Room in Rome (Habitación en Roma)

Да! - Усещам, че си добър човек.

До кога си в Рим?

Утре отлитам за Москва. - Какво съвпадение! И аз.

Летиш за Москва? - За Испания!

Това е хотелът ми. - Моят е по-долу в ляво.

Близо е. - За теб, да.

И за теб. - Не.

Хайде, моля те! Качи се за по питие.

Достатъчно пихме в бара.

Да, но говорихме само за Русия и Испания, не и за нас.

Предпочитам да не говорим за нас.

Става.

Какво? - Няма да говорим!

Можем и да не говорим. Дори ще е по-добре.

Виж, това е стаята ми. Има две знамена.

Дали има причина за това?

Да, едното на Европа, а другото на Рим.

Говоря за по средата им.

Средното липсва? - Точно!

Заради теб! Трябва да се качиш и да го поставиш.

И какво да сложа? - Не знам.

Примерно, дрехите си. Достатъчно си висока.

Хайде!

Досега не съм се качвала в женска стая.

Това е просто хотелска стая, в Рим.

Ако продължаваш да ме дърпаш, ще се озова в твоята хотелска стая.

Ти избираш.

СТАЯ В РИМ

Питие? - Вино.

Вино!

Извинявай, как се казваше?

Вече два пъти ти го казах.

Може на третия път да го запомня. - Наташа.

Наташа. Същото ли каза и преди?

Не го изговаряш правилно. Ната-ша!

Ша.

Ша! - Ша!

Ти си Алба, което на испански означава зора.

Това е моят момент, разбираш ли?

Това е първата вечер на лятото.

Да, така е, за Европа.

В Русия лятото вече започна, на първи юни.

Така ли? Имате лято в Русия?

Разбира се! Е, руско лято е.

А това е последната ми нощ в Рим.

И за мен.

Не си сама, рускинче.

Сигурно знаеш, че това е най-кратката нощ в годината,

тук и в Русия, затова трябва да я оползотворим.

Аз не съм!

Аз не съм... - Каква?

И двете сме жени, пиехме сами в бара

разменяхме си погледи и се привлякохме една — друга.

Не става ли така?

За първи път в живота си гледах така жена.

Никога досега, жена не ме е гледала така.

Не ти е за първи път да гледаш така жена.

Защото всяка жена е различна.

Искаш ли да ме видиш гола?

Да, с удоволствие.

Тук ли?

Където пожелаеш. Вътре ли предпочиташ?

Да. - Добре, да влезем тогава.

Мисля, че ще е по-добре ти да ме съблечеш.

Спокойно!

Спокойно!

Всичко е наред!

Ще останем така, близо, без да се докосваме, докато се отпуснеш.

Нали?

Хубаво е, че спиш!

Така не ще се наложи да се сбогуваме.

Права си. Ще кажа нещо.

Сбогом, Алба!

Не мога да си представя какво можеше да стане.

Оставям тази тайна тук, да заспи с теб.

Благодаря ти, Алба.

Сбогом!

Кой ми е сменил рингтона?

Какво е станало по дяволите?

Кой е? - Наташа.

Наташа, вярно!

Май телефона ми е останал тук.

Чу ли го да звъни? - Да, дори ме събуди.

Съжалявам! Трябва да е изпаднал от чантичката ми.

Изморена съм, искам да се прибера в хотела си.

Влез си го вземи. Очаква те под леглото.

Предпочитам да не влизам. - Защо? Какво е станало?

Нищо. Всъщност, нищо. Нищо, за което да съжаляваме.

Защо си ми намляла бикините? - Нищо не съм намляла!

Виж им състоянието!

Добър вечер!

Добър вечер!

Колко тактично, Наташа. Не го очаквах.

Оставете ги на терасата! - Съжалявам, мадам, за тази стая е.

Но ако желаете, после ще дойда да ви взема поръчката.

Гладна ли си? - Не, не.

Чухте. Как се казвате? - Макс.

Макс, сега не сме гладни, но след няколко часа ще бъдем.

Обадете ми се тогава, цяла вечер съм свободен.

Само аз съм на работа за тази вечер.

Там е.

Къде е хотелът ти?

Това е Тевере.

До моя хотел се стига по този път.

Това е древният Рим. - Да! Карта, с която да се загубиш.

