Ne Nous Fachons Pas

Бедни ми приятелю.

Вие сте вечната жертва на свадливия нрав на съвременността.

Tе са ви бутали, провокирали са ви... дори са ви преследвали.

Това изглежда е вашата съдба. Нали така?

Да.

Да, г-н Берето, това не променя фактите,

че за трети, и надявам се за последен път тази година,

вие ще бъдете разследван за нападение и побой.

Чия е вината, г-н комисар?

Карах си тихичко и бавничко, от дясната страна на платното.

Tози господин не спря на знак "Стоп" и блъсна колата си в моята.

Аз най-любезно обсъдих случилото се,

напълно усмихнат, когато този изпадна в бяс и започна да говори

с такива нецензурни изрази, които не бих си позволил да повторя.

Добре де, може и да съм сбъркал като го хванах за вратовръзката

и го метнах в колата ми, но това е всичко, комисарю.

Така ли сте му свалили скалпа и сте му направили аркада на веждата?

Аз просто смених колите, забравяйки, че новата не е кабриолет. Това е.

Тогава ми разкажете за другите двама. Свидетелите.

Tе ме нарекоха грубиян, г-н комисар.

ЛИНО ВЕНТУРА

МИРЕЙ ДАРК

ЖАН ЛЬОФЕВР

във филма на ЖОРЖ ЛОТНЕР

НЕКА ДА НЕ СЕ КАРАМЕ

Сценарий МИШЕЛ ОДИАРД

Музика БЕРНАРД ЖЕРАРД

Оператор МОРИС ФЕЛУС

Можеш да си ходиш, Албер. Ще довършиш това утре.

Не мога да я оставя така, господине. - Напротив, можеш.

Здрасти, Тонио.

Aлбер.

Лека нощ, господине. - До утре.

Вече минаха пет години откакто приключих. Мислех, че имаме уговорка.

Не очаквах да ви видя отново.

Какво има?

Ченгетата ни издирват, Тонио. - Не, не съм Тонио, а Антоан.

Сега вече ми казват Антоан или г-н Берето.

Мислиш ли, че това променя ситуацията с ченгетата?

Трябва да се измъкнем, Антоан. И то бързо.

Можем да се покрием в Генуа, където имаме приятели.

Но не можем да отидем там с фалшиви паспорти.

Някой трябва да гарантира за нас. Можем да преминем само с оръжие.

Тази идея не ни е по вкуса.

В Бригадата срещу организираната престъпност не са клоуни.

Стрелят на месо. Бесни са. - Така е. Аз къде съм в плана?

До Италия може да се стигне и по море,

а ти имаш всичко необходимо.

Изкарай "Палермо" и я зареди. Ще ги закараш до Портофино.

Кога ще ги върна? - Никога.

Жизел. Скачай в колата и карай към банката.

Изтегли ми четири милиона франка от фирмената сметка.

Какви са тези хора? - Търговци.

Какво продават? - Спомени.

Антоан, не искаме да те изработим.

Може и да не успеем да ти върнем парите.

Не думай? - Но имаме дългове за събиране в Кан.

Един тип, Мишелон, залага на коне.

От лошите е. Метна ни с повече от четири милиона.

Четири към едно за печелившия кон, който той "забрави" да ни плати.

Остарявате, момчета. - Опитахме се да го открием.

В хотел "Тюрф", в Кан. Но вече се беше преместил.

В Кан има 150 хотела, в Ница - 600.

И след като имаме спешна работа навън...

Но аз имам много свободно време, нали?

Колко много си се променил. Като те слуша човек,

може да си помисли, че никога не са те гонили ченгета.

Да, прави сте.

Вдругиден ще ходя до Монако по работа. На връщане ще спра в Кан.

Как се казваше вашият беглец? - Mишелон. Леонар Мишелон.

Не може да бъде. Антоан!

Значи най-накрая си спомни за мен.

Твоята стая се пази.

Здрасти, Марсел. - Как си, Антоан?

Първо те чаках за Коледа, после за Великден, после за 15 август...

Нямам и минута покой. Знаеш как е. - Искаш да се разширяваш?

Ами ти? Ти не се ли разширяваш? - Да, но не е същото.

Не мога да откажа храна на бедните хорица.

Ела в неделя, храня по 200 души.

По 500 франка всеки? Заслужаваш уважение.

Стига, де. Maрсел. Сложи багажа на господина в розовата стая.

Трябва да признаеш, че сме малко странни.

Работим като бандити повече от 15 години,

и после изведнъж ставаме търговци. Не, не е това.

Що се отнася до моето разширение, то още не е приключило.

Ще отида да се видя с онзи тип в Монако, после ще видим.

Ще се върна за вечеря. - Какво да ти сготвя?

Нещо вкусно, на терасата, с леко осветление.

Разбирам, ще сте двама. - Да.

Още ли изрусяваш блондинките? - Защо? Вики е сладурана, нали?

Винаги добре облечена, с прическа. Викнеш я по телефона и тя вече е тук.

Колко мадами има като нея?

Коя ще се затича след като се обадиш? Не знам друга такава.

При това безплатно. Това, разбира се, е друга история. Наздраве!

За твое здраве!

По кое време желаеш твоята романтична вечеря?

Казах й да бъде тук към десет. - Добре, господине.

Омарите ще са сварени, шампанското ще е изстудено.

Само се надявам да не направиш сцена като последният път.

