Unsubmissives (Le Gang des Amazones)

През 1991 г. пресата кръщава пет жени "Бандата на амазонките".

Този филм разказва тяхната история.

Тате? - Да.

Добре ли си? - Да. А ти?

Мама нощна смяна ли е? - Да, приготвила ти е храна.

Дори не съм гладна. Трябва да тръгвам.

Късно ли ще се прибереш? - Не.

До скоро. - До скоро.

При сестра си ли отиваш? - Не, не.

Не и днес.

Ако я видиш, й кажи да дойде.

Добре.

Здравей, Кати. - Здравей. Как си?

Добре съм, благодаря.

Вие още ли сте тук? - Да.

Къде да отидем?

Не забравяй какво ти казах. - Спокойно.

Наистина. - Да, ще го направя.

Здравей. - Как си?

Добре.

Няма я. - Знам.

Излизам, имам среща с новия си шеф.

Само ще пия чаша вода.

Намерил си си нова работа.

Да, в транспорта на стоки.

Ще изпълнявам курс за Франкфурт.

Хубаво. Доволен ли си? - Да. Защо си тук?

Ако още веднъж я докоснеш, си мъртъв.

Моля? За какво говориш?

Ако още веднъж я докоснеш, си мъртъв.

Ясно ли е?

Хайде, хайде. - Хайде, хайде.

Как си? Добре ли мина?

Нямаше ли да вечеряме при нашите?

Не, ще излизам с момичетата. - Така ли?

Вечеряй с децата.

Свалете обувките и по-бързо.

Какво е?

От КАФ е. - Всичко наред ли е?

Да.

Тома, ще вечеряш ли с нас? - Не знам, може би да.

Здравей. Как си? - Здравей.

Здравей, Мари. - Как си?

Оставям ти го, има и памперси.

Добре. - Заповядай.

Добър ден.

Карол!

Карол!

Всички знаят, че се събираш със...

С какви? - Питай майка си.

Какво казват в магазина?

Кажи й с какви дружи дъщеря ми.

Махам се.

Писна ми, трябва да се махна.

Миришеш много хубаво. - Свиреше хубаво.

Нали? - Напредваш.

Благодаря.

Какво ти каза баща ти? - Само глупости.

Как сте? - Как е, Кати?

Писна ми да гледам все същите физиономии. Да се чупим.

Ти защо си тук? - Играя с приятеля си.

А ти какво правиш? Дай насам. - Не, остави ме.

Хайде, отмести се. - Стига де!

На колко сте, че висите тук? - Само играем.

После аз ще се карам с татко.

Не е мой проблем. - Прибирай се.

Слушай сестра си. - Побързай.

Вече не поздравяваш. На звезда ли се правиш?

Не те видях. Как си, Жилбер?

Добре, а ти? - И аз.

Е? - Чие е поршето?

На аристократите. - И просто си паркират отпред?

Скоро ще паркират в квартала. - Искам да го видя.

Как си? - Здравей.

Ще ми дадеш ли една цигара?

Моля те.

Невъзможна си. Ето. - Имаш ли запалка?

Как си? - Честно казано, зле.

Моля те, дай ми нещо по-силно.

Стига клюки, не ни вълнуват.

Кой е на ред? - Уам.

Не тръскай цигарата на земята, майка ми ще чисти после.

Тя тук ли работи? - Да.

Разбира се, че работи тук. - Не знаех.

Казах ти, че работи тук.

Лоранс, имаш ли запалка?

Ще ми дадеш ли колата си? - Защо?

Да пообиколя.

Интересува те само колата, а?

Не ти пука за останалото.

Не прекалявай. Имам нужда да пошофирам.

Добре, шофирай си. Вземи ги. - Благодаря.

Как си? - Добре, а ти?

Как си? - Добре.

Няма ли да поздравите сестра ми?

Здравей. - Здравей.

Искате ли нещо за пиене? - Не, благодаря.