Къде да се изгубим ние? Избирай!

Имаме... градини.

Храма на съдбата, храма на нимфите.

Хотелът ми се нарича "Нимфа".

А твоят? - "Помпей"!

Виж този път!

Минаваш през градините и ето ни, до театъра.

Не, ние сме вътре в "Театро ди Пемпео"!

Точно така! Историята ни търси!

Обкръжени сме!

Усещаш ли го? - Как бих пропуснала?

Май историята ти харесва? - Да!

Това е хубаво.

Алба?

Това да си остане тук, в тази стая! - В Рим.

Между тези стени.

Но докато сме тук, ще се забавляваме, нали?

Моля се това да не афектира върху живота ми.

И как ще стане това? - Като се разберем с теб.

И ти имаш друг живот, който искаш да защитиш, нали?

Далеч от твоя.

Утре Рим ще ни изпрати в различни посоки на Европа.

Ами ако не съм рускиня? - Стига, не може да не си!

Това ми харесва.

Е, тогава съм.

Колко хубаво щеше да е, да не си знаем имената.

А знаем ли ги?

Не ми казвай, че си ми казала истинското си име.

Значи не се казваш Наташа? Знаех си!

Щях да кръстя дъщеря си Алба.

Какво е станало с нея?

Алба така и не видя изгрева.

Съжалявам.

Това бе краят на най-лошия период в живота ми,

когато Алба умря в мен.

Майка ми ме заведе лятото в Марбея когато бях на 16.

Почити беше разорена и хвърли всичките си спестявания

в търсене на богаташ, и й провървя.

Арабски шейх, Хамир Осемин,

сблъска се с нас докато бяхме на шопинг

и остатъка от лятото изкарахме на яхтата му.

Същата зима ни покани в Саудитска Арабия.

Имаше дворец.

Дори и да ти го опиша, няма да осъзнаеш лукса.

Купи на майка ми какво ли не. Така тя замина

с гривните, огърлиците и пръстените равняващи се на малко състояние.

Заминала е?

Ами ти? - Аз останах!

Хамир подлъга майка ми да ме остави там

в замяна на месечна издръжка за четири години.

Такава беше сделката! Той се е интересувал само от мен!

Значи си приела?

Нямаш си на идея колко лесно беше за мен

да свикна с този стандарт на живот. Имах всичко, което си поискам.

Хамир ми купи чистокръвен кон, който само аз яздех.

Заобикнах го като дете.

Всички около мен бяха много мили.

Останалите жени на Хамир се държаха с мен като с истинска принцеса.

И те е забременил? - Това беше на края.

Започнах да дразня Хамир, след като не можех да забременея.

Тогава исках да си тръгна. Но не можех.

Бях омъжена за него, бях негова собственост, като коня ми.

Той го продаде, за да ме накаже.

Хамир постигна своето, малко след това забременях.

Беше на седмото небе.

Започна отново да ме почита, този път като кралица.

После осъзнах, че роди ли се детето

ще ме отреже като останалите в харема си.

В деня, в който доктора ми каза, че ще имам момиче,

една египетска сестра, на която разказах историята си,

ми помогна да избягам с гръцки кораб.

Пристигнах в Атина на зазоряване и реших да я кръстя Алба.

Как я загуби?

Разбрах, че Хамир се е свързал с властите.

В Саудитска Арабия имаше заповед за ареста ми.

Знаех, че ако запазя Алба,

нямаше да се спре, докато не ме хване.

Бях само на 18 и направих аборт.

Продадох бижутата си и започнах на чисто в Испания.

А майка ти? - Никога повече не я видях.

И така стана лесбийка?

Така станах жена.

Ами ти? Ти как стана жена?

Сега не ми се говори за живота ми.

Длъжница си ми.

Какво ти дължа? Истината или лъжата?

Каквото предпочиташ. Защо? Мислиш, че те излъгах ли?

Това е Агора, в Атина. Знаеше ли го?

Кое се е появило първо, картината или историята? Кое, кое е вдъхновило?

Добър въпрос!

Тази картина виси тук от преди раждането ти.

Много преди това в очакване да се появя.

Да се споразумеем, без истории!

Само ми кажи къде живееш, областта, всичко,

за да придобия представа за обкръжението ти.