Ripley's Game

25.000

Берлин

Чудесно!

Красота.

Пиян си, а и закъсняваш.

Качеството е "numero uno".

Всичко ли е тук?

Дали е всичко?

Какво е всичко... Ти ми кажи.

Ти си всичко.

Всичко си ти.

Томи, ти си всичко.

Днес видях един човек, изглеждащ точно като теб...

Не възнамеряваш да ми пееш чак до вратата, нали?

Имам "Корегио" тук вътре.

- Няма да влизаш. - О, напротив мамка му!

Не. По простата причина че не е "Корегио", а "Кореджио".

По същата причина поради която не е "тако", а "таке".

Не е "пасти", а "паста".

Цялото ти образование произтича от списания за Олдсмобили, и се обличаш като някой мафиотски бос.

И всъщност изобщо не е Кореджио, а фалшификат на Рембрант.

И докато не научиш тези работи, няма да влизаш с мен.

Не се ебавай с мене, татенце.

Недей да ме заплашваш, все пак не аз нося обица.

Кой е?

Ще чакам ей там.

Тук е Том Рипли.

Добре дошъл. Винаги съм искал да се запозная с човека, стоящ зад...

- Неприличните слухове? - Репутацията ви.

- Чувал съм толкова много неща. - Някои вероятно са верни.

- Изключително е. - Успях да ви намеря Гуерчино.

Фантастично.

Забележете енергията, струяща от тази линия.

Двамата Пармиджианино.

Просто шокиращо. Това е изключително рядко.

Добре.

1,2 милиона долара. Както се договорихме.

- Договаряли сме се? - Партньорът ви ми се обади.

- Рийвс? - Да. - По-скоро домашен любимец.

За такъв, беше доста убедителен. Исках да платя 900,000.

Откакто сте разговаряли, имах възможност да изследвам творбите по-задълбочено.

Фалшификата на Рембрант ми е безполезен, но не мисля да свалям от цената заради това.

Така е, понеже ще го продадете като оригинал за 800,000, творбата на Гуерчино за 400,000...

...на Пармиджианинос ще вземете 650,000 за двете.

Прибавете и останалите и получавате чисто 3 милиона долара.

- Искам 2 милиона. - Сигурно се шегувате. Имаме сделка.

Грешите, имате такава с Рийвс, не и с мен.

- 1.3. - 2 милиона или забравете.

Не. Мразя хора като вас да ми губят времето.

- Хора като вас? - Тери, г-н Рипли си тръгва.

Ако обичате не ги пипайте.

Оставете ги!

Тери!

- Убихте го. - Млъкнете!

- Не стреляйте. - Млъкнете!

И все пак! Ето как ще стане. Ще приема предложените от вас 1.2 милиона долара.

Но поради нестабилния пазар...

...ще взема няколко от рисунките с мен.

- Ясно ли е? - Както кажете.

Така е. Е, явно ще ги взема всичките.

Желаете ли да задържите папката? От естествена кожа е.

Не ме следвайте.

Това е разкошен Икар.

Летял е твърде близо до слънцето, нали?

Съжалявам за приятеля ви.

- Как мина? - Много добре.

Доста време отнема да преброиш 1.2 милиона долара. Твои са.

- Не искаш ли своя дял? - Не. Ти сключи сделката.

- Ами за тебе? - Без теб нямаше да мога да уредя 1.2 милиона.

Както и да е, след като платиш за картините ще имаш около 400,000 долара.

Чакай! Не че не ти вярвам...

Но просто не ти вярвам, мамка му!

Мама му стара!

Мисли за това, като за подарък от училището на проф. Рипли. Справи се добре.

Чао. Ти си истински джентълмен.

Ти си честен човек.

Ще се видим.

Италия, три години по-късно.

Фантастично! Прекрасно е!

Много рядък екземпляр. Може ли да попитам колко сте платили?

Да, можете. След колко време ще е готово?

Необходими са ни поне шест седмици за да го накараме отново да засвири.

Имате 13 дни.

Ще бъде изненада.

- Добро утро. - Взех картината.

Чудесно. Благодаря ви.

С жена ми сме поканили няколко души за по едно питие.

- Чувствайте се поканен. - Много мило от ваша страна.

Третата отляво, покрай ресторанта.

Може би ще се видим по-късно.

Doombringer_TM представя

ИГРАТА НА РИПЛИ

- Вкусно! - Заложих къщата за да купя тези труфели.

- Тъй че остави малко и за нас. - Ще приготвя ризото.

- Най-доброто което сте яли. - Обзалагам се че е така.

- Тук ли е Джонатан? - В кухнята е.

- Здравейте. - Познавате ли Джонатан?

Надявам се ако ще си имам проблеми, да е някъде другаде.

- Познавате ли се с жена му? - Не. - Елате.

Сара, това е Том Рипли. Том, това е Сара.

