Leda (À double tour)

ДВОЙНО ПРЕВЪРТАНЕ

по романа на Стенли Елин

Е, какво ще кажеш?

Облечи се!

Добро утро, г-це Мартони. Вече сте будна?

Обичам утрото. Сутрин работя най-добре.

Днес ще е хубав ден.

Е, благодаря, г-це Мартони. - Довиждане, Роже.

Защо поне не се облечеш? - Не е твоя работа.

Кой от ранно утро ни тормози? Шефката.

Кой по цял ден мозъка ни пие? Шефката.

Няма ден, през който да не мърка.

Ходи и мърмори на кого ли не.

Но ти си много по-красива от шефката.

Може ли да ви помогна за чиниите? - Не.

Защо? Аз не съм надменен. - Не искам.

Значи не искате да ви помогна? - Защо да го правите?

Защото ми харесва.

Тогава давайте. Все пак сте син на шефката.

"Алфред каза "здравейте" на шефката."

Извинете.

Миришете хубаво, Жюли. - На препарат за чинии.

Опиянява ме.

Г-н Ришар, ще изтървете църквата.

Какво казахте? - Църквата. Ще закъснеете.

Имам пет минути. Ще довърша тази купчина.

Г-н Ришар, майка ви чака. Ще се ядоса.

Жюли...

Готов ли си? - Да.

Побързай, закъсняваме. - Ти ще идваш ли?

Разбира се. Що за въпрос!

Мислех, че така нареченият ти "годеник" ще идва.

Няма ли да го чакаш? - Ще го видя по-късно.

Бог... на преден план!

Одобрявам избора ти.

Ласло е много мил.

С изключение на това, че се нуждае от химическо чистене.

Той може ли да се целува? - Хайде, закъсняваме.

Той докосва ли те... Знаеш за какво говоря, нали?

Как се чувстваш, когато те прегърне здраво?

Сексът може да е много приятен.

Внимание!

Пазете се!

Има ли някой?

Има ли някой?

Къде сте всички? - Идвам.

Къде е госпожата? - На църква.

А госпожицата? - На църква с г-н Ришар.

А съпругът на госпожата? - Облича се. Скоро ще слезе.

О... Жюли...

О... Жюли! - Какво?

Донесете ми да плюскам. Гладен съм.

Чия е плетката? - На госпожата.

Ще изденете бримките.

Виж ти! Как си, Ласло? - Добре, Анри.

Отдавна ли си тук? - Току-що влизам.

Жюли, моля да не ни безпокоите. Свободна сте.

Да, господине.

Бедни ми Ласло...

Нещата са си все същите.

Докато всички са на църква, ще се отбия при Леда тайно.

Това е непоносимо. - Така е. Но какво друго ми остава?

Зарежи жена си. - И дума да не става.

Намираш ли я красива? Умна?

По-глупава е, отколкото мислиш. - А добра? Великодушна? Покорна?

Любяща? Безкористна?

Както виждам, с нея ти е забавно. Събери си багажа, ще те закарам.

Знаеш, че няма да стане. - Защо?

Причините са много.

Ако напусна Терез, ще загубя къщата, децата,

положението си също. А и лозята.

Я стига! Не си струва да оставаш заради едното глупаво вино.

Както искаш.

Ако Елизабет се съгласи да се оженим, ще идваме да те виждаме.

Ще си намериш друга работа, на друго място.

Мисля, че няма да ти навреди да поживееш в лишения.

Това ще кали характера ти. - Ти си силен.

Не, ти си мекушав.

Значи да зарежа всичко? - Струва си.

Какво мисли Леда по въпроса?

Тя никога не говори за това. Сам трябва да реша.

Значи ти трябва време.

Знаеш ли, Ласло... неизвестността ме плаши.

Така си и знаех. - Вече съм на 45.

Трябва да ме разбереш. Реша ли се, връщане назад няма.

Доволен ли си от досегашния си живот? Аз бих зарязал всичко.

Дори Елизабет? - Дори нея, ако ми беше дъщеря.

Изморен съм. Да поговорим за друго.

Как е бизнесът? - О, я стига!

Извини ме, но закъснявам. - Поздрави Леда.

Добре. До скоро.

Жюли.

Жюли!

Казах ви, че съм гладен. Къде ми е закуската?

Имам си друга работа. - Веднага се погрижете!

Искам рохко сварени яйца, бисквити,

конфитюр, козе сирене и пилешко.

Вчера не изядохте ли всичко? - Не, оставих си и за днес.

И не се мотайте! Бързам! Хайде! - Само че пилешкото свърши.

Я стига, знам, че имате. И не бъдете стисната, искам количество.

Ама и вие сте... - Ще бъда в градината.

Донесете ми и кана вино. И по-бързо!

