The Old Gun (Le vieux fusil)

ФИЛИП НОАРЕ и

РОМИ ШНАЙДЕР в

СТАРАТА ПУШКА

МОНТОБАН 1944 Г.

Добро кученце, кутрето Марсел чака татенцето си.

Че кого да обича, нали?

Най-доброто кученце на света е Марсел.

Мамо? - Какво има, момичето ми?

Не те ли е страх? - Страх ме е, любима.

Да.

Докторе, момчето с изгорените очи все вика.

Идвам.

Естествено морфинът свърши.

Дайте му кордина, дано заспи.

Спокойно.

Не мърдайте! Няма смисъл.

Посещението ми май не ви харесва.

Тук има само болни. - Знам.

Но те са комунисти, дори саботьори.

Случва се и това, нали?

Шефе, намерихме го!

Убил е двама полицаи. - Не се занимавам с политика.

Позната песен, така говорят всички страхливци.

Политиката не ми е работа. Аз съм само лекар.

Не трябва да го местите, ще се оплача на майора!

Г-н Дандийо, войната още не е свършила.

Знаете ли какво щеше да се случи, ако не бяхте хирург?

Гестапо щеше да ви разстреля. Но сте ни необходим като лекар.

Отдавна ви следя.

Май имате семейство... Дъщеря, жена...

Съветвам ви да внимавате. Разбрахте ли?

Първо трябва да се евакуират офицерите.

А за тежко ранените ще измислим нещо.

Полицията пак е тук.

Моля ви за намеса, Мюлер.

Г-н Дандийо, имам да евакуирам 125 ранени офицери.

Полицията не ме интересува. Французин сте, разберете се с тях.

Остана ли ви сулфамид?

Не, нито грам.

След месец-два ще ви освободят.

Ще имате пеницилин, а аз - кой знае.

Полицията пак ще дойде. - Сигурно.

А какво да правя с онзи? - С кого?

Който взриви влака. - Още един герой, стигат ми толкова.

Скрийте го в котелното.

Не може да го местим. - Ами съобразявай малко!

Ако ще се върнат, ще го убият. А после нас двамата. Действайте!

Кой е? - Дандийо.

Ето сулфамид, а морфинът е само 12 ампули.

Пак по-добре от нищо. Благодаря.

Стой!

Документите!

Забранено е движението, има комендантски час.

Имате ли пропуск?

Извинете, докторе.

Притесних се, г-н Жулиен.

Нали сте вечеряли? - Да, но и за вас приготвих.

Благодаря, не съм гладен. Почивайте си.

Как е в болницата?

О, Марсел! Хубавецо...

Радиото казва, че в Нормандия немците са изхвърлили американците в морето.

Има слухове, че дивизията СС "Райх" се придвижва от Монтобан към Нормандия.

Освен това... - Извинявай, мамо, уморен съм.

Искаш ли да пийнеш? - Да, може.

Но имам само бяло вино. - Добре, дай него.

Да не си луд?

Не мислех така да играя. - А как мислеше?

Шест и шест.

Да, по-правилно е. - За теб е по-правилно.

И щеше набързо да я биеш. Я покажи какво имаш.

А, не искаш!

По дяволите, втори път за днес. - Ще обърна подноса.

Момент, госпожо Дандийо.

Тихо, Марсел, стига лая. Спокойно, момичета.

Това Флоранс ли е? - Да, къпе се във ваната.

Толкова късно?! Ама че режим имате.

Мамо, дай ми хавлията! - Сега! Идвам.

Благодаря, мамо.

Сега, идвам!

Чакай, Клара, и аз идвам. Ти почакай, трябва да поговорим.

Клара? - Да?

Любима...

Ей, идва ли някой? - Да.

Идваме!

Люти ми на очите... - Чакай, сега...

Сега ще ги измия...

Леле, сега и аз нищо не виждам.

Намокри ми очилата, трябва да ги избърша.

Марсел! - Какво е виновно то?!

Къде са ти дрехите? - В стаята.

И си дошла тук гола? - Е, и?

Боже, ти наред ли си?

Къде са ми очилата? - Твоите? Ами моите?

Аз може и нищо да не виждам. Благодаря.

Франсоа ме чака, отивам при него. Ще мина после при теб, бузанке.

И се смее? - Радвай се, че все още има смеещи се.

Стана късно, време е да си ходя.

Кои са дежурни? - Берсон и Тибодие.

Аз тръгвам. Вземи колата ми. - Довиждане.

Онзи герой го скрих в котелното.