- Здравейте Том. Радвам се да се запознаем. - Аз също.

"Amarone". Най-доброто!

- Мога ли да помогна? - Би било чудесно.

- Къде е Луиза? - Подготвя се за концерта си във Виченца.

- Луиза Харари, много надарена изпълнителка на клавесин. - Това е чудесно!

- Гладен ли сте? - Не, благодаря ви.

Щеше ми се да можех да изсвиря нещо, да нарисувам картина или нещо подобно.

- Кой ви е изплел пуловера? - Аз.

- Той е много... - Какво?

- Идеен. - Мамо.

- Това е Матю. - Здравей Матю.

- Това твоя рожден ден ли е? - Не.

- На Джонатан е. - Аха, разбирам.

Вижда ли ли сте дома на Рипли?

Дяволски еснафско и американско! Съсипал е прекрасната вила.

Отнел е сърцето и душата й.

Именно това е проблема на Рипли. Твърде много пари и никакъв вкус.

О, здравейте. Значи все пак успяхте. Нядавахме се че ще дойдете.

- Защо? - Ами...

За да украсите обстановката.

Тоест?

Вие сте местна забележителност.

Тоест?

Хората са чували за вас.

Тоест?

Нищо. Просто...

Нищо.

Какво става с кафето?

Идва.

- Наред ли е всичко? - Да.

Чудесно.

Ето по какво си приличат италианците и англичаните.

Обикновенната храна. Яйца на очи в масло.

Г-н Рипли! Самият Господар на Имението!

- Каква приятна изненада! - Влизай.

Красавецо. Липсваше ми.

Какво е станало с лицето ти?

Не иска да разбереш, но се радва да ме види.

Рипли може и да е Янки, но е янки от класа. Има висока култура.

Което не може да се каже за мен.

- Но все пак се радва да ме види, прав ли съм? - Абсолютно.

Мария, можеш да се прибираш.

Не. Тя може... Няколко яйца.

Давам й няколко кулинарни съвета.

- Тя е най-добрата готвачка във Венето. - Обзалагам се че е така, но яйцата са си яйца!

- Не те ли помолих, да не се приближаваш до мен? - Да, така е.

Никога.

Но ти прощавам Том.

Надявам се не са те проследили, друже мой?

- Помолих я да запали камината в библиотеката. - Чудесно!

Помниш ли рисунките в Берлин? Изкарах 400 бона,

а ти няколко милиончета.

И ето те тук.

Училището на професор Рипли, неизвестно за другите.

Харесва ми.

Моля.

Благодаря.

Знаеш как да си прахосваш парите.

Както винаги.

Има много дърво.

Лесно запалимо е!

По дяволите! Малко препарат и гореща ютия ще свършат работа.

Ще го оправя по-късно.

"Squisito"!

Харесвам жена ти, а тя ме мрази, тъй че явно е добра жена, късметлия си.

Не знам кое ме дразни повече, възхищението ти или зависта ти.

- Не е завист, аз съм си добре. - Прекрасно!

- Притежавам три клуба и ресторант в Берлин. - Чудно.

Бизнеса върви добре и не давам и стотинка за охрана.

Кажи ми какво искаш, или някое изгладняло прасе ще намери трупа ти захвърлен някъде

след месец-два.

Нека ти кажа нещо Том.

Имам проблемни съседи, бизнес опоненти,

имащи нужда от поправка. Но не бива да се разбира че съм замесен.

Всеки познава всеки в Берлин.

Кой е убит, кой го е извършил. Кой ще е следващия.

Ако искам да стане както трябва, ще ми е нужен някой който не е свързан.

- И искаш аз да го направя? - Да.

- Защо аз? - Е, все някой трябва да го свърши.

За предпочитане е аутсайдер, но някой който разбира правилата на играта.

Дори някой, който се е спотайвал известно време.

Защо не някой, който не е играл досега?

- 50 бона са много за аматьор. - Невинноста струва скъпо.

След като смелиш храната, бъди така добър, да отседнеш в някое от местните хотелчета.

Ти си едно арогантно копеле. Винаги си бил, винаги ще бъдеш.

- Защо беше тук? - Иска да убия накого.

- Защо е потърсил теб? - Защото мога.

Зная това глупчо. Както и това, че можеш да шиеш.

- За какво му е да умира този човек? - Мисля че е отчаян.

Ресторанта му затъва, нощните му заведения също.

Забъркал се е в някаква ненужна война за територия.

Но ти не можеш да го направиш. Да ходиш до Берлин за да убиваш хора.

Той е фантазьор, аз не съм наемен убиец.

- Как беше празненството? - Смазващо.

Знаех си че няма да ти хареса.

Не е ли тъжно, това което става с него?

- С кого? - Човека изработващ рамки. Страда от левкимия.

- Симптом ли е любовта към чашката? - Не.

Той е просто англичанин. Много е болен Том, умира.

Жалко.