Diary of a Chambermaid (Le journal d'une femme de chambre)

ДНЕВНИКЪТ НА ЕДНА КАМЕРИЕРКА

Хей, насам!

От имението ли сте?

Далеч ли е?

Скоро сама ще разберете. Качвайте се.

Провинцията винаги навява печал.

Хората тук, навярно нямат много забавления .

Това единствените ви обувки ли са?

Моля, какво искате да кажете? Не разбирам.

Добре, правете се на наивна.

- Как се казвате? - Жозеф.

Това ме интересуваше.

Ралф! Ела тук!

- Хе, какво ви води насам? - Нищо.

Как е уловът?

Срещнах я и си купих това от нея.

Както обикновено.

Ти ли си ги правила? Много са хубави.

Не, мама.

Колко си се оклепала.

Хайде, да издухаме носа!

По-силно!

Хайде бягай!

Вие също не сте особено чист. Защо не сте се обръснали поне?

Господине, на крак съм от 4:00 сутринта и сигурно съм изминал 10км. в гората.

Какво убихте днес?

Нищо особено.

Не, не искам да гледам!

Не смятате ли, че животните са по-красиви живи отколкото мъртви?

Ловът... си е лов.

Внимавайте с това. Много е крехко.

Освен, че е скъпо, татко е много привързан към него.

Да, Госпожо.

- Чупите ли често? - Не, госпожо.

Всички казвате така. За съжаление фактите показват друго.

Свалете си обувките. Татко много държи на това.

Това е много скъп китайски килим.

Ще оставите мръсни следи.

Само татко стои с обувките върху него.

Но той сам го почиства.

Бъдете също така внимателна и с това. Изключително ценно е.

Инкрустациите от перли и слонова кост лесно се отлепят.

- Поддържате ли чистотата? - Да, госпожо.

Не съм особено взискателна за работата, но относно чистотата съм абсолютен педант.

Паметта ви добра ли е?

Не пипайте тук. Почиствам ги аз.

Очевидно идвате от Париж. Но това облекло не е подходящо за тук.

Вие ще бъдете прислуга на баща ми.

Вярно е, че аз ви наемам, но...

вие ще обслужвате баща ми.

Баща ми е възхитителен човек, почти не се срещат такива вече.

Има своите капризи, но те са разбираеми за неговата възраст.

- Опитайте се да бъдете внимателна с него. - Ще се постарая, госпожо.

Сега отидете да се преоблечете.

Най-важното е да се отпуснете! Пълно спокойствие!

Задръжте дъха си.

Не стискайте прекалено.

Добре, стреляйте!

- Никога ли не сте използвали оръжие? - Не съм.

Много добре! Но аз си мислих, че харесвате пеперуди.

Така е! Бих предпочел да не я бях улучил.

Сега отидете да се измиете. А тази брада е най-неприятна.

Каква хубава хартия за писма!

Това корона ли е?

Да от Душе е.

"Селестин"... Написала е името ви на снимката!

Кой е този на коня?

Уилям. Спечели Гран-при Лоншам преди две години.

- Уилям, той англичанин ли е? - Почти!

Познавали сте хора от такава класа!

А как са тук?

Бащата на госпожата е много мил. Много любезен, много изискан.

- А тя? - Тя?

Крава, това е очевидно.

Брои бучките захар, заключва всичко!

Всички са такива. А господинът?

Той?

Мерси, за сведенията.

Личи си, че идвате от Париж.

Такива хубави неща имате в куфара си!

Мариан!

Бихте ли желали нещо, господине?

Да, да... Но коя сте вие?

Новата камериерка, господине.

А, да, да... Влезте! Влезте...

Добър ден.

Бих искал да... Донесете ми халата!

Оставих го... на леглото си. Халата...

Как се казвате?

Селестин, господине.

Хубаво име. Много хубаво име.

Свикнахте ли вече?

- Пристигнах тази сутрин, господине. - Така, така.

Извинете ме господине, но къде е стаята на господина?

За какво ви е, Селестин?

За да ви донеса халата, господине.

В дъното на коридора.

Селестин, къде отивате?

Господинът ме помоли да му донеса халата.

