Speed of Life

Отвъд възможностите на човешкото око животът крие невъобразими тайни.

Светкавични нападения. Тайни за живота и смъртта.

Екипът ни ще работи в тежки условия с най-модерна фотографска технология,

за да разкрие общото между живите твари.

По-бързо, по-бавно, по-близо.

Ще видите красотата и жестокостта на природата

в "Скоростта на живота".

СКОРОСТТА НА ЖИВОТА: ХИЩНИЦИТЕ НА ЮГОЗАПАДА

5:30 часа. ПУСТИНЯТА СОНОРА

Време. Почти всяко диво същество на Земята

измерва времето чрез изгрева и залеза на слънцето.

От сутрин до вечер то определя модела и ритъма на живота

тук във великия американски югозапад.

Сега, под палещото пустинно слънце, камерите ни ще забавят времето,

за да видим внушителната атака на един върховен пустинен хищник.

Пустинният ястреб е владетелят на небето на северозапада.

Още от ранни зори този мъжки сякаш наблюдава как денят минава.

Но отвътре той е усъвършенствана машина за убиване,

която зорко следи тревата за най-малкото движение.

Ястребът е гладен и жадува за прясно месо.

Засега този заек е в безопасност. Тази сутрин ястребът търси нещо друго.

Очите му са осем пъти по-силни от човешките.

А от високото дърво той може да забележи плячка в радиус 300 метра.

Като например този кеклик.

Ястребът е въоръжен с 8-сантиметрови нокти.

И се издига благодарение на мощните си 120-сантиметрови крила.

За да задвижи крилата, той утроява сърцебиенето си.

Острият му поглед е фиксирал кеклика на около 40 метра.

За да избяга от хищници, кекликът може да се изстреля нагоре с 50 км/ч

само за секунда.

Но днес тази секунда не му достига.

Човешкото око не улавя детайлите от нападението при нормален кадър.

Но на супер бавен каданс подробностите биват разкрити.

Кекликът успява да разпери криле, но е твърде късно.

Крилата на ястреба се спускат върху него.

Кекликът се бори, за да избяга, но ноктите на ястреба

пробиват дробовете и сърцето му.

Като върховни хищници във всяка екосистема,

тези ястреби се хранят по-малко от своята плячка.

Протеините от злощастния кеклик ще му осигурят сила за четири дни.

Ястребът ще може да отдъхне, след усилието от лова,

а тварите, които се изпречат на пътя му, ще бъдат в безопасност,

докато отново не огладнее.

С напредването на деня и растящата температура,

един опитен оцеляващ си проправя път през горещата пустиня.

Тези остри очи принадлежат на сухоземната костенурка.

Този екземпляр ще живее над 100 години.

И вече е по-възрастен от всеки член на операторския екип.

Костенурката изглежда като развалина, но е пример за пустинна издържливост.

За да видим как живее, екипът монтира камера на гърба й.

Предните й крайници са като лопати, с които копае дупки.

А подобните на слонски задни крака избутват почвата настрани.

Пустинните костенурки са подвижни водни резервоари.

Този мъжки може да живее 5 години, без да пие вода,

защото получава влага от растенията и я съхранява в пикочния си мехур.

Лепкавият език улавя растения и цветя, които тъпче в устата.

Ролята на костенурките в екосистемата е жизненоважна.

Те обичат ярко цветните пустинни цветя и спомагат разнасянето на семената им

чрез изпражненията, които оставят след себе си.

Но слънцето, което дарява живот в пустинята, може и да убива.

11:36 часа. Пустошта Борего. - През юли тези земи са като пещ

с най-високата средна температура в западното полукълбо.

Преди обяд пясъците са нажежени до смъртоносните 50 градуса.

Въпреки че смъртта витае наоколо,

животът се промъква през пустинните пукнатини и сенки.

Тук дори и пейзажът се движи.

Като стадо гигантски зверове, Императорските пясъчни дюни

заемат район от приблизително 320 квадратни километра.

Отделно от растенията и обитаващите твари, дюните са живи по свой начин.

Те се движат с 15 метра годишно.

Дюните са съставени от перлено подобни кварцови частици,

големи колкото кристалче сол.

Тези ситни кристали са задвижвани от вятъра и физичните закони

и съставляват величествени пясъчни насипи с големина на 30-етажна сграда.

За да видим как се образува дюна,

трябва да слезем на нивото на песъчинките.

За целта екипът взема шепа пясък и я отнася в студиото.

За да заснеме всички детайли, екипът се нуждае

от високоскоростна камера, която заснима като микроскоп.

Такава камера не съществува, затова трябва да я създадат.

Всъщност ще свържем микроскоп с камера, което досега не е правено.

Това е микроскоп, който струва около 10 000 долара.

Тази част не ми трябва. Ще поставим това на камерата.

За да разрешат проблема, те ще свържат микроскопа с високоскоростната камера.

Три, две, едно.

Кадри от пустинята, които никога досега не са виждани.

За дюната един ден е като процеждащи се зрънца

през огромен пясъчен часовник. Едно зрънце само по себе си е нищожно.

Но когато са милиарди върху милиарди, те могат да погълнат почти всичко.

Преди 500 години

част от Императорските дюни били покрити от езеро,

което после погълнали, а слънцето го пресушило.

За да оцелеят сред дюните и знойните земи, които ги заобикалят,

югозападните животни зависят от сложна стратегия за оцеляване.

Камшикоопашатите гущери тичат върху горещия пясък,

за да избягат от слънцето.

Те могат да променят цвета си от тъмен към светъл,

за да отразят топлината, от която не могат да избягат.

