Medium

Имало едно време малко момиче Сара, което живеело в отдалечен замък.

Всяка сутрин малката Сара ставала,

готвела и чистела и поддържала целия замък в ред.

А всяка нощ сядала до прозореца

и тайно мечтаела един ден да се прибере вкъщи.

Нейният дом бил много далеч, на самия край на кралството,

където все още имало добри дракони и дъгата изгрявала всеки ден.

Но дълбоко в сърцето си знаела, че вероятно никога няма да се върне,

заради злият огър, който я държал в плен,

чийто замък чистела, и на когото готвела,

и който я заплашил, че ако някога опита да избяга,

лично той ще тръгне след нея.

И се заклел, че без значение колко бързо тича,

или колко добре се е скрила, той ще я намери... и ще я убие.

Мамо!

Патриша АРКЕТ

Мигел САНДОВАЛ

София ВАСИЛИЕВА

Мария ЛАРК

Джейк УЕБЪР

М Е Д И У М Неясен сън ~ 01.09

по идея на Глен Гордън КАРЪН

Имаше един дракон и една дъга. - Какво ще правиш днес?

Мамо, слушаш ли ме изобщо? - Само секунда.

След като оставя децата на училище, отивам на работа, защо?

Чудех се дали имаш път към химическото чистене.

Да занеса нещо или да взема? - Да вземеш. Нямам чисти ризи.

Опитвам се да ти разкажа... - Знам, за съня ти - слушам те.

Не, не ме слушаш. - Напротив.

Ще можеш ли или да отида аз? - Мога.

Сигурна ли си? Защото нямам нито една риза.

Чух. Разбрах те. Нито една риза. - Благодаря ти.

Ако наистина се притесняваш, може би трябва да отидеш ти.

Не е честно! Аз бях първа, тате!

Не, аз бях, в противен случай теб нямаше да те има.

Химическото е точно в обратната посока, на път за работа ти е.

Затова и мисля да си сменя работата.

Няма проблем, ще ги взема. - Благодаря.

Край - напускам семейството.

И аз имах сън - беше за животни.

Ядяха хора - просто за удоволствие.

Скъпа, няма нужда да напускаш. Изцяло твоя съм.

Това звучи като ужасен сън. - Мамо, изобщо не ме слушаш.

Слушам те - теб и всички останали,

но се притеснявам, че няма да тръгнем навреме

и ти ще си изпуснеш пътуването

до Американския исторически музей, а не искаме това да стане, нали?

Не забравяй да ми дадеш да ти разпиша бележката.

Не ми пука.

Не ми пука за нищо.

Мамо, на мен ми пука.

Било е само сън. А това е реалният живот. Да вървим.

Изпрати го на Рипли. Няма да повярва.

Акостираме, пътуването свърши.

Обичам те, мамо. - Обичам те, диваче.

Ариел?

Защо не ми вярваш? - Вярвам ти.

Имала си сън. Но сега си будна.

Няма замък и няма никакъв огър.

Значи казваш, че не означава нищо? - Няма как да го знам.

Просто... повечето сънища...

Повечето сънища не означават нищо.

Понякога, много рядко, някои хора имат сънища

и после се събуждат и виждат неща, които им напомнят за съня.

На теб случвало ли ти се е? - Разбира се. От време на време...

сънувам неща, които ме тревожат.

Но след това осъзнавам, че това не е нищо

или понякога виждам неща, които ми казват, да не забравям съня.

Че това е важен сън.

Наистина?

Наистина, но е много рядко.

Хайде върви. - Обичам те, мамо.

Обичам те, писано.

Чао, мила.

Добре, банда, само на няколко пресечки от музея сме.

Сега да преговорим правилата.

Най-важното нещо е да не се отделяте.

Не се скитайте сами.

Имало едно време малко момиче Сара,

което живеело в отдалечен замък.

Добре, всички, хайде.

Бързо и тихо, след мен.

Вземете си всичко от автобуса. Не си оставяйте нещата вътре.

Хайде.

Облечи си якето, все още е хладно.

Добре, да вървим.

Проклятие!

Веднага щом можеш - още сутринта. - Съжалявам, че закъснях.

Намериха ли те на мобилния? - Кой? Бях в подземния гараж...

Обади се в училището.

Това е сън, който не трябва да забравям.

Това е важен сън.

Внимавай!

Но дълбоко в сърцето си знаела, че вероятно никога няма да се върне.

Защо стоиш в моята собственост и ми зяпаш къщата?

Това твоята къща ли е? - Защо не си на училище?

А ти защо не си на училище? - Обучавам се вкъщи.

Мама ме отписа преди две години.

Гадно е, мразя го.

А твоето извинение какво е?

Защо не си на училище?

Търся някой.

Едно момиче. - Какво момиче?

Сара.

Мисля, че така й е името - Сара.

