Edith and Marcel (Edith et Marcel)

ЕДИТ И МАРСЕЛ

На Патрик

Едит Пиаф

"Животът й е толкова тъжен и красив, че изглежда невероятен." Саша Гитри

Марсел Сердан

"Имаше толкова чиста душа, че когато ме гледаше, aз се чувствах пречистена." Едит Пиаф

1949 г.

Ало? Ти ли си, Жину?

Лулу е. Научихме. Не, още не знае. Спи.

Прав си. Но ти си в Париж, а ние сме в Ню Йорк.

Добре, ще ти позвъня.

Кураж, целувам те!

Здравейте. Още спи.

С Бонел трябваше да го посрещнем на летището.

Едит ни беше помолила да му купим фотоапарат.

В магазина чухме новината по радиото.

Не можехме да повярваме.

Пиер!

Каква беда! Още спи. Седнете.

Тихо е.

Не, не знае, още спи. Заповядайте, седнете.

Ако искаме да издържи, трябва да я оставим да се наспи.

Ще прекратим договора с "Версай". Седнете.

Така е най-добре. Седнете.

Защо сте се събрали?

Какво става, Лулу?

Самолетът?

Марсел?

Марсел?

Марсел!

Марсел!

Не!

Не и той!

Не и Марсел!

Не, не!

Не и Марсел!

Не! Не! Не!

Успокойте се! - Не! Не искам!

Само не и Марсел!

Аз съм виновна. - Не.

Накарах го да вземе този полет.

Принудих го да се качи на този самолет.

Вината е моя. - Това е съдба.

Виновна съм. - Не говорете така.

Накарах го! - Не...

Убих го. - Не.

Аз го убих, Лулу.

Погубих го, Лулу!

Поредният ми каприз! Каприз!

Довечера ще пея.

Ще пея за него.

Нали, Лулу? Довечера ще пея за него.

1939 г.

Ако искате да чуете,

ще ви изпея

една любовна песен.

Най-обикновена любовна песен

за двама влюбени,

които се боготворяха.

Ако ми позволите да ви разкажа

тази тъй бленувана любовна история,

тогава ме оставете да пея.

Тези, които са се обичали,

истински обичали

с най-искрена любов,

времето ще срещне отново

и завинаги.

Сигурна съм,

че сега нашите влюбени са заедно.

Така че

оставете ме да пея.

Така че

оставете ме да пея.

"Довечера цяла Франция ще бъде с вас на ринга." Албер Льобрен.

"Довечера цяла Франция ще пее с вас." Албер Льобрен.

Успокой се!

Марсел!

Туриело!

Дами и господа, европейското първенство по бокс

в 15 рунда по 3 минути

между носителя на титлата Саверио Туриело...

и претендента за титлата Марсел Сердан.

За първи път като звезда на сцената на Ей Би Си -

Кралицата на предградията, сестричката на Гаврош и Шарло,

едно-единствено име, побиращо цялата музика - Врабчето (Пиаф).

Преди теб се лутах в мизерия,

напътствана единствено от Божията светлина.

Преди теб,

в заника на детството, почувствах страданието,

преди да отворя очи.

Преди теб

семейството ми се състоеше от малцина клети момичета -

дневни и нощни красавици,

които света ми разкриха,

копнежа си за любов, в един публичен дом.

Преди теб

15-годишна, несретна, в окаян хотел

се простих с невинността.

Преди теб

пеех с пълен глас на празен стомах

по улици и дворове.

Преди теб

опознах жестокостта,

но щастието ми се усмихна.

Специално за мен, момичетата от вертепите

опънаха червен килим. Париж беше в краката ми.

Преди теб...

Дайте ми минутка време. После ще ви обърна внимание.

Влезте!

Да вървим. Каза, че може да влезем.

Маргьорит Мено я разцелува, щастлива е.

Пол Мьорис й предлага шампанско. - Съвсем малко.

Казва: "Съвсем малко."

Внимавайте за кабела. Предаваме на живо!

Тук са сестра й Момон и щастливият директор на театъра.

Разпродал е билетите за 6 месеца напред. Малката улична певица

се превърна в Дамата на песента. За която Кокто казва:

"Не я учете да чете, тя знае какво да каже."

Благодаря на всички. - Едит благодари.

Още една причина да смениш чаршафите.

Какво пише тук? - "Забранено за продажба".

Защото не ги продавам, а ги давам.

А какво ще кажеш за това? - Не чаршафите са скъпи,

а мадамата, която ги мачка.

Пиер Брусе,

вземате ли за съпруга дъщеря ми,

тук присъстващата Жозиан дьо Вилдийо?

Да. - Жозиан...

бащата знае отговора,

но кметът е длъжен да те попита.

Вземаш ли за съпруг тук присъстващия Пиер Брусе?

Да. - Не!

Немислимо, но истина, невероятно, но факт,

този дявол знаеше, че държи в ръце съдбата на момичето.

Защото е красиво момче

и познава песента добре.

Светлината на фенерите и звуците на акордеона

го правеха неузнаваем.

И момичето не видя нищо. Не го разпозна.

Въртейки се в обятията му, тази нощ за нея бе прекрасна.

На 18 години

имаме право

да се залъгваме с химери.

Когато дяволът е с ангелско лице,

можем да се влюбим, без да се съдим.

Немислимо, но истина,

невероятно, но факт...

Спрете!

По радиото съобщиха, че е избухнала война.

Невероятно, но факт - дяволът танцуваше,

дяволът се смееше,

дяволът, когото обичах...

Място на раждане? - Сиди Бел Абес, Алжир.

Рождена дата? - 22 юли 1916 г.

Местожителство? - Казабланка.

Професия? - Европейски шампион по бокс.

Чаровник! - Красив ли съм?

Говорих с генерала. От време на време ще участвате

в приятелски боксови мачове.

Кой генерал? - Реми.

Днес се запознах с всички - от ефрейтор до генерал.

А пробва ли кускуса?

Завърти се.

Можеш ли да пееш?

Ах, тази, тази, тази тъй красива история

за тримата от бастиона.

Върху черната им гръд

с кръв бяха изрисувани флагове красиви.

Ах, тази, тази, тази тъй красива история!

Те могат да изправят гордо глава

и да извикат: "Победа!".

Заставайки мирно, да изкрещят:

"Тъй вярно... легион!"

Щом говорим за любов, чуйте следното:

"Френският език съдържа 75 000 думи.

Едит Пиаф познава само една - любов." - Съгласна съм.

Следователно талантът на Пиаф се крие в любовта.

Как си представяте Бог?

Не знам. Сякаш...

сякаш някой витае около мен,

закриля ме, обгръща ме.

А сега усещате ли го?

От Червения кръст ни уведомиха за френски пленници в Германия,

които нямат близки и не получават писма.

Би било хубаво, ако им пишете от време на време,

за да станете покровителки на войник.

Разполагам с 5 имена

и очаквам 5 доброволки.

Тъй много неща за моя нос биха могли да се кажат,

като леко мените тона.

Обидно: "Ако имах огромния ви нос, веднага бих го отрязал."

Приятелски: "Туй нявга ще се удави в чашата ви.

Заръчайте си чаша с похлупак." Любопитно: "Що за капсула е това?

Писалище или кутия за ножици?"

Любезно: "Тъй много ли тачите птиците,

че място предлагате, дето да кацат малките им крачета?"

Надуто: "Единствено животното хипокам-пелефантокамелос

има под челото си толкова плът върху толкова много кости."

Дръзко: "Ти, магистрален нос,

от никой вятър не можеш да хванеш хрема."