Но жегата не е единствената опасност за животните с такъв размер.

А някои от тях се крият там, където най-малко ги очакват.

Очаквайте, най-смъртоносните хищници на югозапада.

А по-късно, чудовище пируващо с неродени.

11:51 часа. ПУСТИНЯТА СОНОРА

Дивият американски югозапад граничи със стена от планини.

Зад тях, на височина 1 200 метра,

е разположена пустиня с екстремни за живот условия.

В тази жесток свят оцеляват само най-приспособимите.

Люспи, отрова,

пера и очи.

Всичко това е съгласувано по невероятен начин.

Разликата на живот при създанията тук варира с десетилетия.

Но често точно от нея зависи оцеляването

на хищници и плячка.

12:51 часа. ПУСТОШТА БОРЕГО

Горещите пустинни пясъци са дом на един смъртоносен убиец,

наречен още "ракета с топлинно насочване".

Грациозният, зловещ призрак на пустинята -

рогатата пепелянка.

Както и други създания, търсещи сенчест подслон,

тази подла убийца пълзи из дюните под адското, жарко слънце.

Рогатата пепелянка прилича на дявол с двата си рога между очите.

Рогата предпазват очите й от песъчинки и помагат на змията да се маскира

сред дюните.

Въоръжени с дълги и кухи зъби, свързани с отровни жлези,

тези змии хапят жертвата си. Инстинктът за атака е толкова силен,

че дори мъртва, рогатата пепелянка може да хапе по рефлекс,

ако бъде неволно докосната.

Това е силно отровна змия и е на сантиметри от обектива.

Тя следва сянката на камерата, за да се охлади.

Всеки ден се занимавам с тези твари. Това е нещо, с което свиквате,

а точно тогава става опасно. - Внимавай, Дев, внимавай.

Способът на придвижване на рогатата пепелянка

е идеален пример за приспособеността й.

Страничното придвижване на този мъжки

намалява допира на тялото му с горещата повърхност

и му спестява енергия в свят, където всяка калория е злато.

Мъжкият се промъква по пясъците и се насочва към храстите,

където е по-вероятно да се появи плячка.

Рогатите пепелянки са коварно търпеливи хищници, дебнещи в засада.

Този мъжки може да остане неподвижен за няколко дни в чакане на жертва.

Но тази сутрин не му се налага да чака дълго.

Пустинните мишки подскачат наоколо и са трудни мишени за хищниците.

Животът на мъжкия е само 700 дни,

но само ако сам умре в покой.

Той копае в търсене на семена, но щом се показва от другата страна,

се натъква на рогатата пепелянка.

При нормална скорост, мишката изглежда невредима.

Но на забавен кадър се вижда какво е станало всъщност.

Атаката на пепелянката е поредица от мускули и скелетни рефлекси.

За една двадесета от секундата тя успява да забие отровните си зъби

и да ухапе мишката в средата на тялото за максимално проникване.

Докато мишката е извън равновесие от силата на удара,

мускулните контракции инжектират отровата на змията.

В рамките на два удара на сърцето дишането на мишката започва да спира.

Змията отпуска захапката, но запомня химическия вкус на мишката,

смесен със собствената й отрова. Ако плячката побегне,

змията ще последва миризмата й, дори примесена с тази на други гризачи.

Но тази мишка не отива никъде. Тя е в шок.

След няколко секунди дишането й ще спре напълно.

Еластичните челюсти й помагат да погълне мишката цяла,

а удължената дихателна тръба

не позволява на змията да се задуши, докато го прави.

Кръвта и месото на мишката

ще нахранят и хидратират змията за няколко дни.

Това обяснява факта как рогатите пепелянки оцеляват в пустинята,

без да пият нито капка вода.

Популацията на рогатите пепелянки в пустинята е висока.

Средната им продължителност на живот е 20 години.

Тогава защо не са унищожили всички мишки,

които живеят едва 700 дни?

Отговорът е прост. Женската мишка живее само 2 години,

но ражда приблизително на всеки 30 дни.

Само за месец новородените ще станат възрастни

и ще отгледат собствени малки. В тази ситуация всички печелят.

Видът им е увековечен, а хищниците ще трябва да изядат много от тях.

Време е майката мишка да събере плодове и семена.

Но в пустинята змиите са хищници, които дебнат дребна плячка.

Един от смъртоносните ловци ходи на четири чифта безшумни крака.

Всеки крак завършва със сгъваеми нокти, както при котката.

Но това не е котенце, а пустинна тарантула, дълга девет сантиметра.

Крайниците й могат да усетят и най-нищожните вибрации наоколо.

В предната част на главата са разположени 8 очи, вместо шест.

Те са разделени на две групи

и осигуряват на тази женска 300-градусово зрително поле.

В главата са разположени чифт мощни отровни зъби -

паякът ще ги използва, за да закове всичко от бръмбар до малък бозайник,

като тази полска мишка.

Докато търси храна в сенките, тя не забелязва тарантулата,

докато буквално не се блъска в нея.

Очаквайте, кралят на пустинята се среща лице в лице с опасна плячка.

А по-късно, включваме светлините, за да видим какво се промъква в тъмнината.

Внимавай!

В битката на живот и смърт някои твари са въоръжени по-добре от други.

Но понякога малко късмет помага да се избегне смъртта.

Тарантулата сграбчва мишката с котешките си нокти,

но преди да успее да забие зъбите си, мишката избягва.

Тарантулата спокойно приема загубата.

Времето е на нейна страна, защото тя живее над 20 години.

16:51 часа. ДОЛИНАТА НА СМЪРТТА

Следобед адските температури започват да падат.