نخستین 200 خط.
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: dimi123
НАПУСКАТЕ ОКРЪГА ФЕЪРФИЙЛД
Здравейте! Майк Енслин, имам резервация.
Скъпа! Опасявахме се, че няма да дойдете.
За нас е чест. - Ужасна нощ.
Първо ще се нанеса. Ще поговорим утре.
Сигурно искате да чуете за ужасяващото минало?
Тук прислужницата се е обесила през 1860 г.
Има снимка. - Може ли утре? - Има я на брошурата ни.
Казахте, че искате. - Сигурно.
Виждате ли я на прозореца? - Да, ето я.
Снимката е направена от гост през 1986 г.
Споменахте, че стаите с паранормални явления
са таванските. Мога ли да отседна в една от тях?
Тавана е на третия етаж, където навремето е живяла прислугата.
Всичките деца на Силвия са умрели там от туберкулоза.
Всичките? - Разказват за странни неща.
В полунощ започва да се чува странен шум.
Съветваме ви да се заключите отвътре.
Затворете вратата и я заключете отвътре.
Да, веднага щом ми дадете ключа.
Разприказвахме се. Ето, стая №14.
Пътувах дълго. - Наслука!
Да видим какво ще донесе нощта.
Собственичката казва, че не е спала
откак са купили хотела и аз й вярвам.
Не, съжалявам я.
Иначе закуската е вкусна,
а ако се обадите навреме, г-жа Кларк обещава
да ви направи прочутата си шоколадова торта.
По скалата за тръпки моята оценка е 6 черепа.
Да си гледат работата - 5 черепа.
10 ХОТЕЛА НА УЖАСИТЕ МАЙКЪЛ ЕНСЛИН
Здравейте! - Здрасти, как е?
Мога ли да ти помогна? - Тук съм за голямото събитие.
Ясно.
Супер. - Аз съм Майк Енслин.
Моля?
За сигнирането. - О, да, това си ти.
Виждам приликата. Хубава снимка.
Благодаря ти. - Добре, чакай малко.
До любителите на книги.
Днес наш гост е известният култов писател
Майкъл Енслин, който тази вечер ще сигнира книгите си.
Автор на бестселъри и пътеводители за оцеляване сред призраци,
като "10 хотела на ужасите", "10 гробища на ужасите",
"10 морски фара на ужасите". Тази вечер в 7 ч.
Изпитах голямо удоволствие, докато пишех книгата и...
Надявам се да ви хареса или да ви е харесала.
Останете уплашени. Някакви въпроси?
Кое е най-страшното място, където сте ходил?
Най-страшното място? Не са ми задавали този въпрос.
Шегувам се. Всички тези места имат много интересна история.
Ако трябва да избирам, бих казал Бар Харбър.
Сцената на ужасяващото убийство на новосгодена двойка.
Там е страшно или Сейнт Клауд в Минесота,
където умопомрачена вдовица хвърлила бебето си в кладенец.
На тези места усещането е тягостно.
А полтъргайст? - Аз съм добър изследовател,
отивам въоръжен със спектрометър, инфрачервен скенер и прочее.
Нищо не би ме зарадвало толкова, колкото паранормално явление.
Да зърна загадъчната светлина в края на тунела.
Значи казвате, че призраци не съществуват?
Казвам, че не съм виждал, но са много удобни за отдалечени хотели.
Май се отклоних? Кой има химикалка?
Аз имам. - Коя от всичките?
Майк, ако искам да видя призрак, къде е най-сигурното място?
Искаш гаранция? "Вилата на призраците" в Орландо.
Страхотно, благодаря ти!
Останете уплашена. - Благодаря ви.
Боже Господи! Откъде изровихте това?
И-бей. - И-бей?
За колко?
Нямаше много оферти. - Предполагам.
ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ ВКЪЩИ Майк Енслин
Удивителна книга.
Единствена по рода си и много вдъхновяваща и...
...откровена. - Благодаря. Как е името?
Ана. - Добре, Ана.
Ще напишете ли друга такава? - Не, това е друг жанр.
Мога ли да ви попитам нещо? - Разбира се.
Връзката между бащата и сина, сигурно е прекалено лично, но...
Толкова е автентична и добре замислена...
Истина ли е?
Не.
Благодаря ви, оценявам го. - С удоволствие.
Довиждане.
Добре ли си, приятел?
Дишаш ли?
Кой е номерът? 325, мисля че е тук.
Ето го, подпишете тук.
Пожелавам ви прекрасен ден! - Благодаря.
Ей, човече! - Какво става Джаксън?
Прочетох последната ти книга - "10 къщи на ужасите".
Страшни работи!
Супер. - Ще се видим.
Ти си страшен!
Честит рожден ден! Пожелавам ти прекрасен ден!
Не влизай в 1408
Не влизай в 1408 = 13
Много мило.
Добър вечер, хотел "Долфин".
Обаждам се за стая 1408. - Един момент.
