Before Sunset

Преди Залеза//Before Sunset-

Възнамерявате ли книгата да бъде автобиографична?

Ами,как да ви кажа...

...не е ли всичко около нас автобиографично?

Искам да кажа,че всеки вижда света през своята малка ключалка, нали така?

Например, винаги си мисля за Thomas Wolfe.

Виждали ли сте някога тази малка страница, на която пише "Бележка към читателя"...

...на лицето на Look Homeward, "Ангел"?

Както и да е, той твърди,че ние сме сумата от всички моменти в живота ни...

...и всеки,който реши да пише ще вложи в това семенце от личния си живот...

...и това е неизбежно.

И като погледна собствения си живот, трябва да призная,че...

аз никога не сум участвал в сценина насилие и оръжия,нали ме разбирате-не наистина.

Никакви политически интриги или самолетни катастрофи, нали така?

Но животът ми, от моя гледна точка, винаги е бил изпълнен с драма, разбирате ли?

И така си помислих, че бих могъл да напиша книга...

...в която да описвам какво е чувтството да срещнеш някой...

Едно от най-вълнуващите неща, които са ми се случвали...

...е да срещна някой, да направя осъществя тази връзка.

И ако мога да оценя това, разбирате ли,да го уловя...

...това ще бъде опит, или...

Отговорих ли на въпроса ви?

Ще се опитам да бъда по-ясна.

Имало ли е някога Французойка, която сте срещнали във влака...

...и сте прекарали вечерта с нея?

Виждате ли,за мен... искам да кажа...

...това не е важно, разбирате ли? - Значи това означава "да"?

Добре, След като съм във Франция и това е последната част от книгата ми значи да.

Благодаря ви.

Г-н. Wallace, книгата свършва с неясна бележка.

Не знаем...

Мислите ли,че ще се съберът след 6 месеца...

...нещо като да се врекът един на друг?

Като да се врекът?

Мисля,че начина по който ще отговорите на това,представлява...

един добър тест,за това дали сте романтик или циник.

Нали така? Имам предвид, вие мислите, че те ще се съберът, нали?

- Обаче не знаете със сигурност. - Не.

И се надявате да се съберът, обаче не сте сигурен.

- Затова ми задавате този въпрос. - Добре,а вие мислите ли,че те ще се съберът отново?

Искам да кажа,във истинския живот?

Дали аз в истинския живот...?

Вижте, ще ви кажа думите на дядо ми, okay:

"За да отговоря на това ще трябва да прецакам цялата работа."

Имаме време само за още един въпрос.

Коя е следващата ви книга?

Не знам,човече.Не знам.

Аз... Мислех си за нещо...

Еми,винаги много ми се е искало...

...всичко да се случи във една поп песен.

Нещо като три или четири минути дълго- цялото действие.

Историята,идеята е,че има едно момче...

...и той е напълно депресиран.

Неговата голяма мечта е била да бъде любовник, прикльоченец, разбирате ме...

...да кара мотори в Южна Америка.

Обаче вместо това той си седи на мраморната маса и яде омар.

Има си добра работа красива жена, обаче...

Всичко,от което има нужда. Обаче това няма значение...

...защото всичко,което той иска е съвсем различно.

Разбирате ли? Щастието се крие в действието?

Не в това да имаш всичко,което искаш.

Та той си седи мирно и точно в този момент...

...неговата малка 5 годишна дъщеря скача на масата.

И той знае,че тя трябва да слезе оттам ,защото може да се нарани.

Но тя танцува на въпросната поп песен във лятна поличка.

И той поглежда надолу...

...И изведнъж той е на 16 години.

И неговата гимназиална любов го закарва до тях.

И така те губят своята девственост, а тя го обича...

...и същата песен тече по радиото в колата.

Тя се покатерва и започва да танцува на покрива на колата.

И той се притеснява за нея.

Тя е красива, със изражение на лицето точно като на неговата дъщеря.

Може би именно затова той я харесва.

Разбирате ли, той знае,че не може да си спомни този танц...

...а е там. Той е там и в двата момента-едновременно.

И сякаш за един миг, целият му живот сякаш се прибира от само себе си.

И на него му става ясно,че времето е една лъжа.

Това става през цялото време...

...и във всеки един момент се намира друг момент...

...а всичко се случва едновременно.

Та това е основната идея. Както и да е.

Нашият писател скоро трябва да отпътува за летището...

...така че благодаря ви на всички, че дойдохте този следобед.

И специални благодарности за Mr. Wallace, за това,че беше с нас.

Благодаря ви.Благодаря ви.

Надяваме се да ви видим отново тук със следващата ви книга.

Благодаря на всички. Колко още имам докато дойде време за летището?

О,трябва да тръгнете в 7:30...

- 7:30 най-късно. - Добре.

- Здрасти. - Здравей.

- Как си? - Добре,а ти?

Ами аз съм добре,даже чудесно. Аз...

Искаш ли, може би, да отидем на кафе?

Той не каза ли току що,че имаш да хващаш самолет?

Да. Но, ами, имам малко свободно време.

- Добре. - Да? Добре, е, нека да...

Ще те чакам отвън. Okay.

Извинявай. Ще се отбия до едно кафе.

- Ще се върна в 7:15. - Подписа ли ги всичките?

- Да,направих го. - Вземи визитната картичка на шофьора ти-Филип...

