Le prime 200 righe.
ДОМЪТ НА ДРАКОНА
Само по едно! - Стига толкова.
Слушайте!
Предателят дракон Мелейс!
Убит при Врански приют от вашия крал!
Да живее Егон!
Не може да бъде.
Убил е дракон.
Помни ми думата. Това е лоша поличба.
Ренира ще отвърне.
Това е мерзост!
Не разбират ли, че спечелихме битката?
Странна победа.
Ако беше победа.
Слушайте!
Предателят дракон Мелейс!
Мислех, че драконите са богове.
Убит при Врански приют от вашия крал!
Само месо.
Жив ли е?
Негова милост е още с нас, засега.
Ще умре ли синът ми?
Боя се, че не мога да кажа.
Простете ми, Ваша милост, следващите часове са критични.
Разбира се.
Някой трябва да управлява вместо него.
Какво стана?
Превзехме замъка с цената на 900 мъже.
Така чух.
Оставих гарнизон да пази крепостта и кралския дракон.
Слънцеплам не бързаше да умира.
Кралят, сър Кристън. Какво стана с него?
Негова милост се сражава смело.
А Емонд?
Каква беше неговата роля?
Не бих могъл да кажа.
ВРАНСКИ ПРИЮТ
Най-големият ни дракон беше убит.
Кристън Коул напредва необезпокоявано в земите на Короната.
Дъскъндейл и Врански приют паднаха.
Нямаме сухоземна армия, надяваме се Демън да събере.
А той ни изостави след семейна свада.
Възразявате ли ми, сър Алфред?
Доказал съм верността си пред вас, кралице.
Вярност, може би.
А готовност да ми засвидетелствате уважение по време на война?
Не бих се усъмнил в способностите ви, нито в бързината на ума ви.
Просто по-слабият пол
не е толкова посветен във военните стратегии.
Или изпълнението им.
Живяхме в мирно време. Не сте видели повече битки от мен.
Изпратете вест до Девиче езеро и нос Пукнат нокът.
Нека попълнят гарнизоните си и да ги въоръжат,
ако нямат оръжие.
Ако Коул продължи, съюзниците ни трябва да са готови.
Трябва да отвърнем за Врански приют и Дъскъндейл.
Вече са загубени. Но Вагар е изтощен след такава яростна битка.
Ако Егон е мъртъв, скоро ще разберем.
Ще бъде победа само на думи.
Скоро ще издигнат друг вместо него.
Сега е моментът да ударим
Кралски чертог, преди драконът им да се е съвзел...
Тогава аз лично трябва да го сторя.
Кралице моя, вие сте короната. Дума да не става.
Какво ще ме оставите да сторя?
Джейс?
Къде отиваш?
В Харънхъл.
Да говоря с Демън.
Ренис загина.
Нека потвърди верността си към майка ми и заяви позицията си.
Кралицата не можа да го усмири, та ти ли?
Майка ми охотно те праща
да разузнаваш и да се биеш,
докато аз тук съм принуден да се правя на глезено царче.
Унизително е, Бела.
Пази те. Ти си наследникът на трона.
Тогава трябва да ме видят как защитавам нейното право и моето.
Няма да стоя със скръстени ръце.
Трябва да действам.
Домът Фрей.
Те контролират преминаването при Близнаците.
Сивобрадите на Креган Старк напредват на юг.
Ако хората можеха да минат напряко към Речните земи,
нямаше да чакаме Демън да действа.
Ще се договоря с Фрей да разрешат.
Няма да й хареса.
Тогава не й казвай, докато не замина.
Късен час е и драконът ми е гладен.
Нямате друг избор, освен да отстъпите.
Условията ми са прости, лорд Бракън.
Отречи се от узурпатора Егон
и коленичи пред мен...
иначе домът ти ще изгори.
По-скоро ще съм господар на кокали и пепел,
отколкото да коленича пред курва езичница и наемника й дракон.
Бракън са народ, излязъл от недрата
на Седемте ада, Ваша милост.
Ще им направим добро да ги върнем там, откъдето са дошли.
Главата на брат ти стигна ли до теб невредима, Уилем?
