Killing Cabos (Matando Cabos)

29.970

Translation ZALMEN BEHAR

Знаеш ли историята за онзи китайски готвач?

Коя? За онзи човек дето умря удавен?

Не, не. Това е на игрището за голф.

Историята за китайският готвач е страхотна. Чуй я.

Вечерят в най-добрият ресторант в града.

Седят на най-добрата маса.

Няма нужда да ти казвам, че Оскар Кабос седеше на централното място.

Имаше ли, разни мацки?

Не, не беше от този тип вечери. Беше бизнес вечеря...

...транзакции, милиони долари.

Какво вечеряха?

Какво вечеряха? Японска скара, това не е важно.

Това, което е важно е кой седеше там.

Там имаше политици, милионери, все важни хора.

Всъщност, мисля, че дори собственикът

на най-голямата телефонна компания беше там, също.

По средата на вечерята, Оскар Кабос решава да каже виц.

...това, което никога не съм виждал, е човек навлязъл толкова навътре.

Хубав ли беше вица?

Не. Беше ужасен, всъщност.

Тогава, защо се смеят?

Защото ако Оскар Кабос казва виц, по-добре е да се смееш.

Всички се смееха. Дори китайският готвач се смееше,

въпреки че нищо не разбираше.

Но не това е главното. Главното е, че изведнъж...

Лагодаря.

Лагодаря.

Лагодаря, лагодаря, лагодаря.

Какво?

Какво по дяволите е "Лагодаря", скапаняко?

Лагодаря.

Никой не знаеше, че готвачът беше в Мексико само от два дни

и единственото, което можеше да казва беше "Благодаря".

И... очевидно не много добре.

Защо продължаваш да ми благодариш, скапано малко копеле?

Лагодаря, лагодаря, лагодаря.

ДА УБИЕШ КАБОС

Два дни по-късно, с наранявания по гърба и ребрата,

счупена ръка и лице, напълно изгорено,

се върна обратно в Китаят(Китай).

Хей, защо се казва Китаят?

Защото така се казва.

Не е така. Никога не съм чувал някой да го нарича така.

Защото, с повечето който движиш не знаят да говорят добре.

Аз движа с теб.

Точно така. И аз ти казвам, че е Китаят.

Добре. И каква е историята за голф игрището?

О, човече. Тази е наистина гадна. Този човек е абсолютно луд.

Играеше голф цял ден. Беше вече на последната дупка.

Щеше да подобри собствения си рекорд,

които вероятно не беше нищо особено, но беше много концентриран.

Хей. Имаш ли тоалетна хартия?

Разказвам ти какво се случи, човече.

Да, знам. И искам да довършиш, но тук няма хартия.

И тук няма също.

Провери в другата. - Върви ти да провериш.

Хайде стига де. Много по-близко си.

И виж за някакъв аспирин, имам главоболие.

Да, добре. Къде?

Знам, какво си мислите.

Мислите си, какво прави един човек по бельо, в безсъзнание

седнал в тоалетната, да слуша глупостите

на тези двама идиоти?

Нямам никаква представа.

Единственото което знам, е че този сополанко вече ми беше набрал

откакто го хванах, да целува дъщеря ми.

Аз разбирам младежта.

И го помолих учтиво да напусне моята къща...

...и следващия път да си намери някои хотел.

Предпочитах да бъда любезен, вместо да си навличам проблеми с мои служител.

Не си струва.

Реших да поговоря с него...

...и да го накарам да разбере, че не е благоразумно...

...да излиза с дъщерята на шефа.

Защото това може да доведе до някои проблеми.

И помислих, че той разбра.

Но както изглежда сгреших.

Работих си в моят офис, когато нахалника влезе без да почука.

Влезте.

Помислих, че е дошъл да поговори или да ми поиска извинение.

Но този безсрамник влезе за да ме напада.

След като осъзна, че нито неговите обиди, нито провокациите му

могат да ме разчувстват, този грубиян започна да ме удря,

докато бях толкова зает.

И този задник продължава да ми се надсмива.

Не, господине.

Господине?

Това, което не разбирам,

защо този перверзник трябваше да свали дрехите ми.