Мога ли да ви помогна? - Искам да отседна в стая 1408.
Тази стая не е на разположение.
Не ви казах датата.
В събота? - Не е на разположение.
Другия четвъртък? - Не е на разположение.
Другия месец? - Не е на разположение.
Другото лято?
Собственик на фабрика скача от прозорец на хотел
6. декември, 1938 г.
Някой знае ли къде е този китайски ресторант? Имам среща.
Сам, Майкъл Енслин се обажда от Лос Анджелис.
Прехвърли го в бюрото ми.
Клей, ще ми помогнеш ли? Кажи "да".
Да. - Чудесно.
Този тип е малко особен. Поддържай разговора.
Майк! - Здрасти, Сам!
Снощи прочетох първите 5 глави, не можах да спя цяла нощ.
Чудесно, погрижи ли се за онази работа?
И още как. В момента съм с най-добрия ни адвокат.
Майк - Клей, Клей - Майк. - Здравей, Клей!
Говори бързо, този тип струва $400 на час.
Какво става с хотела "Долфин"? - О, да, хотела "Долфин".
Реликвата на бул. "Лексингтън". Целият плаче за ремонт.
Ще ти хареса това, което е измислил Клей.
Открил е федерален закон за гражданските права.
Не е като дискриминация срещу преуспяващ белокож,
но законът си е закон и ако стаята е незаета, трябва да ти я дадат.
Наистина? - Да.
Управителят ще ти се опъне, но той знае как стоят нещата.
Ще направим резервация, а ако откажат ще заведем дело.
Значи всичко е уредено? - Благодаря ти, Клей.
Довиждане, Клей.
Майк...
Нещо лично. Сигурен ли си, че искаш да дойдеш тук?
Разбира се, това ще е подобаващ край за книгата.
Знам стандартния ти отговор, но...
Става дума за Ню Йорк.
След всичко... Пак ли искаш да го изживееш?
Ще е набързо. - Ще се обадиш ли на Лили?
Не, не искам да се натрапвам.
Идвам и си отивам. Няма да има наранени.
По работа е.
Стигнахме хотела "Долфин".
Извинете ме.
Добре дошли! Имате ли резервация?
Майк Енслин, за една нощ.
Как се изписва? - Е-Н-С-Л-И-Н.
Уведомете управителя преди да настаните госта.
Ще ме извините ли? - Разбира се.
Г-н Демпси, Майкъл Енслин току-що пристигна.
Къде е? - На рецепцията.
Благодаря ти, Мари. Аз ще се погрижа.
Още малко, г-н Енслин.
Добър вечер, г-не. Мога ли да ви помогна с багажа?
Не. - Добре.
Г-н Енслин! Джералд Олин, управител на хотел "Долфин".
Мога ли да направя нещо за вас по време на престоя ви?
Резервация за вечеря, театър, мач на Ню Йорк Никс, каквото и да е?
Кажете ми. Аз съм на вашите услуги.
Ако ми дадете ключа за стая 1408 няма повече да ви притеснявам.
Искаме да ви предложим апартамент.
1408, моля. - Настоятелен сте.
Бихте ли ме придружил до офиса ми за един по-личен разговор?
Разбира се. - Чудесно.
Влезте. Настанете се удобно.
В 1408 пуши ли се? - В интерес на истината - да.
Една грижа по-малко през нощта.
Една пура? - Не, благодаря, не пуша.
Това ли?
В случай, че избухне атомна война. Отказах пушенето отдавна.
По навик и от суеверие. Нещо като метод на писателя.
Пиете ли? - Разбира се, казах че съм писател.
Коняк от 1939 г. Превъзходен е.
$800 на бутилка, ако я намерите.
Благодаря за подкупа, но оставам в стаята.
Колко време? - Колко време?
Обикновено пренощувам.
Разбирам. Никой не е изкарвал повече от час.
Господи! Обръснете си веждите и си боядисайте косата руса,
ако ще пробутвате тези глупости. Иначе ще уплашите децата.
Защо се подигравате? Опитвам се да ви помогна.
Не, вие играете игричка. Пробутвате загадката.
И двамата знаем, че ще ми дадете ключа, ще се кача в стаята,
ще си напиша статията и оборотът ви ще нарасне с 50%.
Нямате нищо против да запиша разговора?
Приемам това като "да".
Останал сте с погрешно впечатление.
Знам, че "Долфин" няма репутацията на "Плаза" или "Карлайл",
но работим винаги при 90% от капацитета ни.
Не съм загрижен за хотела, нито пък за вас.
Честно казано, не искам да отсядате в 1408,
защото не искам да оправям бъркотията след това.
За хотелите е важна презентацията и предлаганото удобство.
Аз съм управител, а не следовател на смъртни случаи.
Откак съм тук е имало 4 смъртни случая.
След последния забраних стаята да се дава повече на гости.
Дейвид Хайд, маниакално депресиран, прерязва вените си.
No comments yet. Be the first to leave one.