Down Cemetery Road

- Използва ме. - Я стига.

- Добре де, радвам се като булка. - Докарваш го на вид.

Мъжът ти къде мисли, че си?

А жена ти?

Мисли, че върша нещо важно.

- Служа на обществото. - Не е далече от истината.

Не, стига.

Гладен съм. Да ти поръчам ли нещо от румсървиса?

СКРИТ НОМЕР

- Той ли звъни да те провери? - Не, със сигурност е заспал в кантората.

Разплита поредния случай, а нямаме пари да нахраним котката.

Стига де.

Да?

Странно меню. Пиле за закуска?

Да, на телефона.

- По-леко де! - Я се разкарай.

Той как ви се видя последния път?

Същият Джо, нищо по-различно.

Бихте ли описали обичайното му състояние?

Нищо особено, но щеше да ходи на кръчма.

Друго?

Да, не приличаше на човек, който смята да си среже вените.

Ще прощавате, но не знаем какво е в главата на другия.

Дрънкате глупости. След 30 години брак ми беше пределно ясен.

- Ядеше, сереше и слушаше Дизи Гилеспи. - Тя нямаше предвид…

Джо беше импулсивен човек, с живец, не се потискаше.

- В офиса му има много поетични сборници. - Не съм казала, че е тъп.

Значи имаме ярък ум в плен на банално ежедневие.

Нарочно ли ме дразните?

Колежката ми има предвид дали животът му не го е докарал до депресия.

Джо нямаше депресия. Беше му мечта да е частен детектив.

- Как вървеше работата? - Както винаги.

В зависимост от вашата успеваемост.

Всъщност би трябвало да сме червиви с пари.

Но сте трупали дългове.

- Вие къде бяхте снощи? - С един приятел.

Простете, трябва да попитам, госпожо…

Г-це Боъм.

Възможно ли е състоянието на брака ви

да е тласнало Джо към крайни действия?

Явно редовно е спял в кантората.

Диванът е неудобен, но това не е причина да се самоубиеш.

Бръсначът е бил в ръката му.

Гадеше му се от кръв, не би се самоубил така. В коя ръка?

- В лявата. - Джо беше десняк.

Прехвърлил е бръснача от едната ръка в другата.

Тръгвам си.

- Трябва официално да разпознаете трупа. - Не сте ли установили кой е?

- Вие сте най-близкият му родственик. - Значи може и да не е Джо?

Г-це Боъм, самоубийството е изключително травмиращо събитие.

Първата фаза често е отричане. Можем да ви насочим към психолог.

Помага да говориш с някого, за да приемеш реалността.

Добре, съгласих се.

Да отидем да видим мъртвия ми съпруг.

Водете ме.

Не искам.

- Тази защо е тук? - Дава показания.

Тя е открила съпруга ви.

Коя беше онази жена?

Не мога да те разбера!

Да наемеш частен детектив, за да търсиш непознато дете.

Къде ти беше умът?

Жената е съпругата на Джо.

Благодаря.

Намерете виновника, иначе ще го открия аз.

ПО РОМАНА НА МИК ХЕРОН

Ужас.

Не става.

Съжалявам, Бети, няма манджа.

Освен ако не искаш…

Не щеш. И не те виня.

Мама му стара!

Зоуи, свекърва ти е.

Обади ми се, моля те.

Утре ще правим помен на Джо.

Няма как да го погребем, не са ни предали тялото.

С приятели ще се съберем следобед у нас.

Ще съм ти благодарна, ако успееш да дойдеш.

САРА ТРАФОРД

Ето ме.

Искаш ли да подремнеш?

Ще ти дам одеяло.

- Няма ли да ходиш на работа? - Не, ще работя от къщи.

Бездруго сега в офиса е гадно.

Захванали са се да проверяват сделките ми, сякаш си нямат друга работа.

- Това е шал, а не одеяло. - Голям е колкото футболно игрище.

Понеже е луксозен.

- На Пола е. - Какво прави тук?

Забрави си го. Исках да го върна на Джерард, но не успях.

Това може да е чудесно оправдание да говоря пак с Инчън.

- Сигурно. - Ще го почистим и ще му го изпратим.

Или ще му го закараме лично.

- Чак в Котсуолд ли? - Да! Защо не.

Не искаш ли да надникнеш у тях?

Само погледни.

Гледай.

ОЧАРОВАТЕЛНИЯТ ДОМ НА СЕМ. ИНЧЪН

- Господи. - Къщурка!

Кажи го имение.

Едва ли ще се зарадват. Съдя по себе си.

- Не мисля, че… - Свежият селски въздух ще те ободри.

- Ето. - На мига ли искаш да се захвана?

Да, ако нямаш друга работа.

Марк, аз съм в шок, потресена съм.

- Я стига, познавала си Джо само бегло. - Хубаво.

Нека си изкараме един нормален ден.

