Roger Dodger

ПРИКАЗЛИВИЯТ РОДЖЪР

Това, което се случва сега е в контекста

на продължаващата ни еволюция като видове.

Роджър, само исках сестра ми да се научи да разчита картата на метрото.

Като казваш това, ти пренебрегваш значимостта

от потребността в човешките отношения.

Нашата способност, мъжката способност за разчитане на карти,

да се ориентираме, ни прави полезни.

Би трябвало изобщо да не даваш на сестра си дори да гледа карта.

Да не казваш, че жените имаме по-низше чувство за ориентация?

Накъде е север, Джойс, но без да се оглеждаш?

Какво?

Чу ме, посочи север. Бързо, север.

Бързо, север.

Север.

Прав си. - Наистина ли е така?

Прав е. - Много впечатляващо.

В цялата история,

женската откликва на мъжкаря с най-много способности.

Като развивам тези способности, правещи ме полезен,

аз отсрочвам неизбежното остаряване.

Остани вкъщи да развиеш умението си да настроиш часовника?

Часовника ми показва 12:00 вече три години.

Какво друго, Роджър?

Да караш с ръчни скорости, да вдигаш тежки неща.

Да парадираш с китарата. - Да, да.

Хайде, присмивай се.

Но докато жените развият умението да местят предмети с телепатия,

а те ще го развият,

физическата сила остава най-висша.

Ето ви животинска сила тогава.

Роджър, забравяш много важна мъжка способност.

Каква? Да правиш барбекю?

Секс.

Да, искам мъж, който да направи повече от настройването на часовника ми.

Аз ще ти настроя часовника, миличка, както никога досега.

Той е висше качество. Ще можеш ли да се справиш?

В интерес на истината, учени от Англия

обявиха намерението си да оплодят яйцеклетка

без да използват сперматозоиди.

Не разбирам.

Всяка клетка в човешкото тяло съдържа копие на гените.

Единствената причина сперматозоидите да се забавляват е,

че досега само те са имали достъп.

С начина на живот на Кристофър, без изкуственото осеменяване,

сперматозоидите му са безполезни като събрание на работници от Детройт.

За щастие, счетоводителят ми позлати сперматозоидите ми преди години.

В случай, че намалеят.

Просто да знаеш, Роджър, че ние, жените,

правим любов, защото ни харесва.

Не само за размножаване. - Да.

Но нима мъжа не е задължителен? - А, не знам.

Помисли си за структурата на женските генитали.

Чакай, чакай. Добре, готово.

Коя е най-чувствителната част от вагината?

Не е за вярване, че говорим за това! - Мисля, че знаеш, Донован.

Това е клитора, открит от Реналдо Колумб през 1559.

Мислел е, че това е Индия.

Не! Не!

Клиторът притежава 8000 нервни окончания.

Това е най-голямата им концентрация от цялото тяло,

дори и от пръстите.

Това е най-ефикасната система за доставяне на удоволствие,

измислена някога от природата.

Сега се запитайте,

защо клитора не завършва във вагината,

за да може това да бъде

неустоимо, непрекъснато, удоволствие за жената?

Аз знам отговора. - Да, г-це Мейнард.

Защото в първобитни времена, жените са умирали при раждане.

И ако акта е доставял голямо удоволствие,

тогава теорията на Дарвин няма да има смисъл.

Впечатлен съм. - Абсолютно вярно.

Какво ни говори това? - Чака ни еволюция, момичета?

Точно така. - За жените,

половия акт и сексуалното задоволяване никога не се пресичат.

Новите технологии ще го направят.

Бъдещите поколения жени ще развият клитор, "клитори", "клиторати"...

"Клиторисимо".

...който е по-голям, по-дълъг, дори по-чувствителен.

И женското умение, ако има желание за самостимулиране,

ще се развие показателно,

ако половия акт пречи на възпроизводителната им способност.

Объркан и потресен съм. - И така трябва.

Видовете не се статични. Ние се меним постоянно.

Двата пола са били развити по този начин само по една причина:

Досега това е бил единствения начин за продължаване на рода.

Има ли някой вид, който да е еднополов,

да няма мъжка и женска?

Морската звезда, например.

Следващият път като видя морска звезда, ще й кажа да се шиба.

Хайде, хареса ви.

Не, не е така.

И накъде сме се отправили?

Равенство? Равенство, какво е това?

Това ли е принципа на природата?

Ще седим заедно и ще разчитаме карти за метрото?

Не, естествено, че не. Естествен подбор.

Това е принципа на природата.

Подбор. Нещо трябва да бъде загубено, някой трябва да бъде победен,

за да може нещо друго да бъде подбрано.

