Blackout Love

Здравей.

Здравей.

Беше много хубаво да правя любов с теб.

Ще направя кафе.

Сещате ли се за пилешките гърди, които сте забравили в хладилника?

Онези, които още са розови и свежи, а според етикета са с изтекъл срок?

Казвате си: "Щом месото е розово и свежо, може да се яде".

После го хапвате и да - развалено е.

Мъжете, както и пилешкото,

се консумират веднага или се изхвърлят при първия признак.

Добро утро. - Добро утро.

Да можех да напиша публикация като за изоставените животни:

"Спешно! Това е горкият Джулио - обичлив и красив,

надарен и игрив, общителен, без представа за бъдещето си

и непрекъснато търсещ милувка.

Не разбира, че стопанинът му няма да се върне."

Любовта има две страни - единият печели, а другият губи.

Единият изоставя, другият се оставя да бъде оставен.

Трябва да си съсредоточен, никога да не се разнежваш.

Никога да не мислиш, че нещата може да бъдат различни.

Разтягане, хайде!

Добре, атаката ми хареса.

Ками, когато разпределителката е първа, внимавай с топката.

Алесия трябва да ни обясни какво мисли. Аз не разбирам.

Не си и помисляй да играеш така на полуфинала.

Трябва да имаме само една цел - да спечелим...

Шампионата! - Хайде, станете!

Искам да ви чуя! Едно, две, три...

Смачкай врага! - По-силно!

Смачкай врага! - Не ви чух!

Смачкай врага!

И никога не оставяй някоя наивна страдаща душа

да допусне твоите грешки. Става дума за женска солидарност.

Не се отваря. - Виждам.

Остави ли те?

Вече не знае какво иска. Вчера ми го каза.

И сега не ти вдига?

Откога? - От 3 часа.

Междувременно на линия ли е?

Глупак.

Направи така - изчезни, не го търси и той ще се върне.

Винаги се връщат.

А когато се върне на колене, пълзящ и унизен...

Ще го блокираш завинаги.

Това се нарича превъзпитание.

Дай да видя какво му е на багажника.

Чао, Алесия. Чао, момичета. - Чао.

Във форма е, нали?

Здравей, съкровище.

Водка с тоник, моля.

С малко тоник. - Добре започваме.

Все пак успяваш да спиш с него. - За съжаление, го обичам.

Може би изглежда, че като следваш тези правила за съжителство,

нещата няма да приключат по най-идиличния начин.

Добре, съвършенството не съществува,

но кой не е имал лоши моменти в живота си?

Важното е винаги да контролираш нещата,

защото само когато си на страната на по-силния,

нещата стават така, както искаш да станат.

Някой може да каже, че травмите се превъзмогват, а не се зачеркват.

Понякога и мен ме обзема съмнението, че има нещо, което не се връща ,

че не всичко е под контрол.

Здравей, скъпа. - Какво правиш тук?

Очаквах, че рано или късно ще ме убиеш.

В теб има нещо...

Различно.

Красива си.

Мамка му!

Боже!

Как е възможно? - Ти ми кажи! Какво прави в дома ми?

Мъртъв е. Но не съм била аз. Или поне така мисля.

Какво значи, че не си била ти? Защо да си била ти?

Колко пъти съм казвала, че искам да го видя мъртъв?

Подсъзнанието играе лоши шеги. - Валерия, повика ли линейка?

Силвия, не помня нищо. Какво прави този в дома ми?

Не искам да вляза в затвора заради този боклук.

Валерия! - Жив е.

Силвия, жив е. Какво да правя? - Повикай линейка!

ЛЮБИМА БЕЗ ПАМЕТ

Каква е връзката ви с жертвата?

Никаква. Нямаме връзка. Защо го наричате "жертва"?

Чия жертва? - Познати ли са ви?

Резервните ми ключове - стояха при стойката за чадъри на входа.

Марко е знаел, че са там. - Живеехме заедно.

Кажете ми, връзката ви имаше ли травмиращ край?

За него ли? Не бих казала.

Скъса с мен с бележка в деня на годишнината ни,

докато бяхме заедно на почивка. - Вижте...

Бившият ви приятел е претърпял автомобилна катастрофа.

Колата му е открита близо до дома ви и е ясно

какво се е случило - използвал е ключовете, за да влезе.

Тази нощ бях с приятели, могат да го потвърдят.

Не знам защо Марко е в дома ми.

Дадох ви номера на майка му и ви казах как стоят нещата.

Може ли да си вървя, или да си потърся адвокат?

Ето ме, аз съм майка му.

Добър ден, госпожо. - Какво се е случило със сина ми?

Здравей, Розмари, ще тръгвам. - Добре че си ти.

