Premeditated Murder (Ubistvo s predumisljajem / Ubistvo s predumišljajem)

ВНИМАНИЕ!!! ФИЛМЪТ НЕ Е ПОДХОДЯЩ ЗА ДЕЦА!!!

Министерство на културата на Сърбия, Синема дизайн - Унгария,

АВАЛА ФИЛМ, Радио и Телевизия - Сърбия, ЧАПЛИН ФИЛМ - България и

БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ представят

Филмът се посвещава на СЛОБОДАН СЕЛЕНИЧ

Къде си, миличък? Обажда ли се някой?

Студентите се събират в Белград на протест.

Елена, дъще, здравей. Баща ти е.

Защо не се обаждаш? Останал съм без пари.

Някой да те желае повече от Дебелия?

Онова в петък беше страхотно. Да повторим, а?

Имам предложение.

Направи репортаж за студентските демонстрации.

Атмосферата, града, тези неща. Съвсем сериозно, за вестника. Чао.

Ела тук, хубавецът ми. Ела при мен.

Единственият ми приятел.

Единствен и красив.

Участват БРАНКА КАТИЧ

НЕБОЙША ГЛОГОВАЦ

АНА СОФРЕНОВИЧ

ДРАГАН МИЛАНОВИЧ, СЕРГЕЙ ТРИФУНОВИЧ и други.

Студентският съвет отложи решението си

относно стачката. Студентите обявиха своето решение.

Те решиха да се заключат в 3 университета.

Оздравя ли вече?

Няма места. Нас, по-леките случаи, ще ни лекуват амбулаторно.

Къде ще отидеш? - Не знам.

Като оздравееш, къде ще идеш?

Не искам акъл от теб, Йоко. Не си по-голям сърбин от мен.

ПРЕДУМИШЛЕНО УБИЙСТВО

Сценарист СЛОБОДАН СЕЛЕНИЧ По едноименния му роман

Политиците лъжат, като казват, че нас, студентите, ни манипулира опозицията.

Нашата стачка няма политически характер.

Ние сме против войната. Спасяваме кожата си.

Животът ни е в опасност.

Няма да позволим безотговорните,

жадни за власт политици да се разпореждат със съдбите ни.

"Искаме оставката на Слободан Милошевич".

Оставка! Оставка! Оставка!

Продуцент ЛЮБИША САМАРДЖИЧ

Режисьор ГОРЧИН СТОЯНОВИЧ

Какво правиш? - Аз ли?

Махай се, нахалнице! - Снимам атмосферата.

Аз ли съм атмосферата? - Само още малко.

Край.

Какво правиш тук?

Седя си.

Откъде си?

От Мославина, Гробищно поле. - Къде е това?

Далеч е. - Защо не си в болница?

Няма места. По-леките случаи ще ни лекуват амбулаторно.

А къде ще спиш амбулаторно?

Ще намеря.

Супер!

Фантастично! - Теб какво те интересува?

Защо си се лепнала за мен? Гледай си работата!

Хайде.

Хайде със здраве.

Ще ме ухапе!

Спокойно, Гръм!

Ела да спиш довечера у нас.

Има място. - Луда ли си? Как?

С тая патерица. Нямам хеликоптер.

Та ти дори не знаеш как се казвам.

Как се казваш? - Богдан.

Аз съм Елена. Приятно ми е. Хайде, ставай.

Какво ще кажат вашите? - Какво ще кажеш, Гръм?

Може. Нашите ги няма. Ставай, като ти казвам!

Престани, Гръм.

Добро утро.

Какво е това?

Пържени резанки. За закуска. - Чудесно.

Сдобихме се с готвач. - Всичко мога, макар и сакат.

А аз - нищо, макар да съм читава. Освен кафе.

Пържени резанки ли казваш? Това са пържени филийки. Хем мазни.

Ако се къпеш, пешкирите са отляво.

Не е зле да се преоблечеш.

Ето ти две мои фланели. Избери си, която ти харесва.

Ако имаш мръсни дрехи, сложи ги в пералнята.

Искаш ли кафе? - По-късно.

Страх ме е, че какъвто си зелен, ще се изгубиш в природата.

С една дума - чувствай се не като у дома си.

Което ще рече: Да не водиш животни вкъщи.

Да вдигаш седалката в тоалетната, когато пикаеш.

Да не подреждаш нищо, да не оставяш косми по сапуна.

По-полека с това. - Извинявай.

Коя е тя? - Баба ми.

И при теб май е избухнала войната.

Просто търсех нещо. - Какво?

Държиш ли да научиш? Нещо от дневника на баба си.

Ела, зверче.

Я виж, и със зверчета се разбираш.

Как се умилква. Откъде го имаш?

Намерих го в парка. - Като мен.

Наблюдавам ви, както някога нея.

Защо се интересувате от живота на баба ви Елена?

По лични причини. Може да напиша книга.

"Животът на баба ми Елена". - Още на заглавието ли сте?

Не, имам много неща. Дневника й, снимки, писма.

Остава само да попълня празнотите. - И аз трябва да ви помогна?