- Къде тръгна? - Към химическото.

После ще си изкарам нормален ден, всичко е наред.

Не съм открила труп, не съм травмирана.

Даже ще си направя пикник край реката, направо ще е чудно.

- Би ли спряла? - Не.

- Майната му, ще си работя сам, чао. - Чао.

Счетоводна къща, на втория етаж сме.

ДЖОУЗЕФ СИЛВЪРМАН ДЕТЕКТИВ

Загуби ли се?

Неслучайно сме сложили лента.

- Извинявайте, просто съм… - Любопитна?

Не си първата.

Скучаещи ученици, сеирджии, пишман разследващи журналисти.

Макар че те не се месят колкото теб, Сара.

- Откъде знаете името ми? - От колеги полицаи.

Мислиш си, че помагаш, като се ровиш, но си в грешка.

Само ни се пречкаш, а и, не се засягай, но се излагаш.

Може ли да си вървя?

Никой не те спира.

И един съвет.

Купи си детективска настолна игра.

От онези с разследванията на салонни убийства.

Или си начеши крастата с някоя кримка, за да си спестим проблеми.

Професор Макграт. Знаех си, че ще те открия тук.

- Да пийнем по едно? - Не отказвам бутилка хубаво вино.

Отдавна не съм те виждал. Как е онзи чаровник, мъжът ти?

Нали си го знаеш.

Казвай сега, как я караш, Тони?

Още ли не са те заклеймили?

Новите идеологии се вихрят в колежа.

Мания за безопасност, полово равноправие и остри хули в ТикТок.

- За един абзац от Ъпдайк! - Сигурно е ужасно.

Да си самотният глас на разума, който яростно бори настъпващия мрак.

- Жертва си на новите нрави. - Жана Д'Арк на филологическия факултет.

Виж сега, ще те помоля за нещо.

Колко хубаво, Зоуи Боъм има нужда от мен.

Сара Трафорд. Тогава е била Тъкър. Преподавал си й.

Нали не очакваш да помня всички, на които съм наливал знания с фуния?

Не, само момичетата.

Виж това.

Скочила е от кулата на колежа под влиянието на халюциногени.

- Обаче е оцеляла. - И така нататък. Имаш ли някакъв спомен?

Да, в интерес на истината, голяма умница.

Беше научила "Пустата земя" наизуст, заедно с обяснителните бележки.

Странна птица.

Така са умните жени.

Стана ми жал, когато се хвърли. Не че съм бил изненадан.

Някои студенти така се отчайват от живота, че им иде да се метнат отнякъде.

В нейния случай - буквално.

Вярно, че е хубавица, но не очаквах да помниш толкова много.

Още се навърта из университета.

Като престъпник, който се връща на местопрестъплението.

Бих предложила да помогна, но пиле съм пипала само в чинията.

Писна ми от тия ченгета и неразградимите им боклуци.

Защо изведнъж им запука за порутена къща с бездомници?

Познаваше ли хората, които живееха там?

Жената не беше по приказките. Другите не се задържаха.

Давал съм яйца на детето. Малка чудачка.

Яйчица. Много обичам.

Престана да снася след взрива.

- Спря й поточната линия. - И аз съм така.

- Сигурно не ползвате газ. - Не.

- Спряха подаването преди години. - Гадове.

- Дай лентата, ще я изхвърля. - Благодарско.

- Приятна вечер. - Благодаря. Дано пак вземе да снася.

Нали знаеш на какъв натиск сме подложени?

Бихте могли да гледате на ситуацията като на партия шах.

С часове сякаш нищо не се случва.

Но само така изглежда на повърхността.

Спести си философските глупости.

Бесният ти агент не разбра ли, че не искаме повече цивилни жертви?

Така беше решено на терен.

Пак ли, Малик?

Трябва да отида на въпросния терен.

И да го подпаля.

На кой от двамата братя го беше възложил?

На по-малкия.

Ясно, затова получих лавина от оплаквания.

- Дай му на него да създава хаос. - Казах му, че не мога да го пазя вечно.

Не, дори да те нахлузи като презерватив.

- А онази нахалница? - Еймос си е поговорил с нея.

- Чудесно. Детето? - В скривалището е.

Защо не съм уведомен? Има ли доказателствен материал?

Не е за вярване, дори на мен ми се налага да докладвам на министъра.

Моите извинения, ще го имам предвид. Нужна е по-добра комуникация.

Може да си направим група в Уотсап.

Всъщност това е чудесна идея.

Ще си отбележа и мисля, че още имам мобилния ви номер.

Стани от масата ми.

- Къде е обектът? - Още е в неизвестност, но ще го открием.

Ще успокоя всички, че положението е изтървано.

Кажете им, че имаме грижата.

Да, и накрая ще добавя "давай, мацко". За по-весело.

Знаеш ли какво мисля, Малик?