Не. - Сигурна ли си?

Кога ще дойдеш при нашите?

Ако искат да ме видят, знаят къде съм.

Не съм накрай света. - Знаеш, че за тях центърът е.

Спри.

Добре ли си? - Да, да.

Колко е часът? - Почти четири.

По дяволите. Ще ме убие.

Няма, кажи му, че си гледала децата на Елен.

Няма да ми повярва.

Нищо няма да направи.

Ето, вземи това. За гледането на децата.

Благодаря.

Как сте? - Здравей.

Всички на земята!

Никой да не мърда! Всички на земята.

По дяволите. Наистина ли?

Никой да не мърда! Всички на земята.

Това е обир!

Никой да не мърда! Всички на земята, това е обир!

Това е обир! Никой да не мърда.

Ти, там! Наведи глава!

Добър ден. Това е обир. Никой да не мърда.

Не, стига. Сега сериозно.

Отвори сейфа.

Казах да отвориш сейфа!

Какво каза? Повтори!

Отвори шибания сейф и всичко ще е наред.

Отвори сейфа. Хайде, отвори го.

Какво правиш? Отвори сейфа!

Ето. Благодаря.

Ето. - Чакам те, преди да изляза.

Защо не се обади?

Не исках да те събудя.

Вече по цяла нощ ли ще ходиш? - Даде ми стотачка.

Приятелката ти откъде има пари? - Не знам и не питам.

Цяла нощ я няма и ти дава стотачка, за да й гледаш децата?

Не питай...

Елен се прави на важна, но през нощта е проститутка.

До довечера.

Фатия, телефонът!

Фатия, телефонът!

Идвам!

Фатия! - Идвам, мамо.

Телефонът.

Казах ти да не ме наричаш Фатия. Кое не разбираш?

Колко е часът? - 16.

Няма да си намериш работа, като си проспиваш дните.

Няма да стане и като ме наричаш Фатия.

Кой е? - Карол.

Да?

Сериозно ли?

Кълна се, забравих. - Прекаляваш.

Заспах... - Къде беше?

Съжалявам. Успах се, наистина.

Прекаляваш. - Моля те, закарай ме.

Къде? - У Карол.

Иначе ще ти я върна до час.

Досадна си. Дай ми ключовете.

Не знаех, че живеят тук.

Надясно. Точно тук. - Техните с какво се занимават?

Книжарницата на площада е тяхна.

Виж ти! Книжарниците плащат. Да започнем и ние.

Да, трябва да помислим.

Е, добре ли си? - Да.

Вашите имат басейн, но нямат куфари.

Как си?

Досадни сте.

Само докато намерим решение.

Защо напуснах квартала, щом още ви оправям кашите?

Добре, разбрах. Дай го.

Прекаляваш. - Карол! Карол!

Върни се, не говореше сериозно.

Хайде, ела.

Диванът е мой. - Досадници.

Отивам до тоалетната.

Какво стана? Пак ли избяга?

Баща ми...

Ето. Това е за теб и Карол.

Целувки, тръгвам. - Целувки, Кати.

Не забравяй срещата в банката. - Дадено.

Не забравяй. - Добре.

До скоро. - Чао.

Какво е това? Кажи ми какво е!

Какво си направила? - Пусни ме! Спри!

Какво има там вътре?

Не може да бъде! - Мамо, спри!

Какво ти става? - Спри, спри.

Пусни ме, ще я убия!

Пусни ме!

Не те ли е срам? - Успокой се!

Какво ще стане? Какво ще се промени?

Тя е нищожество! Ще я убия!

Предупреждавам те, разкарай това.

Пусни ме. - Погледни ме, на теб говоря.

Спри се.

Отивай си в стаята.

Ще я убия!

Къде я е намерила?

В леглото ми.

Какво търси там?

Нищо.

Ако пак го направиш, ще ти дадат 15 години.