Ами вие сте я познавали. Приличам ли малко на баба си?

И вие сте хубава. - Хайде де.

Но нямате онова - как да го нарека - онова презрение към мъжете.

Него открих в очите на Елена и по-късно само у още няколко жени.

И всички те бяха изключителни красавици.

Седни. Добре, поразходи се с тази патерица.

Може би стачкуващият народ ще ти отстъпи някой стол.

Господинът е... - Намерих го на една пейка.

Дошъл е от Мославина. - Мославина? Къде беше това?

Лично аз мисля, че не съществува.

Измислил си го е, за да има родно място.

Във войната ли е ранен? - Да.

Дивак, а е хубав и добър като теле.

Теле си, нали?

Да се представя. Бранко Койович.

Кажи на човека как се казваш. - Богдан Билогорац.

И вие ли сте студент?

Следвах в Осиек. Сега съм артилерист.

По-добре да отидем у дома.

Казах му на този кретен - ако пак се бори за сръбщината...

Стига! - Да ти го начука княз Лазар!

И всички ангели. - Какви ги дрънкаш?

Нека върви и загине геройски, като е кретен.

Ех, деца мои... Извинявайте, че ви наричам така.

Но сте толкова различни от времето, за което искате да пишете.

Гледам колегите ви. Студенти и революционери.

Дори не можете да си представите

колко по-различни бяха революционерите от същия този университет

в навечерието на голямата война.

Колко?

Очите на тези революционери светеха от глад, завист

и някаква безмилостна правда.

А нашите?

Вие сте префинени и лекомислени. Такава беше и баба ви.

Моята Елена.

За разлика от победителя, майор Кръсман.

Знаете ли как Елена се е запознала с Кръсман?

Разбира се, аз бях там.

В редакцията на международните новини на ТАНЮГ през декември 44-а

сме само аз и Елена.

Пристига полк. Морозов от ТАСС. Възхищение и страх.

Въодушевление и треперене.

Др. полковник, това е Международният отдел.

Др. Койович е началник на отдела.

Добър ден. Добре дошли, другарю Морозов.

Добър ден, другарю... - Койович.

Какво има днес, др. Койович? - Новини, както обикновено.

Успявате ли да преведете всичко? - Не, не всичко.

Разбираш ли какво дрънкат тия?

Не говоря руски.

Това е др. Елена Аранджелович, преводачка.

Добър ден, другарко Елена. Правилно ли го казах?

Момичето не е член на компартията, така ли?

Липса на кадри, др. Морозов. Знае перфектно френски и английски.

Говори ги като родния сръбски. - Разбирам.

Не я изпускаме от поглед, др. Морозов.

Добре.

Елена.

Хубаво име на хубаво момиче.

Аз съм Кръсман.

Кръсман има ли си презиме?

Няма човек в ТАНЮГ, който да не е чул за майор Кръсман Якшич.

Другарят Кръсман отговаря за ТАНЮГ.

Значи Якшич?

И всичко хубаво ви желая.

Ти си полудяла. - Не става.

Какво правят тези? - Пеят за пролетта.

А другите го духат.

Златно сърце, но мръсен език.

Аз имам мръсен език, а кретените от Мославина - златно сърце.

Защо наричаш майка си гаднярка? - Защото е такава.

Дивакът от Нова Зеландия искаше Гаднярката, но без мен.

И тя ме остави като свръхбагаж на летището.

Не отидох в шибаната Нова Зеландия, защото той не иска чужди деца.

Е, как да я наричам?

Оставила ти е къща, пари ти праща.

Един по-дебел ми праща. Нищо не е пратила от 3 месеца.

Такава е ситуацията. - Гаднярка е!

А на баща си не се ли сърдиш? - На дипломиран химик? Не.

За него ми е мъчно. Ебаси, плащам му пиенето, когато се срещаме.

Гаджето му харчи за мазила, колкото Народния театър.

Теб какво те засяга? - Просто така, мъчно ми е.

Не съм ги избирала аз.

Дебел, да ти го навра в устата скапани. - Любов моя, снимките са супер.

Пишеш ли книгата за баба си? - Наистина ли ще я издадеш?

Изплаща се. Хората пари дават за такива неща. Миналото е на мода.

Госпожице, аз ще платя.

Живееш ден за ден. Защо се зарови в тия стари книжа? Не ти дремеше за тях.

Когато взе на барут да мирише, малката Ела реши да пропише.

Този не е ли човекът от снимките? - Г-н Богдан Билогорац.

Моят приятел и шибан издател - Джуро, наречен Дебелия.

Липсвало ти е желязо в кръвта и си хапнал олово, а?

Кретенът се бори за свободата на Мославина.

Сигурно си свикнал с "нежностите" на Булика. Бързам. Обади се.

Т.е., обадете се. - Става.

Защо ме наричаш кретен пред него?

И на него му викам Дебелия пред теб.

А не е дебел.

Защо те нарича Булика? - Защото е идиот.

Той ми измисли този прякор. - Що за име? Не е нашенско.