Но халатът си е в банята!

Селестин, намерих го, бил е тук!

Селестин, искам да внимавате и с тази лампа също.

Много внимавайте!

Абажурът й може да се поправи само в Англия.

Това е всичко.

- Мисля че излиза! - В ъгъла е!

Избяга!

Мръсна работа!

Има ги навсякъде.

"Искам да внимавате и с тази лампа! Много внимавайте!

Абажурът й може да се поправи само в Англия."

Като се спука нощното й гърне също ли го изпраща в Англия?

Съмнявам се, че ще изкарам повече от три дни в тази дупка.

Всички казвате така. Но ще останете.

Госпожата май няма голямо желание за... знаете за какво.

Има ли си любовник?

- О, Не. - Защо не?

- Както изглежда, не може. - Моля?

Тя е болна! И страда!

- И какво? Ами господинът? - Неговият живот е пълна загуба.

Всичко което прави е да ходи на лов.

Седнали сте на стола на Жозеф.

Махнете тая лампа оттук.

Браво, госпожата ще се зарадва.

- Сякаш е моя вината! - Да не е моя!

И така, отивам в Англия да купя нов абажур.

Пребили са няколко цигани и евреи в Монпарнас снощи.

Добър старт!

И някои други ще си получат заслуженото. Не само циганите и чифутите!

Никога не се отказва!

Какво е чифут?

Погледни си мутрата в огледалото и ще видиш.

- За кого е? - За теб.

Време е за билковия чай на стареца.

Чуй това...

"...За честта на родината, друго право не съществува.

"То трябва да се обяви и да се отстоява в битката твърдо и непоколебимо."

Един момент!

Влезте, влезте.

Вие ли сте Селестин?

Хресва ми името ви. Наистина. Да, действително.

Оставете го там.

Но е някак си прекалено дълго, не мислите ли?

Прекалено дълго. Ако нямате нищо против, ще ви наричам Мари.

Мари също е хубаво име при това е късо.

Освен това, винаги съм наричал камериерките си Мари.

Това ми е навик.

А мисля, че никой от навиците си не бих нарушил.

- Колко бучки захар, господине? - Две.

Така, значи нямате нищо против да ви наричам Мари?

Разбрано тогава?

- Много добре! - Ще тръгвам тогава, ако може.

Не почакайте, Мари. Почакайте... Ще останете ли един момент?

На ваше разположение съм, господине.

Кажете ми, обичате ли да четете?

Да, но нямам много време за това.

Но можете да четете?

Има вечери, Мари когато се чувствам отпаднал

и обичам да ми четат.

Толкова е приятно да слушаш хубав глас.

Защо не направим една проба?

Запозната ли сте с Хюисман?

Чудесен писател. Ценя го високо.

Седнете тук за момент

и ми почетете малко, откъдето и да е.

Седнете.

Четете, четете.

"В наши дни, в наше време...

не е останало нищо истинско...

виното което пием и свободата, която провъзгласяваме

са фалшиви и не струват нищо,...

поради което ни е нужна голяма доза добра воля да предположим...

че управляващите класи са достойни

а пролетариите заслужават облекчение и съчувствие..."

Мари, извинете ме...бихте ли имала нещо против да ви галя по прасеца?

Няма абсолютно никаква причина да се боите от мен.

Имате ли нещо против?

Продължавайте, продължавайте...

"Ужасяващата кървяща, глава гледа заплашително,

разпръсквайки... тъмни...

кървавочервени съсиреци

над краищата на брадата и косата си...

Видима само за Саломе,

я обгръща със зловещият си поглед..."

Мари, кой номер носите?

- Моля? - Кой номер обувки.

5.

Момент!

Ето ги... "Rose des vents"!

Всяка вечер когато идвате да ме видите

ще обувате тези ботинки.

Разбирате ли, навяват ми спомени?

Не е необходимо да ги носите през деня,

но вечер... би ми доставяло удоволствие.

Момент!

Влезте.

Селестин, казах ви да внимавате с тази лампа!

- Но госпожо, мога да ви обясня... - Не ми обяснявайте!

Какъв е проблема?

Счупила е абажура на лампата.