Чух, че я изяли червеите.
Впечатлен съм, лорд Бракън,
но уви, не ми отговорихте.
Избираме огъня.
Не мислех, че ще искат да умрат.
Направиха своя избор, трябваше да го уважите.
Трябват ми живи. Дойдох да събера мечове, не трупове.
Виждате с какво се бори домът ми поколения наред.
Твърдоглави и непреклонни са...
Ще изгорят, но няма да се предадат.
Точно такива хора ми трябват.
Все пак има възможност и двамата да постигнем целите си.
Сражаваме се с тях от цяла вечност.
Опитай тогава с по-малко бой...
и повече убеждаване.
Не отстъпват в битка.
Но всеки мъж има слабост.
Значи разбираш какво ти говоря.
Има неща, които короната не бива да прави.
Покажи им лошото си лице. - Ваш покорен слуга.
Векове наред
много войски са гинали
при Кървавата ми порта.
Слушате ли?
Милейди?
Орлово гнездо е непревземаемо.
Освен ако не се спуснат от небето.
Обещахте на кралица Ренира 15 000 меча...
В замяна на закрила. Дракон.
Тя преизпълни условията ви. Изпрати ви два.
И двата току-що излюпени.
Хрътките ми са по-страшни.
Но си остават дракони.
Не помня да сте уточнявали големината им.
Предизвикваш ли ме, дете,
хлябът и покривът ти зависят от благоразположението ми?
Драконите ще пораснат.
След време. - Нямам време.
Не обичам да се чувствам безпомощна.
Аз също.
Това ще са твоите покои. Ще те очаквам на вечеря.
Моите съболезнования за смъртта на баба ти.
Начинът, по който говореха на малкия ми съвет днес...
Обвиняват ли ви за Ренира и дракона й?
Де да го бяха сторили! Говорят през мен, а не на мен.
Направиха ме кралица, но искат да ме държат затворена.
Издават собствената си ограниченост.
Не ги виня. Сега аз съм суверенът, не мога да си правя каквото искам.
А и войната винаги е била мъжко дело.
Баща ви избра вас за наследница.
Не ме подготви да се бия.
Ако бях мъж, щяха да ми тикнат меча в ръцете,
още щом проходя...
Вместо това ми дадоха потира на баща ми, научих имената на всички лордове и замъци
между Бурен край и Близнаците,
но не и разликата между ефес и острие.
И те го знаят.
Демън също.
Тук ли да ви бъде сервирана вечерята, Ваша милост?
Не сега.
Ще изпратите ли да го повикат?
Прекалено дълго търсех сила от него.
Ако моля съпруга си, каква съм?
Не знам каква е ролята ми, Мизария.
Никой не е вървял по моя път.
Кристън Коул направи грешка...
Разнасяше главата на дракона по улиците като военна плячка.
Но хората виждат лоша поличба.
Аз също.
Страх ги е, хлябът не стига, кралят е ранен.
Шепнат си, че докато Визерис бил жив, имало мир.
Но нима шепотът руши камък и чупи щитове?
Не подценявайте поданиците си.
Хиляди живеят в сянката
на Червената цитадела, забравени от дълго време.
Мислиш ли, че ще минат на моя страна?
Слуховете подхранват недоволството.
Ваша милост.
Оставете други да сторят това, което вие не можете.
Война се води по много начини.
Мисълта, че лежи на полето, изпотрошена насред враговете й...
Баба ти разказвала ли ти е за нощта, в която взе Мелейс?
Промъкнала се в Драконовата яма.
Познавала мястото по-добре от старейшините.
Казват, че виждала в тъмното.
Баща ми беше бесен. Драконът на майка му.
Най-бързият звяр на света не се подчинил на него,
а превил врат пред Ренис.
Беше огън жена.
В любовта и в гнева.
Невинаги ме е обичала,
но съм й благодарна за това,
което ми даде накрая.
Иска ми се да я бях познавала като млада.
Много приличаш на нея.
И сега, когато я няма,
трябва да се осланям на теб.
Ваша милост?
Ще дадеш ли това на дядо си?
Не искам да съм сама.
No comments yet. Be the first to leave one.