Arcane

Искали сте да ме видите. - Влизай, Джейс.

Можеш ли да повярваш, че градът ни ще стане на двеста години?

Двестагодишен.

Денят на Прогреса ще е невероятен.

Стануик Падидли? Не знам много за него.

Всичко, което изобретил, експлодирало или се разпаднало.

Все пак е тук.

Стануик загърбил амбициите, съсредоточавайки се в нещо по-важно.

Бъдещето ни.

Осъзнал, че постиженията на учениците са по-важни.

Нямах представа.

Това беше саможертвата му.

Скъп приятел.

Съветът препоръча речта за Деня на Прогреса да е твоя.

Винаги вие произнасяте речта. Не бих могъл да ви заместя.

Съгласен съм с тях.

Хекспортите ти сториха чудеса за града ни.

Привлякоха учени от далечни земи. Върна желанието към науката.

Заслужаваш тази чест.

Ще се постарая Пилтовър да се гордее с мен, професоре.

Може би има нещо, от лабораторията, което да споделиш?

Хората обичат открития.

С Виктор ще открием следващата глава от хекстек.

Ще ви покажа в лабораторията. - Нямам търпение.

Оправдаваш очакванията, момчето ми.

Честит Ден на Прогреса.

Най-известното ни протеже - Джейс Талис.

Визионерът на Хекспортите.

Маяк за търговия и просперитет за великия ни град.

Извинете. Съжалявам.

Много е зает.

Кейт. - Да ти е за урок.

Още ли я отбягваш? - Работя.

Виждам, има много престъпност извън палатката на вашите.

Не знам какви връзки използва, за да ме назначат тук.

Вината е твоя, че не пожела кариера, подходяща за положението ти.

Иска да ми попречи да видя истинския свят.

Поне ще си най-отпред за речта.

Реч ли? - Аз ще я произнеса тази вечер.

Наистина настава анархия.

Успех с прибирането на пияниците.

Честит Ден на Прогреса.

Търговска декларация?

От приятеля ти долу.

Хайде! - Мамка му, Подпалвачите.

Ще се измъкнат след пет минути.

Виждал ли си толкова трептене?

Разширяват се. Проверете долу, изгорете всичко.

Не, отворете!

Отворете вратата.

Тук е.

Какво...

Здравейте.

Вай? - Не мога да те изгубя.

Защо ме изостави? - Носиш лош късмет.

Искам да се бия. - Не си готова.

Не.

Трябваше да пазиш товара.

Дали ще одобри?

Според него трябва да подобрим живота чрез наука.

Трябва да му покажем, че е безопасно.

А Съветът? - Ще стабилизираме кристала.

Построихме Хекспортите, както искаха.

Ще решим бъдещето на хекстек.

Професоре, радвам се, че успяхте.

Не бих го пропуснал, момчето ми. Какво имаме?

Всичко започна с това.

Кристал от вълшебна енергия, която е твърде избухлива.

Хекстек трябваше да внесе магия в живота ни.

Сега най-после може.

Хекстек камък.

Почакай!

Всемогъщи зъбни колела!

Успяхме да укрепим кристалите.

Новата версия е стабилна и напълно безопасна.

Представяме ви следващата глава от хекстек.

Можем да проектираме преносими устройства.

Камъкът може да подсили всичко.

Ръкавиците на Атлас.

Миньорските колонии ще работят по-бързо и без умора.

Хексръка.

Механична ръка, оборудвана с мощен светлинен лъч.

Представете си занаятчиите с подобно устройство.

Искам с хекстек да създадем нов свят.

Сега вече е възможно.

Това е презентацията ни.

Впечатляващо, господа. Трябва да сте много горди.

Очевидно има неща за изглаждане и гайки за затягане,

но един век внимателно изследване и ще бъде готово.

Век ли?

Не се тревожи, ще мине с едно мигване.

Моите уважения, но можем да подобрим живота сега.

Подобно откритие изисква време, Виктор.

Подобна сила във всички е опасна.

Сигурен съм, че ще откриете начин да предотвратите злоупотреби.

Сигурно бяха четири или пет. Не знам как влязоха вътре.

Ти си от подземния град.

Нищо не съм сторил. Луда е.

Полека. - Простреля ме.

Кой? За кого работиш?

Не мога, ще ме убие. - Кой?

Мога да те защитя.

Кейтлин Кираман, защо ли не съм изненадан?

Отново се бъркаш в разследване.

Охранявай палатката на майка си.

Тя нямаше нужда, а това е по-важно, шерифе.

Явно ти пречим, Кираман, но има причина да има йерархия.

Разбирам, но тук има нещо повече от обикновена кражба.

Ако го разпитам... - Ще поема оттук.

Щом искаш още работа, поеми нощната смяна на панаира.

Да, г-не. - Добре.

Водете го към затвора Стилуотър. - Да, г-не.

Стреля по нас. - В битка се случват злополуки.

Подпалвачите й бяха целта и повечето са мъртви.

Не бе злополука, направо замръзна.

Можех да се справя.

Тя е проблем и го знаем. - Ние ли?

Кои сме ние?

Не очаквам извинения от теб.

Трябваше да се увериш да мине гладко.

Провали се. Повече не ме разочаровай.

Светът се смалява всеки ден благодарение на Хекспортите.

Изолирани сме.

Горните ни надминават все повече.

Какво се случи? - Вече ти го каза.

Питам теб.

Един от онези Подпалвачи бе момиче.

С розова коза.

Сестра ти я няма. И двамата го знаем.

Знам, знам. Сестри...

Не можеш да живееш с тях, нито да ги върнеш обратно.

Днешната издънка ще ни забави със седмици.

Съжалявам.

Трябва да знам, че мога да разчитам на теб.

Правя го за нас, Джинкс. Всички нас.

Синовете и дъщерите на Заун заслужават повече от отпадъци.

Няма да се повтори. - Знам.

Севика ще оправи бъркотията. - Великанката не може да се справи.

Ще се справи. Съсредоточи се върху изобретенията си.

Почини си. - Нямам нужда.

Направи го въпреки това.

Набирането на средства върви добре.

Майка ти би се гордяла. - Дали?

Умори ли се от приказки? - Тези хора не предлагат нищо ново.

Само той заслужава времето ми.

Златното момче.

Спечели сърцето на Пилтовър.

Говорим за дявола.

Може ли за малко?

На какво дължа удоволствието?