The Big Bus

Правени са филми за големи земетресения,

за потъването на големи кораби,

за пожари в небостъргачи,

за експлозии на големи германски балони...

А сега и филм за...

Големия автобус.

Ако обичат, представителите на пресата да се качат.

ЯДРЕН ПРОЕКТ „ЦИКЛОП”

Здравейте!

Моля представителите на пресата да слязат от автобуса.

Елате по-близо.

Днес ще наблюдавате как се твори история.

„Циклоп” е най-големият по рода си проект, предприеман от човека.

В него са вложени 12 милиона долара и дълги години изследвания.

Проектантът, г-ца Кити Бакстър, ще ви запознае с някои подробности.

Благодаря, г-н Еймис. Днес сме изпълнени със заслужена гордост.

Моят баща, Ървин Бакстър, ще стартира ядрения двигател,

който задвижва мощния „Циклоп”.

Ето ги. - Всичко е готово.

Радиационен щит? - Задействан, професоре.

Ниво на радиация? - Нормално.

Добре, господа. Да започваме.

Задръж!

Боях се, че това може да се случи.

Скоти, ако обичаш.

Благодаря, Скоти.

Скоти, добре се справи. - А-а...

... и така се роди атомният автобус.

Горди сме, че предложихме „Циклопа” на фирмата „Койоти”.

Подходящ е за тези автобусни линии...

Татко! - „Циклопа”!

Пристигат пожарни коли и спират отпред.

От тях изскачат пожарникари.

Изтеглят маркучи от колите. Може би ще залеят лабораторията.

Да, със сигурност заливат лабораторията с вода.

Внимавайте, момчета!

Хей, изкарайте колите навън!

Спрете двигателите! Изкарайте ги.

Силна експлозия разтърси изпитателния център „Циклоп”.

Пожарникарите гасят пламъците.

Как ще се отрази това на първия нон-стоп автобус Ню Йорк-Денвър?

Това е последният от поредица инциденти около проекта „Циклоп”.

Все още няма обяснение за наводнението в огромния хангар.

Има подозрения за саботаж, а също и за престъпление.

Дали пък тъмни сили не удрят спирачки на този проект?

Мисля, че трябва да ви оставя да си отговорите сами.

Ние само задаваме въпросите.

Хубава бомба, а?

Знаем само, че има експлозия. Достъпът е ограничен.

Скоти, къде е татко? - Отведоха го ей там.

Ще кажете ли нещо за медиите, г-це Бакстър?

Татко! Татко, ти...? - Не ви чува.

Боже мой! - Чувам. Чувам я.

Татко... - Мислех, че си почива.

Да го закараме в болницата. - Не бива да го мърдаме.

Всяко движение е опасно.

Кажете ми истината, докторе. - Погледнете.

Забил се е при експлозията. Медал на Св. Кристъфър.

Заседнал е опасно близо до лявата камера.

Закарайте го в болница. - Не бива да го местим.

Какво да правим? - Подпишете, че не нося отговорност

за медицински решения.

Но вие сте лекар. - И искам да остана такъв.

Подпишете тук, моля. А също и тук.

Професоре! - Почакайте. Всичко е наред.

Директорът на проекта, Шорти Скоти, и помощникът му, Джак.

Приятно ми е. - Скоти, къде сгрешихме?

Не, професоре. Не е инцидент. Някой е сложил бомба.

Какво? Кой? - Какво говориш?

Знам кой оставя прозореца отворен. - За всичко виниш мен!

Автобусът наред ли е? - Наред е.

Но имаме по-голям проблем. Нямаме шофьор и помощник.

Бригс е ранен в левия крак, а Ед в дясната ръка.

Тогава да намерим нови шофьори.

Но само гений може да опознае „Циклоп” за две седмици.

Познавам човек, който ще се справи. - Не той, не Дан Торънс.

Не е лесен, но разбира от гаечни ключове.

Станалото между вас е история. Важното сега е автобусът.

Съжалявам, татко. Не мога да го направя.

Тогава, дръпвам синджира и слагам край на живота си.

Хей! - Не, не...

Добре! Добре, татко.

Щом искаш Дан, ще ти го доведа.

Благодаря ти, Кити.

Татко?

Няма нищо. Преструва се. - Слава богу.

ГАРОВ БАР

Ще падна! Това е Торънс.

Пази се...

Наистина е Торънс.

Направете му място.

Какво ще пиеш? - Уиски.

Пий го на екс и се махай, Торънс.

Не искаме такива като теб да се въртят тук.

Кои сте „вие”, Голди?

Така ли се чувстваш, Белия? А ти, Черния?

Хайде, кажете нещо!

Виждам, че и ти си тук, Червения.

А вие, момчета? Розовия, Зеления, Кафявия?

Всички започнахме заедно.

Такива като теб петнят автобусите.

Всички помним Маунт Диабло.

Кой може да забрави Маунт Диабло?

Знаеш, че не ме обвиниха в нищо.