Какво означава това?

Че трябва да получаваме заповеди от Джойс до края на живота си.

Точно така, това ми харесва.

Означава, че след 10 до 15 поколения,

мъжът ще бъде сведен до роб.

Технологията и еволюцията ще се съюзят,

за да изключат спермата от възпроизводството

и съдбата ни ще бъде да вдигаме кушетки

и да чакаме деня, когато телепатията победи гравитацията,

за да може и последната ни способност да е погубена завинаги.

Завинаги.

Господи, Роджър.

Какво? Аз съм дотук. - Това беше.

Благодаря.

Обичам ви.

Да, това е хубаво.

Господи! - Не, само аз.

Как влезе тук?

Откъде ги взе? - Направих си от твоите.

Кога? - Миналата седмица, като ме изпрати до магазина.

Дай ми ги.

Не се ли умори постоянно да ти звъня?

Виж как работи мозъка ти? Как веднъж седмично се превърна в постоянно?

Всъщност миналата седмица бяха два пъти, ако броим петък,

когато ме събуди от дълбок, прекрасен сън и искаше да използваш тялото ми.

Можеше да кажеш не. - Шегуваш ли се?

Това беше повик за действие.

Облякох се за 30 секунди като доброволец пожарникар.

Бях полудял...

Спри да говориш и ме изслушай. Трябва да ти кажа нещо.

Нима?

Думите са моята стока, Джойс. - Знам.

Не можеш просто така да спреш потока.

Остави го. - Какво?

Трябва да престанем с това. - Да престанем с кое?

Обожавам да те гледам в банята.

Като спортист след мач, махащ цветовете на войната.

Исках да кажа, че трябва да престанем да виждаме.

Нима?

Тази работа беше лоша идея.

Обикновено преценката ми е добра, но този път не.

Напротив, идеята е прекрасна. Никой не знае за нас.

Излизаме заедно, сядам там и

няколко часа по-късно

знам, че ще бъда пътуващия моряк,

а ти ще бъдеш самотната домакиня.

Трябва да постъпим като възрастни. Без сцени.

Джойс, аз съм твоето момче.

Като възрастни. Разбра ли?

Забрави за ключовете. Задръж си ключовете...

Тази нощ е последната ни, затова нека я направим хубава.

Сексът за "довиждане" никога не е добър.

Следващата седмица ще правим секс за "отново заедно"...

Може ли да остана през нощта? - Не, Роджър.

Здравейте, може ли един Космо и Мейкър Марк? Благодаря.

Да си поговорим. - Съжалявам, не съм сама.

Нека позная.

Нова сте в компанията.

Дошла сте в Ню Йорк от някъде другаде.

Отначало се гордеете, че сте сама.

Искате да си създадете име в големия град.

След време започвате да си мислите колко хубаво ще е да срещнете някой.

Зимата не е далеч и понякога се чувствате самотна.

Добре. И?

Започвате да си падате по шефа си,

въпреки, че останалите жени в офиса ви казват:

"Пази се, той е лоша партия".

Защо е лоша партия? - Защото е сваляч.

Той е мъж, който колекционира трофеи.

Всяка жена, която постъпва на работа там, преспива с него.

И ако се поддадете на изкушението,

накрая ще останете като ударена с мокър парцал.

Прав ли съм или не?

Интересна история. - Това е клише.

С какво се занимавате, когато не тълкувате живота?

Какво лошо има в това да свеждаш нещата до същността им?

Какво лошо има да виждаш какво става в действителност?

И какво става? Какво е голямото откритие?

Защо да ви казвам?

Като ви кажа нищо няма да се промени.

Бих могъл да ви кажа, че това, което мислите за вашата същност,

е просто поредица от статии във "Венити".

Бих могъл да ви кажа, че изборът ви на сексуален партньор за тази вечер

е бил предрешен преди месеци от някой главен счетоводител в "Йънг и Рубикам".

Бих могъл да ви кажа, че ако си дадете седмица да опознаете баща си

и начините, по които ви пренебрегва,

бих ви предложил нещо, на което не бихте могла да устоите.

Бих могъл да ви кажа това, но какво ще правите с информацията?

Има ли жени, които се хващат на това?

Просто ви казвам истината, каквато я виждам.

Щом искате да се чукате с шефа си, какво ме засяга мен.

Той не е татенцето, той е просто мъж с костюм.

Чувствате се задължена да дадете принос към жалката

към жалката статистика на разбитите сърца.

Здравейте. - Здрасти.

Чакате ли някого? - Да, годеникът си.

Поздравления. - Благодаря.

Да, поздравления.

Годеникът ви мил човек ли е?