Les 200 premières lignes.
ПРИЯТЕЛИ МОИ
По това време Пероци свършва работата си като главен репортер.
Излиза от редакцията и се запътва за вкъщи.
Пероци това съм аз.
Толкова съм свикнал да ме наричат "Пероци" колегите и приятелите ...
че почти съм забравил, че се казвам Джорджо.
- Здравей, Пероци. - Здравей.
Късо кафе с Фернет Бранка.
Измъчване и убиване на жени по най-зверски начин ...
от въоръжени гей банди, умират като мухи!
4 в Торино, 2 във Флоренция и 18 в Ломбардия, паника сред защитниците.
Престанете, Пероци! По това време все още ли искате да се шегувате?
Отнет е лиценз на бармани, които си бъркали в носа!
Дай ми три кутии цигари.
Хайде Ванда, ще те заведа. - Благодаря Пероци, чакам гаджето си.
Тази сутрин, той ще ме закара вкъщи.
- Едно горещо мляко и два кроасана. - Топлите още не са пристигнали.
Отиди в пекарната зад гарата, по това време излизат топли, топли.
Благодаря, но съм уморен, прибирам се. Вчерашните са добре.
Господин Пероци, тази сутрин не искате да се прибирате?
Ако се чувствате самотен, ще ви правя компания.
Ще ви таксувам на половин тарифа.
Остави го да си ходи! Не виждаш ли, че е уморен? Работил е досега.
- А аз, не? - Извинете Италия, може би сте права.
Довиждане на всички. По-добре да отида да спя.
Обаче нямам никакво желание.
Идеята да се затворя вкъщи след една нощ прекарана в редакцията ...
изобщо не ме привлича.
Вярно не искам да съм сам.
Имам нужда от някого да се посмея, да поговоря ...
но не с проститутка, а с приятел и то сега.
Приятели, да!
Наистина искам да ги видя, да бъде с тях.
Но, по това време мога само да се прибера вкъщи.
Синът на Пероци се е завърнал. Да, това е неговата.
Само той си покрива колата с чергило.
Не мога да понасям, особено ден като този.
Когато се сетя, че е от моята плът, ставам вегетарианец!
Всички отдавна са заспали.
Но ...
мога да намеря поне един, Бирильо. Сигурно вече е навън!
Бирильо, по дяволите!
Стига, Бирильо!
- Къде отиваш? - Кой знае, питай го него!
Какво ще правиш днес? - Тест за обществени жилища.
В 17 часа имам строителна комисия в общината. Защо?
Днес се чувствам доста цигански.
Виж какъв ден е, кога ще има друг такъв?
- Искам да хвана нанякъде. - Тогава и аз ще дойда.
Изпращам геодезиста на теста и не ми пука за комисионната.
Бирильо! Проклет да си!
Чакай ме на площад Бекария!
Сложи на седалката един кроасан и отвори вратата, така ще го примамим.
Ако не е спал у дома при жена си и е казал, че е с нас?
"Аличе, вярно е. Мъжът ти е с нас. Върни се да си доспиш".
Бързо.
- Лело? - Тихо!
Къде отиваш в този час?
Боже, какво е станало? Лело?
- Поне ми кажи къде отиваш. - Не мога.
- Какво е станало? - Ще ти кажа утре.
Довиждане.
Лело!
- Все още ти вярва? - Вярва!
Какво друго й остава на горката мъченица.
От всичко, което трябва да изтърпи!
Имат само две глави лук за ядене днес.
По-добре така, когато са притеснени, апетитът им преминава.
Кой е?
Циганите!
Пак ли?
- Мина почти месец. - Къде отивате? Кога ще се върнете?
- Ние сме цигани без цел и посока. - Хайде госпожо, събудете го!
7 часа е, той е уморен, снощи се прибра късно.
Уморен от какво?
Кармен, ще си взема жетон. Нямам монети ...
Ето, обади се на Сасароли в Песия и му кажи да е готов.
- Можете ли да му направите кафе? - Защо, за да е нервен през целия ден.
Какво те интересува? Той ще бъде с нас, не с вас!
Един момент.
Ето така е по-добре, нали?
- Заето е. - Сасароли?
Какъв Сасароли, искам да знам с кого говори тази кучка!
Настоявай, имаме много време!
Ако не искаш, няма да отида. Ще се откажа.
Отиди! Отиди!
Днес, когато едно от момчетата е болно, как ще се справиш сама?
Не се притеснявай, върви.
Свършвам, че ме чакат.
Защо свирите?
- Ти ли свириш? - Защо? Не.
Да, само го докоснах с лакътя. Клаксонът е много чувствителен.
Просто го докосвам, виждате ли? И с лакът ...
Понякога просто го докосвам ...
- Не е възможно. Пробвай.
- Видяхте ли? - Не е толкова трудно ...
Какво правите? Пишете? Пробвайте и вие! Може и само с пръст.
Проверато тапиато! Наказато свиркато или само се шегуваме?