...така че да можеш да му звъннеш на мобилния ако случайно закъснееш.

Ще подредим багажа ти в багажника за да не закъснееш.

- Добре,благодаря за всичко. - Благодаря ти.

Кой е Филип?

- Не мога да повярвам,че си тук. - Аз живея в Париж.

Сигурен ли си,че не трябва да останеш? Да не би да трябва да говориш още?

Писна им от мен. Прекарах ноща тук.

- Така ли? - Да,има таванска стая нагоре по стълбите.

- Ти как си? Толкова е странно. - Ами добре съм.

- Радвам се да те видя. - И аз се радвам

- Е,искаш ли да отидем на кафе? - Разбира се.

Добре. Има едно,което е наблизо.

Помислих си,че чисто ще се объркам като те видях вътре.

Как знаеше,че ще съм там?

Това е любимата ми книжарница в Париж. Мога с часове да си чета в нея.

Харесва ми. Има малко бълхи, но,нали знаеш...

Да знам. Мисля,че котка е спала на главата ми предната вечер.

Видях твоята снимка на един календар преди един месец...

...и това,че си щял да бъдеш тук.

Странно е, защото четох статия за твоята книга...

...И ми звучеше леко познато. - Леко? Да бе.

Обаче не ми стана съвсем ясно докато не видях твоята снимка. И така...

Успя ли да я прочетеш?

Да, аз...

бях много,много изненадана, както можеш да си представиш.

Искам да кажа,че всъщност я прочетох два пъти.

- Така ли? - Да.

Наистина,хареса ми. Много е романтична.

Обикновено не ми харесва това, обаче наистина е много добре написана.

- Добре написана е. Поздравления. - Добре. Благодаря ти.

- Чакай. - Какво?

Преди да отидем където и да било, трябва да те попитам...

Разбира се. Какво има?

Беше ли във Виена онзи Декември?

- А ти? - Не аз не можах. Ами ти?

- Трябва да знам. Важно е за мен. - Защо ако ти не си била?

Е кажи де,беше ли?

Не.

Благодаря ти Боже-не си бил.

- Мили Боже. - Добре че не си бил.

Добре че и двамата не сме отишли. Ако един от нас беше отишъл сам там...

...щеше да е много гадно. - Бях толкова загрижена.

Ужасно се почувствах задето не успях да дойда, обаче не можах. Баба ми почина...

...и беше погребана през този ден, 16 Декември.

- Тази от Будапеща? - Да.Спомняш ли си я?

- Помня всичко. - Ами разбира се,беше в книгата ти.

Както и да е,щях да летя за Виена, обаче...

...чух вестите за нея и разбира се, трябваше да отида на погребението.

Да,много съжалявам.

Знам. Обаче все пак и ти не си бил.

Я чакай. Ти защо не беше?

Аз щях да бъда там ако можех. Дори направих планове...

Дано да си имаш причина.

Какво?

О-о-о не.

Не-е-е, бил си там,нали

О,не!Това е ужасно!

Смея се,но не е нарочно.

Намрази ли ме? Сигурно си ме намразил.

- През цялото време ли ме мразеше? - Не.

- Да,така е. - Не.

Обаче не ме мразиш сега, нали?

- Искам да кажа,че баба... - Не те мразя. Не е чак толкова голяма работа...

Прелетях целия път дотам, и ти развали всичко.

Животът ми стана безцелен от този момент, обаче не е чак такъв проблем.

- Шегувам се. - Не го казвай. Не ти вярвам.

Трябва да си ми бил много ядосан. Съжалявам.

Исках да бъда там, повече от всичко на този сват.

- Честно,кълна се... - Не може да си ядосан, баба ми...

Знам. Наистина си помислих,че нещо подобно може да се е случило.

Определено бях шокиран, но...

най вече съжалявах,че не си разменихме телефонни номера или някаква информация.

Беше много глупаво. Никакъв начин да се свържем.

- Нямаше как да продължим. - Не знаех фамилията ти.

Помниш ли,че и двамата се страхувахме да не почнем да си пишем и да си звъним...

...защото така всичко щеше да затихне. - Определено не беше бавно затишие.

Да,определено не беше.

Искахме да започнем оттам, откъдето бяхме свършили.

Което щеше да е добре,ако беше проработило. Е, все пак.

Е...

- Колко време беше във Виена,тогава? - Само два дни.

Срещна ли друго момиче?

Да,името и беше Gretchen и беше невероятна.

Тази книга наистина е олицетворение на вас двете.

Не,шегувам се. Няма да повярваш... Аз дори се върнах до гарата.

Налепих листчета с номера на телефона ми в хотела,в случай,че просто закъснееш.

- Беше голяма лудост. - Да тръгнем оттук. Получи ли няколко обаждания?

Само няколко проститутки, които си търсиха някой.

Не,беше ужасно.Какво, очакваш да ти кажа?

Много е тъжно. Толкова съжалявам.

Разхождах се няколко дни. Накрая се прибрах у нас.

Дължах на баща си 2000 долара...

...той ме предупреди за френските мацки.

А какво ти каза за жените?

Нищо. Никога не е срещал Французойка.

Никога не е бил на изток от Мисисипи.

Защо не написа, "Шест месеца по-късно френската кучка не се появи"?

Не,написах го.

- Така ли? - Да. Не. Вложих чувство на надежда.