Каква сцена? Аз не съм труден клиент.

Когато храната е добра и думичка не казвам.

Проблемът е там, че никога не я харесваш.

Aми... Между другото,

след като си от тук и познаваш всички наоколо,

би ли ми дал адреса на някой си... Леонар Мишелон.

Да не ти дължи мангизи? - Кое те накара да го кажеш?

Той дължи пари на всички. Леонар е демонът на конните надбягвания.

Приема залози четиридесет към едно и прибира парите от години.

Последният му известен адрес е в Кан, хотел "Тюрф".

Aдресите не означават нищо за този тип...

Да... Добре, виж какво можеш да направиш и ме дръж в течение. Чао.

Чао. Успех.

АМЕРИКАНСКИ ОМАРИ

Вече си тук.

Нямаше ли късмет? - Имаш ли сейф където да сложа това?

Какво е това? - Пари. За всеки случай.

Добре, ела.

Последната творба на Пеше. Ако приложиш сила, ти пръска газ в лицето.

Ако го имаше по-рано, вече да си ослепял.

Чудя се откъде им идват такива идиотски идеи.

Заповядай.

Научихме къде живее твоето туристче.

В пансион "Риджънси", точно до магистралата.

Мислиш ли, че това време е подходящо да му направя една визита?

Проблемът не е във времето, а в това, че не си струва.

Така ли? Значи за теб четири милиона са нищо?

Ти ли си заложил четирите милиона на кон?

Разбира се, че не съм.

Едни момчета са го направили. Е... едни приятелчета.

Кажи им да забравят. Mишелон никога не връща и сантим на никого.

Той няма да се раздели веднага с четири милиона.

И още нещо. Когато имаш такива пари, не ти се налага да живееш в пансион.

Е, щом си решил да ходиш, отивай.

Вземи това. - Какво е това, да не си полудял?

Вече не ходя и по стрелбищата.

През почивните дни понякога използвам лък, но, повярвай ми,

това е всичко. - Не се шегувам, Тонио.

Mишелон е шубе и смотаняк, като всички дребни мошеници,

но той е и измамник. Познавам този вид.

По-скоро ще проявят героизъм, отколкото да ти върнат някой франк.

В теб ли са ключовете от колата ти?

Благодаря. Ако момичето ми подрани, кажи й да ме изчака.

Извинете, къде е пансион "Риджънси"?

Г-н Мишелон, моля.

Mишелон... е... в 13 стая.

Имаш ли нужда от помощ?

По дяволите, какво беше това?

Какво правите в стаята ми? A този кой е?

Tози е умрял. - Какво?

Какъв грях съм сторил? Tова вече е нещо!

Какъв грях съм сторил? - Няма ли да млъкнеш?

Това вече е прекалено. Аз си спя,

вие нахлувате в стаята ми и убивате този господин.

Мислиш ли, че това ми харесва? - Ами на мен?

Не ви засяга, това е моята стая. И негова не е.

Според вас, той защо е дошъл тук?

За да те убие. - Така ли? Вие също ли?

Не.

Защо тогава сте с пистолет? - Нямам.

Вие сте бил голям лъжец.

Възразявам срещу това прозвище. Разбра ли?

И ако ти казвам, че няма, значи няма.

Някой приятел го е сложил в джоба. Това е.

Добри приятелчета имате. Кажи ми кои са съдружниците ти и аз ще ти кажа...

Нищо няма да ми казваш. Трябва да го разкараме от тук.

Няма...

Хайде, няма ли да се облечеш! - Щом искате. Но ви предупреждавам,

не разчитайте на мен да го нося. Все пак не съм направил нищо нередно.

Бях заспал. Значи така, вие гангстерите, си уреждате сметките.

Слушай внимателно, Леонар. Аз съм честен търговец.

Регистриран съм и държа един образцов магазин.

Дойдох тук, за да говоря с теб.

После този въоръжен главорез влезе през прозореца,

a сега лежи на килима.

Кълна се, съжалявам за това. Наистина много съжалявам.

Но ти гарантирам, че щях да съжалявам още повече, ако бяха двама.

Да не планирате продължение? - Теб, ако продължиш да ме будалкаш!

Колко сте груб!

Не можеш ли да се съсредоточиш малко? - Не ми се случва често. Извинете ме.

Ето го и нашият принц чаровник. - Точно навреме.

Добър вечер, Вики. - Ето те и теб, най-накрая.

Отбележи, че с неговата тактика, накрая ще му купя часовник.

Малко закъснях, това е всичко. Нали знаете как е с търговията?

Защо си се облякъл така? Да не се боиш от настинка?

Не, ще излизам навън. - Какво?

Виж, имам една малка задача, но няма да се бавя.

Така че просто седни на масата, поръчай си нещо и аз ще дойда.

Може ли да поговорим?

След малко ще се видим.

Колата ти... - Какво й има? Да не си я блъснал?

Разбира се, че не съм. - Какво тогава?

Има един тип в багажника.

Кой е този? - Леонар Мишелон.

Не него, другият.

Мамка му! Англе. Това са лоши новини.

Свободен ли съм? - Какво ще кажеш да го удавим?

Предупреждавам ви... - Не теб. Него!

Удавниците понякога изплуват. С този тип не трябва да се случи.

Не трябва да изплува при англетата. - Господа, протестирам!

Аз си спях вкъщи. Тихо и спокойно... - Джеф, плесни го.