Les 200 premières lignes.
НЕЖНИЯТ ПОЛИЦАЙ
Благодаря. Сложихте ли свещичките? - Да, г-жо Танкрел.
Осем? - Девет.
Сини? - Розови. За дъщеря ви, нали?
Да! Колко съм глупава! - Приятно прекарване!
Мръсници!
Минахте на червено. - Не видях светофар.
Внимателно! - Боли ли?
Разбира се. Паднах на коляното си.
Свива се, не е счупено. Ще ви заведа в аптеката.
Няма ли да направим протокол? - Бързам.
Книжата ми се разпиляха. - Облегнете се на колата.
Боже, как боли!
Соната в сол мажор и алегро от Джорджо де ла Страда.
Музикант ли сте? - Забравихте една партитура.
А книгите? - Хайде, хайде!
Така ли ще изоставим мотоциклета? - Не очаквайте да го нарамя!
Мамо, аз съм. Сядайте на масата. Ще закъснея.
Не, малък инцидент с един тип.
Мина на червено. Не, и двамата сме невредими.
Нека първо видим рентгеновите снимки. - Не се налага.
Ще ви закарам набързо.
Добре сте, нали? - Така казват.
Адрес? - Ул. "Планина Свети Жьонвиев" 23.
Професия? - Преподавател.
По тромпет? - Не.
Така бих искала да се запозная с преподавател по тромпет.
Съжалявам. - Хайде, облегнете се на мен.
Имате лечебни билки от Вогезите! От месеци търся!
Нямахме доставка. - Много сте досадни.
Преди четири години ми скроихте същия номер със звездния анасон.
Полезен е. Не знам за какво. - Билките са полезни.
Да ви закарам ли, или ще се справите сам?
Към Латинския квартал ли сте? - Не.
Направете усилие, оставете ме там. Изчакайте малко.
Ще се възползвам да взема малко от вогезките билки.
Момент!
Получи се отблясък в косите ви. Беше прекрасно.
Отблясък от огледалото на автобуса.
Попадна върху косите ви. Красота!
Ще ви предупредя, когато мине следващият автобус.
Странно. - Кое?
Напомняте ми за куп неща. Да сте били в Ноармутие преди три години?
Не. Вие също ми напомняте за някого.
Тежа ли ви?
Не само коляното, но и глезенът.
А как е ръката ви? - Относително добре.
Внимавайте, хлъзгаво е. - Да, познавам Сорбоната.
Щом сте учили философия през 1954 г. в лицей "Луи льо Гран",
значи знаете Шофар. - Познавате ли го?
И още как!
Прищипваше лекциите си с щипки за пране.
"Предпочитам да садя зеле. Поне ще гледам как расте!"
А чорапите на Шофар!
Сигурно сме се засичали често. - А може и да сме се докосвали.
Наистина ли не сте били в Ноармутие преди три години?
Момент.
Какъв бяхте през 52-ра? - Бях в подготвителен курс.
Имах предвид физически. - Същият на ръст, но по-слаб.
И със здрави колене.
Превеждахте ли Куртелин на гръцки? - Да.
Льомерсие! - Танкрел!
Танкрел!
Лиз Танкрел!
Не сте се променили. - Много мило.
Вярно е. Откога не сме се виждали?
От...
Все пак... - Да.
Хайде!
Този път няма да пропусна да взема адреса ви.
Всичко наред ли е? - Да.
Наистина ли искате адреса ми? - Да.
Страхотно попадение, Антоан. - Много изискано!
Забавни са. - Да, доста.
Виждам, че сте зает. Ще вървя... - Не! Ами ако се влоша?
Имате ли нещо за писане? - Не, никога. Корделие!
Дайте ми химикалката си.
Най-покорно, професоре. - Не преигравайте.
Не си нося очилата. - Вземете моите.
Телефонният ми номер, нали? - Да, и аз ще ви дам моя.
Благодаря.
Запишете го тук, ще го препиша. - Корделие, без гримаси.
Благодаря. - Довиждане, до скоро.
Довиждане!
Етеокъл свиква бойците на крепостната стена.
Риданията на женския хор се извисяват в небесата.
Това подтиква Етеокъл да отправи следните прочувствени слова...
За удоволствие или за пари работите?
Приблизителен превод: "Боже, спаси ни от жените.
В мирни времена те са непристъпни. В лоши дни стават бич за града."
Фалократ. - Есхил, госпожице.
Ти ли си, мамо? - Да.
Мислехме, че няма да дойдеш.
Днес е рожденият ми ден. - Съвсем бях забравила!
Здравей, Сюзан. - Помниш ли Руди?
Смътно. Здравей, мамо. Тортата е в кухнята.
Не помниш Руди, когато дойде във Виши?
Тогава с леля ти бяхме направили големи шапки с букети цветя.
Къде отиваш, Симон? - Баба отиде за тортата.
Баща ти обадили се? - Не.
Не ме учудва.
Руди беше напуснал Вера и дойде във Виши с една голяма кола.
Не помня марката... - "Изота-Фраскини".