- Моля? - Позволете ми?
Ние сме четирима ...
може би двама от нас или четирима и алармата, така ли?
- Тя е средство против кражба. - Каква аларма за кражба?
Те си играят, не се намесвайте. - Чакайте,
дайте ми показалеца и го вдигнете.
Виждате ли си пръста си, колко е любопитен?
С уважението си към властта като
"заместник-кмет" мога да ви попитам, защо?
Вие сте "заместник-кмет"?
Престанете, последвайте ме до полицейското управление.
Не, внимавайте.
Според член 12-ти, имайте малко търпение, ако ли не....
можете да проверите истинността в префектурата ...
какво е написано в закона за контактуването със свободни граждани.
- Какво става, Паолини? - Нищо, господин Неки.
Тези господа искат да шмекеруват. Вашите приятели ли са?
Да, свиркаха на мен, защото имаме спешна работа с един пациент.
Нали няма да правите проблем от това? Вие сте разумен човек.
- Разбрах, те се правят на глупаци. - Браво, Паолини.
Неки, не се намесвай, когато си правим майтап.
- Щеше да извика пътна помощ. - Ще извика друг път!
Тъкмо беше повярвал!
Бяхме опекли играта.
Не за първи път ви разкриват.
Кога се е случило? Кой ти счупи носа, а?
Красива дъщеря на любовта ...
роб съм аз на твоите прелести.
Моите мъки разбери
и болката ми утеши ...
Ето ни както много други пъти и четиримата заедно.
Има и пети, Сасароли, ще минем да го вземем от Песия.
Той е отделен случай, ние четиримата сме по-стари от групата.
Приятели от училище, от казармата, приятели за цял живот.
Ето ги тук, моите приятели, скъпите ми приятели.
Красива дъщеря на любовта ...
роб съм аз на твоите прелести ...
- Спри! Има телефон! - Няма телефон!
Циганин да си признае? - Трябваше да предупредя Тити.
- Половин час говори по телефона. - Даваше заето, искам да знам защо.
Заето така ли звучи ...
На къде отиваш? Наляво.
Защо?
Когато циганинът реши така, значи е така!
Това е да бъдеш циганин.
Това е циганският катун, да пътува без цел и посока.
Непрограмирано бягство, което може да продължи ден или седмица.
Спомням си, че веднъж продължи 20 дни, без да смятаме усложненията.
Ето, спряхме.
- Имате ли стая за четирима? - С баня.
В най-добрите ни времена на "циганията" животът ни започна така.
В стая някъде извън града, далеч от съпруги, любовници, работа ...
с цяла болница на разположение.
- Беше време! - Видях Мадоната!
Искам свещеник! Свещеник!
- За четвърти път ме викате. Мадона! - Сестра!
- Имате "супергъзище". - Искам свещеник!
Свещеник, свещеник ... Видях Мадоната.
Тук има хора, които наистина страдат! Разбирате ли!
- Утре ще се разправяте с професора! - Скапелато?
Дългото, дългото, дълго лайне ...
Диария, диария ...
иска подлогата ...
на сестрата!
Дългото, дългото, дълго лайне ...
Дежурният лекар ни даде болкоуспокояващи толкова силни ...,
че спахме цяла нощ като заклани.
Така че, на следващата сутрин се събудихме свежи и отпочинали ...
готови да започнем отново.
Сега ...
на сестрата ...
Предупреждавам ви да престанете с тези безобразни сцени или ще ви разделя.
Ще ви изпратя на различни етажи и в различни отделения.
- Кой е този с подлогата? - Той!
Скоро ще ви замръзнат усмивките.
630 холестерол, 3,2 кръвна захар.
Хвърли тази цигара!
Един и три четвърти литра с 3% разтвор B6.
- Кой е видял Мадоната? - Той.
Биполярна електроенцефалограма.
Кой викаше свещеникът?
Добре, предупредете Дон Улрико.
Ти, как се чувстваш?
Професоре, антани има сила за двама ...
също и за скапеламенто бутамата ако има капелата вдясно. (игра на думи)
Разбирам.
Три инхалации с Афазол на всеки час, веднага!
Трябва да стоите още половин час!
Какво правите? Аз не съм плондер. Искам адвокат, веднага!
Трябва да се покаете, за това ваше безчестие.
Вие сте пленник на злото и ще бъдете осъден на вечна тъмнина.
- Кога видяхте тази Мадона? - Преди да припадна.
Сигурно е видение.
Може би това е някоя от нашите монахини.
Не, тя беше в цивилни дрехи.
Не беше ли облечена в синьо, и с кожено палто? Не си спомням.
Затворете си очите.
- Спокойно! Спокойно! Какво правите?
- Накъде води този коридор? - Към кабинета на психиатъра.
- Защо? Бъдете спокоен ... - Как да съм спокоен? Видях Мадоната!
За втори път!
Какво правиш? Всички кръгове са криви.
No comments yet. Be the first to leave one.