Как сте, майко? - Май не страдате от липса на апетит.

Обичам да ям, да пия, да пуша, и други неща – всички пороци.

Колко забавно. - Хайде, седнете да плюскаме заедно.

Опитайте се да говорите правилно

и да не казвате "плюскам", а "храня се".

Особено когато се обръщате към човека, за чиято дъщеря искате да се ожените.

Добре, да се храним.

А одобрявате ли апетита ми? - Може и така да се каже.

И пиете още от сутринта? - Да. Защо?

Просто попитах.

Ароматно е. Искате ли? - Не, благодаря.

Само глътка. - Престанете, Ласло! Що за маниери!

Това "да" ли значи? - Разбира се, че не.

Никога не бива да се пие преди обяд. - Така ли? Щом казвате.

Поздравления за вкусните яйца.

Личи си, че са от селски кокошки. В Париж няма такива.

Какъв прекрасен ден!

Това слънце! Този въздух! Този аромат!

Тези хълмове, тези дървета, тези птици.

Тези рохки яйца! И тази очарователна девойка!

Какво повече му трябва на човек?

Хубава двойка.

Истински спектакъл. - Какво видяхте?

Много добре знаете. - Замълчете!

Защо? Заболя ли ви? - Замълчете!

По-добре го приемете, Терез.

Как си? - Не се оплаквам.

Непременно ли трябва да имаш ликуващ вид,

когато се връщаш от това създание?

Тя е радостта на живота ми. - Не съм длъжна да търпя този фарс.

Да сменим темата, става ли? - С нея си щастлив, така ли?

Да не говорим... - Отговори ми!

Да се караме пред хората ли искаш?

Ако ви преча... - Господинът не е от притеснителните.

Децата се връщат.

Ще почакам при Леда. Извинете ме.

Оставям на теб да им обясниш. Все ще измислиш нещо.

Не е нужно да знаят с кого съм. С онова "създание".

Татко! - Как си, Ришар?

Добре. - Добър ден, татко.

Извинете ме, тъкмо приключвам.

Какво има? Защо гледате така?

Вдигате прекалено много шум, когато се храните.

Кой? Аз?

Повече, отколкото сега ли?

Ето това вече е шум. А сега ще ви покажа какво става, когато пия.

Ласло, отвратителен си.

Исках само да покажа какво е истински шум.

Горкото ми дете. Съжалявам те. - Щом я съжалявате, ще престана.

Анри, да не закъснееш. - Вече тръгвам.

Къде отиваш?

На църква. - Татко отивал на църква!

Анри, значи ще се разходиш.

Защо разигравате комедии? - За какво говориш, Ласло?

Много добре знаеш за какво. Всички тук знаем.

Защо да го крием? - Престани, Ласло!

Недейте пред децата! - Всичко ще е по-просто, ако знаят.

Достатъчно! Никой не ви иска мнението.

Поне знаете какво мисля по въпроса.

Събери си нещата, Анри.

Бедното ми дете, на какво се надяваш? - Ти не разбираш.

Не разбирам, така ли?

Погледни какво е направил?

Що за човек би извършил подобно нещо?

Наистина ли мислиш, че е подходящ за теб?

Какво ще си помислят хората, когато ви видят заедно на улицата?

Харесва ли ти езика, който ми държи?

Добре, да приемем, че не ме обича. Това е негово право.

Особено когато си тъпчеше устата. Но ти си готова да го извиниш, нали?

Нищо не разбирам. Та той тласка баща ти в ръцете на онази жена,

която разбива семейството ни. И ти още го търпиш.

Какво очакваш? Да се ожени за теб ли?

Не ставай глупава! Към друго се стреми.

И когато го получи – сбогом, няма да го видим вече.

Кой казва, че вече не сме спали?

Влез.

Кой е там? - Аз.

Идвам. - Ти си луд!

Какво, не знаеше ли, че съм мъж?

О, Боже, толкова е приятно така.

Много си сладка.

Какво има? - Вече не те обичам.

Я виж ти! - Говоря сериозно.

Обясни ми, какво става? - Всичко свърши.

И повече не ми говори на "ти".

Значи така, първо се целуваме и после минаваме на "вие"?

Не се шегувам, Ласло.

Майка ти ли ти наговори тези глупости?

Не са глупости. Не искам повече да ви виждам.

Не е трудно да се досетя.

Трябва да говорите с повече уважение за хората,

особено когато се отнася... - "За майка ми."

Хайде, кажи ми какво има.

Заради това, което казах днес на закуска ли?

Държа се като...

Само защото казах какво мисля ли? - Не. Заради Леда.

Вие я доведохте, вие я тласнахте към баща ми.

Сега сме чужди заради вас. - Значи аз съм виновен?