The Time Machine

Извинете, г-н Филби!

Това е невъзпитано от негова страна!

Сигурно са го задържали някъде.

Това е загуба на време!

Ако няма да идва, аз имам по-важни неща за вършене.

Е, говори. Какво има, жено?

Поканени ли сме или не на вечеря?

Очевидно сме.

Откога го няма? - Не съм сигурна. От няколко дни.

Не съм го виждала от известно време.

Стои в лабораторията. Като дойде, само рови из храната си.

Но ми каза за вечерята и остави тези инструкции.

Благодаря, г-жо Уатчет.

Какво пише, Филби? Какво има? - Нищо сериозно.

Джордж настоява ако не е тук преди 8, да започнем без него.

Уолтър, колко е часът?

Вечерята е сервирана, господа.

Първото смислено нещо, което чувам тази вечер.

Това е необичайно. Той обикновено е точен, прецизен и не закъснява.

Прави ни на глупаци, като не се появява. Не е джентълменско.

И е чиста загуба на време. - Да. Загуба на време.

Едно нещо харесвам у Джордж: има най-добрата изба в Англия.

А г-жа Уатчет е най-способната готвачка на света.

Да, ще пия за това.

Боже милостиви! Какво е станало? - Добре съм.

Искам да ям.

И да пия.

Не можах да ви позная. - Госпожо Уатчет.

Можеш ли да говориш? Какво е станало с теб?

Остави го на мира. - Всичко е наред.

Ще разказвам, за да не забравя. - Опитай се да си починеш.

Имаш цялото време на света.

Прав си, Дейвид.

Точно това имам.

Цялото време на света.

Откакто бяхме заедно преди пет дни,

в последния ден на 1899.

Тук в тази кутия лежат...

...резултатите от двегодишния ми труд.

Исках да завърша работата си преди да започне новия век.

Едвам успях.

Наздраве, господа. - Удивително е, старче.

Да, но какво е?

Е, има нещо общо с времето.

Винаги съм смятал, че тази нация се нуждае

от надежден часовник.

Флотата има нужда от такъв.

И на армията й трябва за артилерията.

Много добре си направил, Джордж. Затова ли се криеше така?

Много умно от твоя страна.

Не мисля, че Джордж има предвид нов часовник.

Не, Дейвид.

Когато говоря за време, имам предвид четвъртото измерение.

Продължавай, Джордж.

Четвъртото измерение не може да се види или почувства.

Ще ми припомниш ли кои са другите три измерения?

Браво, Филби. Наистина са те научили на нещо в училище.

Обяснете го вие, докторе.

С удоволствие.

Например ако се движа в линия, напред или назад,

това е едно измерение.

Ако тръгна наляво или надясно, измеренията стават две.

Ако се кача нагоре и сляза надолу,

това са три измерения.

Да вземем за пример тази кутия.

Тя има три измерения: дължина, широчина и височина.

Кое е четвъртото измерение?

Това е просто теория. Никой не знае дали има четвърто измерение.

Напротив.

Четвъртото измерение е реално като другите три.

Те не могат да съществуват без него.

Какво искаш да кажеш?

Да вземем тази кутия.

Тя притежава първите три измерения.

Какво има вътре? - Ще стигна и дотам.

Нека първо разгледаме това.

Защо отричаме четвъртото измерение?

Не можем да се движим в рамките му.

Можем да се движим в другите три: нагоре, надолу, напред, назад.

Но когато опрем до времето, ние сме затворници.

Разбираш ли ме, Брайди?

Не.

Даде разбираемо обяснение, но се боя, че не го разбрах.

Има много неща, които не разбираш, нали?

Доста са.

Но това не значи, че не вярваш в тях?

Не и ако видя доказателство. - Добре, Уолтър.

Господа, моля ви

да станете свидетели на движение

в рамките на четвъртото измерение.

Докторе, може ли да ми помогнете? - Разбира се.

Красива е!

Забележително. - Много хубаво, Джордж.

Очарователно.

Какво е?

Експериментален модел.

За да пренесе човек е нужен по-голям.

За да пренесе човек? Къде?

В миналото или в бъдещето.

Това е машина на времето.

Добре, пошегува се. Кажи ни за какво е наистина.

Вече ви казах.

По-големият модел може да пренася човек във времето.

Не в пространството, а във времето.