Това, което не разбирам, защо трябваше да му свалиш дрехите.

Не съм му свалял дрехите, човече!

Хайде стига? Да не би той да работи по бельо?

Когато се върнах, вече беше по гащи.

Мъртъв ли е?

Няма начин. Всъщност, не знам.

Провери го.

Но защо ще му свалят дрехите?

Кой знае?

Има толкова много откачени хора.

Приятна вечер, господине.

Ако можех само да бъда...

...богаташ.

Просто да се усетя...

...поредният милионер.

Ако можех само да видя...

...през хиляди телевизори...

...какво правиш ти,

Аз трябва да бъда...

...поредния милионер.

Да виждам същото място...

...със стотици и хиляди.

Но освен да живея в комфорт...

...искам твоята любов и нищо повече...

5 минути преди това

Сигурен ли си, че винаги излиза в този час?

От един месец го проверявам. Винаги прави същото.

Къде е бухалката?

Тук е. Също и чувала.

Отпусни се.

Правил съм това хиляди пъти.

Затова ме нае, нали?

Защо си толкова нервен?

Не съм нервен, глупако.

Аз съм внимателен. Има разлика.

Аз съм прецизен.

И защо?

Защото винаги съм бил такъв.

Затова имам този статут, правейки нещата добре.

Добре, Добре. Успокой се.

Надявам се знаеш, какво правиш.

Какво правя?

Знам много добре какво правя.

Нека да ти покажа нещо.

Това е моят баща.

Искаш да говорим за някой смел човек?

Този човек.

Той знае какво е да работиш.

Не като задникът, който ще хванем след малко.

Той се жертва за нас, работейки за един скапан деспот.

Диктатор.

Двадесет години.

Двадесет години без нито един ден да е получил уважение.

Поне един ден.

Но той продължава там.

Аз можех да го издържам, но той е горд човек.

И знаеш ли какво?

Неговата работа е почтена.

Разбра ли нещо от това, което ти казах?

Ще излезе след малко.

Вземи.

Какво да правим с него? - Как какво?

Нищо. Оставяме го тук и довиждане.

Да бе. Ако го оставим тук, тоя човек ще ме уволни.

Ще ме прати в затвора, и после ще ме убие.

Така или иначе ще те уволни, изчукал си дъщеря му.

Казах ти да не се връщаш на работа. - Защо?

Защото ти срита задника. - Не беше чак толкова.

Добре де, беше гадно.

Всъщност, не аз изчуках дъщеря му, а тя мен.

Грух, грух, прасенце.

Освен това, не е същото да изчукам дъщеря му и да го оставя тук

по бельо в безсъзнание.

Защо да не го измъкнем оттук и да изчакаме да се събуди?

Ще поговорим с него, и не знам...

...ще го убедим да не ни прави нищо.

Да не ни прави нищо?

Да, човече. Да не ни прави нищо.

Аз нищо не съм направил.

Извинявай, но ти спокойно се изхождаше до него, докато той беше в безсъзнание.

Но той не знае, че съм се изхождал до него.

Но го направи. Пич, не ми казвай, че няма да ми помогнеш.

Помогни ми, копеле.

Дай да видя.

Ти, шибано копеле!

Успокой се!

Успокой се, човече! Спокойно!

Помогни ми да го кача, човече.

Помогни ми!

Да тръгваме.

Багажника. - Какво?

Какво искаш? На покрива ли да го кача?

Ако ни видят да излизаме с този задник лошо ни се пише!

Знам, човече.

Копеле, това е неговото шибано здание!

Копеле, ще ни хванат.

Но щом излезем оттук веднага го изкарваме.

Разбира се.

Хайде, стегни се.

Мисля, че вече ни гепиха.

Тези изглеждат все едно знаят нещо.

Не ставай глупав.

Тези хора не знаят нищо.

Тогава, какво да правя?

Спокойно, човече. Просто се обърни и се усмихни.

Мислиш ли, че забелязаха?

Не, човече. Откъде накъде. Те са просто двама тъпака.

Добре, сега спираш тук някъде и това е моя план.

Хайде стига, човече! Как ще паркирам тука?