Точно така! Носеше блейзер от туид.
Пол, забрави рождения ден на дъщеря си. Не? Много мило.
Непрекъснато мислиш за нас? Благодаря. Давам ти дъщеря ти.
Татко... - Ало, татко?
Пол подготвя изложба. - Радвам се.
Подготвя я от четири години насам. - Беше много мил и приятен човек.
Познавала ли си изобщо неприятни хора?
Не. Не бих казала.
Дори анонимният ми създател заема място в сърцето ти.
Може ли мъж с ръст 1,80 м да не заема място?
Лиз? - Какво иска пак?
За теб е. Един господин казва, че си е забравил очилата.
Очилата! Ало, вие ли сте?
Безпокоя ли ви? Обаждам се за очилата.
Чувствам се неловко. Да, в джоба ми са.
Не, не ме вдигате от масата. Не ме безпокоите. Ни най-малко.
Да отскочите до вкъщи?
Но трябва да смените три автобуса. Какво за автобуса?
Да, ясно. Къде да ви ги оставя?
В 20 ч. в двора на "Сен Жермен". - Но това е до Лувъра.
Не живеете ли на ул. "Планина св. Жьонвиев"?
Не, там нощувам.
Пред "Сен Жермен" пея. - По дворовете ли пеете?
Ако не възразявате, после можем да отидем на вечеря.
С приятели...
В компания!
С удоволствие. До скоро. Дочуване.
Довечера ще ходя на концерт. - С кого?
С приятели. Върви да дръпнеш завесите!
Едно, две, три, четири,
Пет, шест, седем,
Осем, девет... Нокаут!
Жалко, че трябваше да прекъснем. - Да.
Хареса ли ви? Чухте ли как атакувахме "Мизерере"?
"Агнецът Божи" не се получи. - Да се подслоним някъде?
Подслон? - Да, извинете.
Колко съм глупав! - Май коляното ви е по-добре?
Да... Слънце, топлина.
Ще си поръчаме ли кървавица за предястие?
Кубето ми е вир-вода! Извинете!
Професор Пелтие и г-н Лаверг... Г-жа Танкрел. Сигурно я познаваш.
Лиз ни е съученичка от лицея. - Може би.
Но аз съм с 20 години по-възрастен. - Нямахте късмет с времето.
Жалко, концертът ми хареса.
Това е Академичният хор, нали? - Забавляваме се.
Скромни дилетанти. - Не бих казал!
Във Флан пяхме пред 2000 работници. - За Мирей Матийо дойдоха 20 000.
Помниш ли Флан?
Имате ли телефон? - Да, там.
Герен? Къде? Идвам!
Извинете, трябва да тръгвам. - Имахме уговорка за вечеря.
Не пипайте нищо! - Герен, шефът идва.
Едрият мъж с чадъра е директорът на Съдебна полиция.
Направете път на комисаря. Никакви снимки!
Здравей, Герен!
Шефе, търсих ви навсякъде.
Дори звънях на г-н Танкрел. - Защо?
Не знам. Директорът е тук. - Да не е ходил на бокс?
Не, дошъл е за...
Кой е? - Не знаете ли? Един депутат.
Здравейте, шефе!
Досадна история, Танкрел. Дано да не е политическа.
Осем дни преди награждаването... - Награждаване?
В петък министърът ще ми връчи ордена на Почетния легион.
След церемонията жена ми ще даде малък прием за приятелите.
И се надявате, че до тогава...
Убийството на Жорес подпали Първата световна война.
Дано не се стига до там! - Комисар, не съм женомразец,
Нямам нищо против обувките на токчета, но обеци...
Моля да ме извините! Защо не ми казахте?
Веднъж се изказах за полата ви... - Беше дебелашка шега.
Венсан Гранвил, депутат от мнозинството, бивш министър.
Какво е това? - Не знам. Котка, тигър.
Не. Леопард.
След два часа ще бъда в офиса. До тогава искам да е проговорил.
Може да се е наранил при падането. - Изключено!
Според вас? - Кроше.
Неотдавнашно? - Зависи от коагулацията.
Да или не? - На пръв поглед – да.
Свидетели? - Едните не са видели.
Другите мислят, че са видели. - А останалите не помнят.
Всичко видях. Бил съм на бойното поле и знам...
Ритуално убийство с хладно оръжие преди Деня на св. Йоан.
Видях мъж с качулка. После чух изстрели.
Моля за тишина! Тишина!
Млъкнете!
Депутат Гранвил е бил ударен с юмрук.
Някой от вас присъствал ли е на сбиване или свада?
Госпожо! Ако беше нападнат, щях да видя. Седях до него.
Можете ли да ми кажете дали имаше рана на лявата буза?
На тръгване – не, но на връщане – да! - На връщане от къде?
По време на третия рунд излезе за малко.
После ми каза, че някакъв пияница го е блъснал с вратата.
Къде?
В тоалетната.
Тоалетните са много далече. - Не допускахме...
Някой да ви е упрекнал? Не! Тогава?
No comments yet. Be the first to leave one.