Когато автобусът ти катастрофира в планината,

знаем какво е станало. Има само един начин да си оцелял.

Не ме интересува кой какво казва.

Не съм изял 110 пътника.

Преди катастрофата тежеше 82 кг.

Като те намериха да си чоплиш зъбите, беше 108. Как ще го обясниш?

Изядох седалките! Изядох багажа!

Сварих мокета, точно както ни учеха.

Защо нямаше следи от пътници?

Колегата ми ядеше хора под път и над път.

Кълна се, че не можех да го спра. Изгарях от треска.

Не пожела да го спреш. Сам призна, че си изял един крак.

Наистина изяде един крак. - Сериозно?

Вижте, помощникът ми сготви гювеч. Не знаех, че вътре има крак.

Изял си един скапан крак и те обявяват за канибал!

Ама че хора!

Аз ще те обявя за повече от канибал.

Ти си пътен хулиган, който изпреварва и сменя платната неправомерно!

Остави го на мен, малката.

Да изравним силите, а?

Чакай малко. Остави тоя задник на мен.

Как се казваш? - Авария О'Браян.

Мразя, когато ритат човека и той пада.

Пазете се! Държи отворена кутия мляко.

Добре! Ха да видим.

Кой иска да е пръв, а? Хайде де!

Бягай, Дан. Нали ме чу, бягай.

Благодаря, малкия. Няма да го забравя.

Пази се, държи счупена свещ!

Тази работа не ми харесва. Все още имаш температура.

Не си сваляй чорапите.

Аз ще се обадя. - Вдигни телефона, Джак.

Паркингът. Да, Кити, продължавай.

Какво значи не можеш да намериш Дан?

Виж свърталищата му,

евтините хотели около гарата, където те влачеше.

Кити, действай. Имаме само пет дни.

Щяхме да имаме реактора, ако Джак не беше загубил ключовете.

Скоти, ще погледна сам.

Не може де те местим. Нужни са още тестове.

Напълни сега това, иначе няма вечеря.

Айънмен, срещнах се с представители на петролните компании.

Кажи им, че ще продават още повече петрол.

Ще разруша тоя ядрен автобус, също както и слънчевия двигател.

Притесняват се да не ги заподозре обществеността.

Нали не заподозря, когато дядо потопи „Титаник”.

Казах, че всяко произшествие се разследва, но доказателство няма.

Татко, опитват се да ме извадят от бизнеса.

След Маунт Диабло не намирам работа..

Казват, че съм изял 110 човека. Да си ме виждал да ям някого?

Пълна глупост. Не съм изял никого. Един нищо и никакъв крак...

Морти ме краде. Гледам документите

и откривам, че нося отговорност за хиляди долари.

Нищо не знам за това...

Мога да си намеря друга работа, но съм шофьор и ако не карам автобус...

... мислиш си, че съм забравил.

Честит рожден ден! Нали не си мислеше, че ще забравя?

Знаеш, че... - ... сега, когато живея с Луиз...

Шантавелници.

Виж, татко. Не се тревожи за мен. Аз ще се оправя.

Ще изплувам, както винаги. Само чакай да видиш...

Дан. - Кити.

Дан. - Кити.

Знаех си, че ще те намеря тук. - Изглеждаш чудесно, момиче.

Аз също. - И аз.

Отнася се и за двама ни.

Значи слуховете са верни. Останал си без работа.

Майтапиш ли се? Погледни този лукс? За какво говориш?

Големи са само лъжите ти. Не и сърцето ти.

Аварията в Акрон не е моя грешка. Левичарят се разболя, поех експреса.

Ти искаше всичко, но не и да се изправим пред олтара.

Не можеше да се откажеш от твоята сервитьорка.

Кити, не е имало друга, освен теб. - Виж какво!

Не дойдох да споря, а да върша работа. Искаш ли да караш?

Стига да си получа цената. Сега ме интересуват само мангизите.

Плащаме максимално, 20 и 10. - Аз искам 20 и 20.

Никой не взема 20 и... - Само Дан Торънс!

20 долара на ден, 20 цента на миля. - Дадено.

Кога започваме? - Вчера.

Добре. Значи вече заработих 20 долара.

Нямаш ли по-голям чадър? Може да настина.

Не ми пука и пневмония да хванеш. Казах, че не може да те местим.

Индикатор на ядрения реактор. - Горна дясна конзола, свети жълто.

Точно така.

Изключване на ядрения реактор? - Горна контролна кутия, червен ключ.

Точно така. Ядрена... запалка?

Над ядрените чистачки.

Не! Няма такава. Човек или го знае, или не.

От четири нощи не спя заради това.

Искаше 20 плюс 20. Заслужи ги! - Вземам си почивка.

Дан! - Авария!

Виж тук! У ф! Падна ли ми!

Ела да се запознаеш с една приятна дама.

За този човек ти говорех. Авария О'Браян, Кити Бакстър.

Приятно ми е. - Радвам се.

Значи, това е „Койоти”. Не знам как да ти благодаря, Дан.