Ако идеш в бъдещето, ще можеш ли да промениш нещата за нас?

Бъдещето вече е там. То не може да се променя.

Чудя се.

Това е най-важният въпрос, на който се надявам да отговоря.

Може ли човек да управлява съдбата си? Може ли да промени бъдещето?

Ако си се побъркал, прощавам ти.

Но ако ни губиш времето... - Не! Вие сте тук като свидетели.

За да видите, не да слушате. - Да видим? Какво?

Експериментът, който ще проведа.

Нека ви кажа как работи. Пътешественикът сяда на седалката.

Пред него са уредите.

Нека го направим както трябва. Даваш ми една пура, нали?

Нека си представим, че тази пура

е пътешественик във времето.

Лостът пред него контролира движението.

Ако се натисне напред, ще го прати в бъдещето,

ако се натисне назад, в миналото.

Колкото по-силно се натисне, толкова по-бързо ще пътува.

Нашият малък експеримент може да се проведе само веднъж.

Ако успее, ще загубя модела си. Затова ми трябват свидетели.

Давай, Джордж.

Готови ли сте, господа?

Дай ми ръката си, моля.

Проклет да съм!

Проработи.

Къде отиде? - Къде отиде ли?

Никъде. Все още е тук.

Но вече не е в настоящето.

Сега пътува през времето. По-точно, към бъдещето.

Очакваш ни да го повярваме?

Разбира се.

Ти каза, че не се е преместило. - Точно така.

Тогава защо не го виждаме?

Защото сме в тази стая на 31 декември, 1899,

а моделът вероятно е сто години напред.

Тази къща може да не е тук след сто години.

Машината заема същото пространство,

както и преди пътуването си.

Ако заема същото пространство, защо не я чувствам?

Защото си слагаш ръката в днешното пространство.

Не можеш да си я сложиш в утрешното.

Пространството не се променя!

Пространството, което е тук, ще бъде тук вечно.

Не, Филип, времето променя пространството!

Тази земя може да е била на дъното на океана преди много години.

След милион години може да се на върха на голяма планина.

Ако това е вярно, какво мислиш да правиш с тази измишльотина?

Измишльотина?

Възнамерявам да предприема пътешествие в бъдещето.

Или пък докторът ще се пише доброволец да тръгне?

Виж сега, Джордж.

Да предположим, че отидеш в 50-ия век,

но как ще се върнеш обратно? - Това е риск, който ще поема.

Виж сега, Джордж.

Не знам за какви ни вземаш, но ние не сме глупаци!

Ние сме практични бизнесмени.

Това, което искам да те питам, е следното:

Дори и да си изобретил машина на времето, какво от това?

Каква е ползата от нея? Кой ще я купи? Колко ще струва?

Мислил ли си за търговските възможности?

Не.

Джордж...! В Южна Африка се води война.

Бурите са се окопали. Страната има нужда от изобретатели като теб.

Мога да те свържа с Военния кабинет.

Ти какво мислиш, Дейвид?

Д- р Хилиър е прав, Джордж.

Това е по-разумно.

Ще се заема веднага.

Мили боже! Време е да тръгвам.

Да, сигурен съм, че всички имаме планове за довечера.

Добре ли си, Джордж? - Да.

Идваш ли, Брайдуел?

Благодаря, че дойдохте.

Лека нощ. - Щастлива нова година.

Щастлив нов век, Джордж. - Лека нощ.

Щастлива Нова година!

АРМИЯТА НА БУРИТЕ ПЕЧЕЛИ НОВА ПОБЕДА

Помислих, че е по-добре да остана.

Не трябваше. Добре съм.

Не си.

Държиш се странно от повече от месец.

Ще си тръгна, ако ми кажеш какво си наумил.

Оценявам жеста ти. Искам да ме оставиш сам.

Променил си се, Джордж. И то невероятно.

Съжалявам.

Ще ми отговориш ли честно на един въпрос?

Ще се опитам.

Защо си така обсебен от времето?

Защо не?

Не опростявай нещата.

Истината е, че не ме е грижа за времето, в което съм роден.

Хората не умират достатъчно бързо.

Те се обръщат към науката,

за да измисли нови, по-ефикасни оръжия за унищожение.

Съгласен съм с теб.

Съгласен съм, но ние сме тук и трябва да извлечем най-доброто.