Amour Fou (Amour fou)

Добро куче.

Фогел! - Прекрасният ми лебед!

Очакваме ли гости?

Да,очакваме.Дори и известен поет.

Чудесно!Какво пише?

Писал е за марксизка,

,която като е била в кома е забременяла от непознат мъж

и разбрала,че непознатият мъж

е този,в който е била влюбена.

И следователно не можела вече да го обича.

Това звучи малко странно. Такива инциденти стават рядко.

Намирам съдбата на марксизката за вълнуваща.

Ако бях на нейно място.

Е,тогава той трябва да е забележителен поет,

ако неговите творби ти дават любопитни идеи.

Теменуга стояла в ливадата.

С простата си снага,скромна и добра.

Беше най-сладката теменуга.

Тогава се зададе овчарката.

С младежка стъпка и щастие.

Която пя,която пя по пътя.

Тази песен.

Мислих,че теменугата...

Как копнея красотата на приподата да е моя.

Дори и за момент.

Тогава любовта ми може да ме забележи.

Нейната прегръдка да ме прикове.

Как мечтая!

Как мечтая поне за момент!

Но,жестока е съдбата!

Девицата дойде.

Без да погледне и да се интересува.

Тя настъпа теменугата.

Потопи се.

И умря.

Позволете ми да умра за нея както теменугата.

За нея.

Под красивите й пети

Като красива теменугаt.

Беше най-красивата теменуга.

Такава, за която да умреш.

Тя се възхищава на марксизката,нали?

Не бих го нарекъл възхищение.

Коя жена е изпитала таква съдба?

Това прави историята толкова привлекателна.

Да прочетеш нещо,което искаш да изпиташ,

и странно да почнеш да си го представяш.

Чудя се какво задвижва страха,

то също и желанието.

Желанието?

Трябва дас кажа,че човек трябва да приеме съдбата на другия.

Без значение колко е подло. Но вие го казахте сами.

Марксизката е привлекателна.

Да.

Това често може да е случая.

Казате едно нещо,а чувствате друго.

Това често се случва.

Мислиш си,че искаш да живееш, а всъщост искаш да умреш.

Бедното нещо.

Кое?

Г-жа Крал.

Съжалявам я.

Защо?

Сигурно е тежка съдба да си толкова известна певица

и да си изложена на мнението на публиката.

Ами ако е направила грешка?

Ще бъде засрамващо.

Но всички й се възхищават.

Да,но ако направи грешка ще бъде съдена.

Хората са подли.

Но тя е известна,уважавана.

Извошвала си е позиция. Сам сама.

Няма значение...

Аз може и нищо да не съм постигнала, освен да се грижа за теб и Паулин.

Но това е достатъчно за мен. Това съм аз.

Как намери поета ни?

Има някакви меланхонични отколнения.

Депресира ме.

Но изглежда,че те харесва.

Определено не.

Моята душа е в несигурно състояние,

че когато извадя носи си през прозореца,

слънчевата светлина ме наранява с постоянното си светене.

Някой хора могат да считат това за болест.

Но не и ти.

Имаш възможността да видиш света през собствена перспектива.

Станал си толкова чувствителен.

че дории най-малките атаки, на който са подложени чувствата ми,

ми причиняват страдание.

Ти си доста меланхоличен днес,

Може би ожулването ти тревожи душата ти.

Съки приятелю,не е ожулването,

а светът сам по себе си, което притеснява душата ми.

Знам доктор,който разбира душата много добре.

Той излекува жена,което е сляпа от стрес и сега тя вижда отново.

Нищо на тази земя не може да ми помогне.

В настоящето няма нищо хубаво,

а доколкото бъдещето, мисля само за смърт,

и че живота ще свърши някой ден.

Както и да е,ти Мари може да ме разбреш.

Но аз те разбирам,

скъпи и чувствителен човеко.

Тогава мога ли да те попитам нещо?

Ще ти пречи ли ако умреш с мен?

Разбира се,че не.

С пистолети ще е много бързо.

Първо ще убия теб,после аз себе си.

Ще ме направиш много щастлив.

Вглъбен съм в теб,знаеш.

Но вече отиваш твърде далеч.

Обичам те,Мари. И теб обичам,скъпа.

Тогава помисли за молбата ми.

Защото те обичам.

И ако ме обичаш наистина ще го направиш за мен.

Защото нищо в този свят не може да е по-важно от тази любов.

Дори и самия живот.

Паулин има уроци по пиано във вторник.

Не мога се разхождам с теб.

В сряда Фогел има свободен следобед и ще го прекараме заедно.

Ако си свободен в петък,,

ще бъда благодарна ако ни посетиш за музикална вечер,

в около седем часа.

Ако искам да ми кажеш лиже в лице

ще бъда леко смутена от компанията на останалите.

Кажи ми,скъпи приятелю,със сигурност знаеш.

Ще ме заинтересува.Новия данък

от всички ли се плаща?

Да!

Включително и аристокрацията ли?

Наред с гражданите,скитницте и т.н.?

Новия данък се отнася за всички, това е новото.

Затова ли селяните биват освобождавани? За д амогат да плащат данъци?

Колко несправедливо. Но все пак добра идея.

Свобода и равенство на всички преди закона.

Това е френско,не е ли?

Вярвам,че селяните ще останат в неведение

за да са свободни,само и само да плащат данъци.

Това е нежелана свобода,която никой не иска.

Това е освобождаване по принуда. Точно!

Как може крепостник,който знае само робство,да оцелее сам?

Това ще е падение.

И все пак...

Предпочутам да съм свободен и да гледам поражението вместо да съм роб.

Аз не.

Аз съм собственост на съпруга ми и няма да поискам свобода.

Опита на правителството ни да промени закона според френските идеи

е подигравка с нашите разбирания за правда и неправда.

Това,което наричат равенство е наистина неправда,

и това,което наричат свобода е трик.

Докато федералното управление разви в Прусия

естествени и нормални закони.

Защо да ги изоставяме?

Идеите на някой невзрачни хора

които казват,че са републиканци, дори демократи.

Мечтатели,които очевидно не видяха, че Френската революция се провали.

Теменуга стояла в ливадата

С простата си снага,скромна и добра.

Беше най-сладката теменуга

Тогава се зададе овчарката

С младежка стъпка и щастие.

Която пя,която пя по пътя.

Тази песен

О!Мислиса си теменугата!

Как копнея красотата на приподата да е моя.

Дори и за момент.

Тогава любовта ми може да ме забележи.

Нейната прегръдка да ме прикове.

Как мечтая!

Как мечтая поне за момент!

Но,жестока е съдбата!

Девицата дойде.

Без да погледне и да се интересува.

Тя настъпа теменугата.

Потопи се.

Бу!

И умря.

Позволете ми да умра за нея както теменугата.

За нея.

Под красивите й пети

Бедната теменуга!

Беше най-красивата.

Благодаря,благодаря,моля!

Разбира се,не съм г-жа Вон Карл.

А съм просто...Браво.

Първо,не искам да тая тази тайна от вас.

Обичам друга.

Знаеш я,вярвам й.

Дама от висока класа и благородно образование.

Както и да е,

тази любов не е взаимна.

Какво може да е по-лошо от това да те отхвърлят?Самотен съм.

Когато любовта не е споделена, любовта умира.

Търся човек,който да сподели моята любов.

Ще сподели с мен желанията и мечтите.

Така,тази дама не пожела да сподели любовта си с мен.

Затова вече не я обичам. Говориш за брак?

Не точно.

Нещо друго беше.

И сега излиза така,че ти си по-подходяща за мен.

Влюбвам се в теб.