最初の200行です。
25.000
Спя.
Добре ли си?
- Ставай, ставай! - Не!
Само се опитай.
Хайде, това ще е твоя голям ден.
Не искаме да изпуснем тази възможност.
- Хайде? - Кой ще идва днес?
Знаеш кой ще идва.
Боби. Боби!
Не! Боби!
Внимавай! Не, Не!
Ейприл, трябва да побързаш.
Добре идвам.
Ейприл?
Идвам.
Ето ме.
Джой? Джой?
Скъпа?
Джой?
- Скъпа... - Татко!
Виждала ли си майка си? Не мога да намеря майка ти.
Не.
Къде си?
- Би ли почукал? - Къде е?
Не знам. Кой?
Майка ти.
Скъпа?
Мама?
- Майко? - Мамо?
Хайде всички, тръгвайте.
- Това трябва ли? - Да, така мисля.
Боби.
Хайде.
- Вземи. - Не.
Горещо е, горещо, горещо!
- Всичко това е без значение. - Не, не така.
Боби, вероятно те няма да дойдат.
Здравей мамо. Как си?
- Чудесно. - Това е хубаво.
- Как се справям? - Чудесно.
Помислих си, че си мислиш така.
- Носиш ли си апарата? - Разбира се.
- Сигурен ли си? - Абсолютно.
По-добре провери.
- Знам, че e някъде тук. - Какво се бавят толкова?
Щях да съм изненадана, ако не беше толкова егоистично от нейна страна,
да ни кара да изминаваме целия път до Ню Йорк.
Мама може ли да пътува?
Скъпа, ако не сега, то кога?
Предложих да приготвя аз храната, но това щеше да е много лесно.
Честно казано, татко, какво я накара да си мисли, че може да готви така внезапно?
Не си спомням някога да е влизала в кухнята.
И кой спечели "A" в "Хоум Ек"?
Ти знаеш, колко сме горди с това, скъпа.
- Ще ме закопчееш ли? - Разбира се.
Трябва да е някъде тук.
- Натисни клаксона. - Идват всеки момент.
- Натисни клаксона. - Ще събудим съседите.
Зарежи съседите. Натисни проклетия клаксон.
Мамо, моля те!
Виж, ципа не е проблема.
Мисля, че той.
Не татко, не ципа е проблема.
Ейприл е проблема.
Добре, добре идват.
- Ей, как си? - Чудесно.
- Гадене, замайване? - Чувствам се чудесно.
- Как спа? - Спя прекрасно.
Камерата... не е тук.
По-добре побързай.
Мамо, трябва просто да кажеш:
"Не искам да пътувам сега" и всички ще те разберем.
- Какво има сега? - Забравих си апарата.
- О, Господи. Къде ти е вратовръзката? - Трябва ли да нося?
- Не, но ти не ме попита. - Не, сър.
Осъзнаваш...
- че е възможно това да е последния... - Татко, дъха ти.
- Нямаш вдървяване и дискомфорт? - Не.
- Главоболия? - Не.
- Гадене, замайване? - Вече попита за това.
Всичко, което трябва да кажеш е: "Не искам да пътувам сега"
Това ли трябва да кажа?
Усещаш ли потене, студена пот?
Ръцете ти замръзват ли или са горещи? Пръстите ти изтръпнали ли са?
- Защото всичко, което трябва да кажеш... - Бет, млъквай.
Добро утро, скъпа. Как се чувстваш?
Никога няма да имаш достатъчно сребърни съдове.
Виж тези чинии.
От къде взе това?
Тия са за сол и пипер.
Знам за какво са. От къде ги взе?
От магазина.
Имахме такива когато бях малка.
Веднъж Джой ме остави да ги подържа и каза,
"Внимавай. Струват повече отколкото ти самата."
Това е ужасно.
Следващата година изчезнаха.
Какво стана?
Натроших ги с чука.
Добре.
По колко са?
Не са скъпи.
Колко струват?
50 цента.
Направил си сделка.
Извинявай. Не знаех.