Това е името на сестра ми.

Това е най-скорошната й снимка. Имам и една друга.

Боже. Добре ли си?

Някой направи ли ти нещо? Някой докосна ли те?

Добре ли си? - Никой не ме е докосвал, добре съм.

Добре ли си? Къде беше?

Никога повече не го прави! Знаеш ли колко ме притесни?

И татко и г-ца Локхарт? И директора?

Съжалявам, много, много съжалявам.

Не разбирам.

Каза ми, че ако видя нещо в реалния живот, което ми напомни за съня,

значи вероятно това е сън, който не трябва да забравя.

Това е драконът. Той е.

Видях го от автобуса и просто знаех, че трябва да дойда тук.

Добре, разбрах те.

Но има много причини, поради които може да си сънувала дракона.

Може да си виждала тази реклама. Може би в някое списание.

Запомнила си го подсъзнателно и затова си го сънувала.

Може това да е станало. - Добре, ами къщата?

Каква къща?

Виждаш ли? Тя живее тук. Живяла е.

Нали каза, че ти си била момичето, което било затворено в замъка?

Бях аз, но... не съм била.

Името ми в историята беше Сара.

Казваш, че истинската Сара живее тук? Това е нейният дом?

Така каза брат й.

Какво друго каза брат й?

Че е умряла преди две години и съм гадна, щом го питам за нея.

Мамо,

защо сънувам умряло момиче, което дори не съм познавала?

Наистина ли съм наказана до края на живота ми?

Не знам.

Ако разбираш колко опасно е да лъжеш учителката и останалите...

Да, да... - Добре тогава.

Може да намалим присъдата ти до няколко години да речем.

Но първо ще говоря с баща ти.

Междувременно, нека да си починем.

Не искам да заспивам.

Страхувам се, че ще сънувам нещо. - В леглото на мама си.

Нищо не може да се случи в леглото на мама.

Гостът, който очакваше дойде. - Всички други ли спят?

Мари е в легълцето си, Бриджит мърка като коте.

Нали няма да ме оставиш? - Само за малко.

След това ще легна до теб

и двете заедно ще сънуваме весели сънища.

Обичам те.

И аз те обичам.

Обикновено не правя домашни посещения, но...

Много ти благодаря, че го правиш. Оценявам го.

Усетих паника в гласа ти.

Между другото, доведох един приятел с мен, дано не възразяваш.

Нося касета. Имате ли пуканки?

Спомням си го.

Видях го по новините.

След като се обади, проверих всяка Сара между 8 и 12 години,

изчезнала или убита в радиус 150 км от тук за последните 5 години.

Като изключихме домашния тормоз и фалшивите сигнали,

остана само случаят на Сара Крюсън,

в който и дет. Скенлън е участвал.

Нощта на вси светии преди 2 години. Сара Крюсън излязла с приятели

за „трик или бонбони“, но решили да се приберат по-рано.

Мъж на име Деръл Йелън, съден за посегателство над деца

я сграбчил докато вървяла през един паркинг на 2 пресечки от вкъщи.

Охранителната камера заснела всичко. - Да, спомням си случая.

Ченгетата го хванаха след два дни на път за Мексико.

Призна, че е изнасилил и убил Сара и още две момичета.

В замяна на самопризнанието и това, че каза къде да намерим телата,

се отказахме от смъртно наказание.

Излежава доживотна в Спрингвил. Знам, защото аз сключих сделката.

Може ли да попитам защо е това?

Откъде е този внезапен интерес към малки момичета на име Сара?

Не, просто така. Имах един сън.

Не съм сигурна какво означава, дори може да не означава нищо.

Ти си имала сън? - Не знаех какво друго да кажа.

За протокола, не че някой пита, мразя го.

Какво мразиш?

Това, че дъщеря ми сънува кошмар, а аз не мога просто да я прегърна.

Вкъщи идват детектив и прокурор. - Какво искаш да направя?

Трябваше да проверя какво означава. - Защо?

Защото според нея означава нещо.

Всички деца по света, сънуват кошмари с Торбалан,

а на сутринта родителите им казват, че всичко ще бъде наред.

Нашите деца не са като другите. Знам, че и това го мразиш.

Не съм го казал. Боже.

Навън я чакат достатъчно смърт и тъмнина, когато порасне.

Само на десет е, за бога. Само една нощ е. Един сън.

Може да й мине. Малка е.

Давам ти думата си - не я бутам във всичко това.

Що се отнася до всички останали, става въпрос за мен, за мой сън.

Така че ако трябва да викаме полицията или прокуратурата,

те ще мислят, че съм аз. Нека да се занимават с мен.

Какво правиш? Посред нощ е.

Искаш да събудиш всички ли?

Имаш жесток дом. Ако у нас имаше толкова храна,

по цял ден щях да ям и да гледам телевизия.