Беше случайност.

Марко е получил сериозна травма на главата

в зоната на темпоралния лоб. - Как е сега?

Какво е правел в дома ми? - Стабилен е и е в съзнание.

И е убеден, че това е неговият дом,

където съжителства с приятелката си - с вас, Валерия.

Не си давате сметка какво говорите.

Това, което казвате, не е убедително.

Синът й отказваше да говори с мен повече от година.

Ние сме тук, а Марко е далеч в спомените си.

Тежка посттравматична амнезия. - И?

В повечето случаи това трае временно.

Мозъкът му има нужда от време, за да навакса с изоставането.

Но когато си даде сметка,

че не помни 1 година от живота си, може да се срине психически.

Ще го задържим за наблюдение от 48 до 72 часа,

но след това вашата роля ще бъде решаваща.

Валерия, като жена на жена - няма да има нужда от интимност.

Какви ги говориш?

Потърпи 10 дни, а той ще е както е. Зле.

Не. - Състоянието му е тежко,

чу лекаря - трябва наистина да си...

Да, чух го, трябва да съм гаднярка, за да откажа.

Той е виновен, че съм гаднярка. А ти - че си го възпитала така.

Да, може би си права.

Мислиш ли, че го разглезих много? - Успех.

Помисли си, моля те.

Искам само да говоря с него, но той ме блокира.

Не мога да повярвам, каква гадост.

Валерия, ела. - Не, искам да умра.

Да седнем на леглото. - Не, искам той да умре.

Искам да съм скарида. - Внимавай. Не.

Безполова скарида. Калмарче.

Калмарче, да. - Къде отиваш? Валерия, не!

Внимавай... - Кой беше той?

Силвия, да го убием ли? - Виж, дай ми ръка.

Мразя те! По дяволите!

Не е нормално да те молят за това. - Така е.

Не е нормално и това, че го препоръчва лекар.

Така е.

От психологическа гледна точка е страшно несправедливо.

И аз това казвам.

А когато горкият човек се опомни и разбере какво е станало?

За мен ли ще говорим, или за него?

Да поговорим как си ти.

За теб.

По реакцията ти си личи, че не си превъзмогнала тази история.

Питам се как може тези хора

да искат от теб да се правиш, че имаш връзка с него.

Мисля, че съм го преодоляла.

Значи си по-разтревожена от необходимото?

Искам да те видя теб да гледаш бившия си кървящ на пода,

след като 1 година не си го чувала. - На твоя страна съм.

Невъзможно е да го преодолееш, сякаш нищо не е било.

Спри да повтаряш, че не съм го преодоляла!

Извинете.

Отне ми 1 час да я приспя.

Може ли да сте по-тихи? Благодаря.

Забележи, че без проблеми преминавам от една връзка в друга.

Зарязах последния... Фабрицио... Завчера.

Беше Джулио. - Искаше да ме обича... Глупости.

И това е показателно.

За какво? За това, че съм бомба?

В идеален баланс му казах "сбогом".

С това поне...

... се оттегли с достойнство, нали?

И от този ли избяга?

Нещата са по-сложни от това, което казваш.

Щом не искаш да чуеш, добре, няма проблем.

Да, така е, достатъчно. - Достатъчно.

Три, две, едно.

Не приемаш действителността.

Колкото повече упорстваш, толкова повече се оплиташ.

Травмите никога не се преодоляват.

Стига, Силвия. - Хубаво е да пренапишеш миналото.

Но не можеш.

Не искам да те виждам така.

Как? - Да захвърляш живота си на боклука.

Ще си лягам. - Не го мисли сериозно. Кажи й.

Здравей.

Донесох ти най-необходимото.

Има още пред асансьора.

До скоро, съкровище.

Мамка му...

Подмладяващо масло? Колко тъжно, аз ще го взема.

Чаках до последно, но трябва да остана в Токио.

Имах 2 прекачвания, трябва да си почина.

Но тъй като там е почти полунощ...

Честит рожден ден, любов моя.

Когато се върна, ще наваксаме. - Не е полунощ, 4 ч. е.

Разбрах, че няма да се върнеш.

Лека нощ. Благодаря за поздравленията.

Бъди спокойна. - Спокойна съм.

Изобщо не искам да го посрещам.

Знай, че сред всички, които бяха след теб,

какви само съм виждала...

Ти си оставаш най-добрата. - Защо?

Не е много деликатен, но е комплимент.

Обявих война на всички други. - Не мога да повярвам.

Лекарят каза, че трябва да си остане вкъщи.

Без интернет, без телефон... Трябва да бъде изолиран.

Това е телефонът му. Не знае, че е намерен.