Защо? - Пак имаше хайка.

Днес полицията прибра... едно момче.

Не можах да ги спра.

Страх ме е, Франсоа... Тия гадове...

Знаят, че краят наближава и стават все по-безумни.

Заплашваха ли те? - Принципно не, но нали разбираш...

Подметнаха за семейството ми.

Разбираш ли? Почувствах...

че ме притискат до стената.

Лека нощ, Франсоа. - Лека нощ.

Трябва да заминат. - Да, прав си.

Още повече, че ще става все по-зле.

Отзад сложих морфина и сулфамида.

Ясно. А може би утре да ги закарам в Барбери?

Там е по-спокойно.

Ще го направя сутринта, докато ти си в болницата.

Просто ми четеш мислите.

Утре точно в 8 ч. Колкото по-рано, толкова по-добре.

А кога ще се наспиш? - Като свърши войната.

Първата част е в небесата, а втората - в гората.

И ще се получи един от френските градове.

И кой ще се получи? - Няма такъв.

Как да няма?!

Получава се Монтобан.

Ето че познах. - Не си.

Разбира се, че позна.

Момичета, вече е късно. Ще ми преотстъпиш ли жената?

А ти ще ми я върнеш ли? - Непременно, утре сутринта.

Лека нощ, Марсел. - Лека нощ.

Нямам кибрит. - Няма да ти трябва.

Мили Жулиен...

Утре сутринта ще ви изпратя в Барбери.

Фло, мама, г-жа Жана и теб.

Защо? - Там е по-добре.

Франсоа ще ви откара с колата.

Фло, мама и Жана да отиват, аз няма да тръгна.

Ще идеш, не упорствай. - Няма!

Като освободят града, веднага ще ви прибера.

А после при първа възможност ще направим голямо пътешествие,

на което ни попречи войната.

А после ще ти направя момче.

Жулиен, знаеш ли какво? Да го направим сега!

Мили... - Ах ти, развратница...

Мирувай, Марсел.

... стените са купища отломки...

... каменната дантела на Орлеанската катедрала е натрошена.

Градът е изровен...

Защо? Защо?

Окончателно ли се отказвате? - Да, синко.

Ами ако бомбардират? - На тия години не ни е страх от нищо.

Добре тогава. - Довиждане.

Имам непоносима майка.

За първи път да я помоля нещо, а тя пак си знае своето.

А защо да ходим в Барбери? - Там е по-безопасно.

Пари имате ли си? - Имаме си всичко.

Познаваш всички в селото, при нужда ще помогнат.

Не се притеснявай, ще е наред.

Спри по-нататък.

До скоро, Франсоа.

Момичета, ще дойда щом се измъкна. - Добре.

Бъдете умни. - Разбира се.

Този шал е непотребен, ще изплета пуловер за Фло.

Скучно ли ти е без Клара?

Разбира се.

С баща ти така се обичахме. 30 години.

Когато се отвори вратата, струва ми се, че ще влезе.

Просто е непонятно.

Бащата беше толкова дребен и слаб,

а синът се роди толкова едър.

23,30 ч., Франсоа трябва да отива на дежурство.

Остави го да поспи, толкова ни е хубаво.

Да...

Права си.

Но има и болница.

Пак ли ще бъдеш 8 часа на операционната?

Като се уморя, може да направя глупости.

Жулиен, ръцете ти правят чудеса.

Ще свариш ли кафе? - Разбира се.

Да, приключва се. Това е краят.

По-бързо! Време е за тръгване. Внимателно, има тежко ранени.

Партизаните могат да отрежат пътя.

Каква е тая адска смес? Сливова, крушова?

Може да е керосин.

Не е изключено. Та така...

Ако онзи не почне да уринира, сложете му катетър и ще го оперираме.

Сега гледайте на снимката. Уникален случай!

Въпреки това полицаят скоро ще е на крака.

Ние ще го оправим, а те ще го разстрелят.

Щом сега е оцелял, и с оръдие няма да го разстрелят.

Влезте. О, г-це Лангрение, как сте?

Ще пийнете ми по чашка? - Не, благодаря.

Имате кръгове под очите, късно ли си легнахте?

Идвам заради г-жа Дюну.

Май ще са близнаци. Двама си отидоха, двама ще се родят!

Какво прекрасно равновесие! Довиждане, госпожице.

Хубаво дупе.

Добра ли е в леглото? - Да, надявам се.

Браво, това е рядкост сред акушерите.

До утре, всички сте свободни.

Всички си имате работа. Довиждане до утре.