Ей, имаме още много да готвим.
При 375 градуса и плътно напълнена,
15 килограмова пуйка ще се пече 5 часа
ако пресметнеш по 20 мин за килограм.
И един часа да изстине.
- Какво искаш да кажеш? - Имаме време.
Смачкани картофи, сос. Сладки картофи...
разтапя се масло и се поръсва с кафява захар.
касерол от зелен боб се прави от зелен боб,
друго ястие с лешници и стриди.
Звучи яко.
Само я намажи с масло, и точно преди печенето,
леко покрий с горещо мляко.
Боровинков сос... отваряш консервата, изсипваш я в чинията за сервиране.
- Много е просто, нали? - Какво друго?
Салата Валдорф се прави от ябълки, целина, ядки, грозде,
и подправки объркани с майонеза
разрежда се с мляко или крем.
Тиквен пай... купуват се продукти от много, много скъп магазин.
Добре, внимавай.
Не си и помисляй...
- Мамо! - Бет, това е за мен като остарея.
Искам винаги да помня този ден.
Вече сме тук.
- Ето ни. - Здравей, бабо.
Аз съм Бет, внучката ти.
Не си ли ти любовта?
- Здравей, аз съм Тими. - Тими е твой внук.
Не ми казвай.
- Познавам те. - Здравей, мамо. Яла ли си?
Топло, Джим. Вземи което е топло.
Добро утро . Добре дошли в Криспи Крийм .
Кажете поръчката си .
Искам ванилов крем, моля.
- Може ли... - И две желирани бухтички...
Всъщност, ако може без ягода отгоре.
Имат ли понички?
Помнете всички, Ейприл готви.
Ще искаме дузина желирани.
Какво ще кажеш за платнени салфетки?
- Мисля, че ще е по-добре? - Хартиените са си наред.
Притеснявам се, че хартиените изглеждат някак си хартиени.
Трябва ли да говорим затова сега?
Мога да ги взема, като излизам да свърша работата.
- Ще излизаш ли? - Трябва да свърша работата.
Мисля, че знаеш защо.
Искам да излезеш. Още сега.
- Но аз искам да помогна. - Това ще ми помогне.
Върви си свърши работата...
- Аз ще се оправя. - Сигурна ли си?
Боби, по-лесно ще е без теб.
- Тръгвам. - Чао.
Кажете ми...
как може някой да не вярва в Бог?
- Готово. - Те не заслужават украса.
Да но ти заслужаваш.
Не!
Не, не, не!
Хайде.
Боби!
Да. Това е Антъни.
Не съм у дома, ако имате домашен проблем. Задръжте така.
Ще се прибера утре.
И, о, да... Честит ден на благодарността.
Искаме да знаете, че обаждането ви е важно за нас.
Ще се опитаме да ви обслужим по-добре . Времето ви за изчакване е
48 минути.
Мамо?
Как си там?
Добра работа.
Ехо?
Ако продължиш да чукаш така, ще ме събудиш.
- Това... - Ти не искаш да ме събудиш.
Ако искате моето мнение...
Никой не ти иска мнението. Никой не иска твоето мнението.
- Не се меси. - Татко всъщност не те е питал?
- Не говоря на теб! - Винаги правиш така.
Трябва да обърнеш колата обратно. Това е...
- Мамо. - Ей.
- Нека аз. - Бет, назад.
Тревожехме се, скъпа. Добре ли си?
Добре съм, скъпи. Чудесно. Чувствам се добре.
Много съм развълнувана.
Така ли? И защо?
Нека да погледнем.
- Имам "Фритос", "Читос"... - Не, Джой...
- О, Тими... "Сноуболс". - Не, Престани!
- Мамо "Нутер Бутер". - Достатъчно, престани.
Не така... не сега,
когато Ейприл усърдно се старае да изпълни твоите любими неща.
Не когато се обади да провери компонентите на изпитана рецепта.
Ще изхвърля това в боклука.
Обзалагам се, че е казала съставките. Аз никога не бих казала съставките.
No comments yet. Be the first to leave one.