Sophie's Choice

23.976

Мерил Стрийп

Кевин Клайн

Питър МакНикъл

В един филм на Алън Пакула

Изборът на Софи

По едноименния роман на Уилям Стайрън.

Беше 1947, две години след войната,

тогава започнах своето пътешествие до, както казваше баща ми,

"гадното" място на Севера - Ню Йорк.

Наричайте ме Стинго, така ме знаеха тогава.

Ако въобще ме наричаха по някакъв начин.

Едва бях събрал достатъчно пари, за да напиша книгата си,

тъй като исках да стана, надявах се и си мечтаех да стана писател.

Но душата ми остана заключена,

не познала нито любовта, нито смъртта.

Дори тогава беше трудно да си намериш евтин апартамент в Манхатън.

И така, започнах пътешествието си

на странно място - Бруклин.

Разбирам...

Мислите си за розовото. Всички така правят.

Вижте, последният ми съпруг Сол направи сделка.

Стотици, стотици галони от тази боя, останала излишна във флотата.

Явно не им е трябвала розова боя за лодките.

Добре, ще я взема.

Уолт Уитман.

"Йета съобщи за пристигането

на млад писател от Юга.

Съседите ви ви канят на вечеря горе, в стаята на Софи,

която е точно над вашата. Довечера в 8.

Книгата е поздрав за добре дошъл

от един от най-старите бруклински поети за най-новия.

Софи и Нейтън. "

Курва! - Не си тръгвай! Не си тръгвай!

Нейтън, чакай!

Чакай! Повярвай ми, Нейтън!

Казах ти да се махаш!

Стой далеч от работата ми!

Нейтън, не!

Знаеш, че не те лъжа! - Лъжеш ме!

Не е вярно! - Лъжеш ме!

Моля те, не си тръгвай! Не ме напускай!

Знаеш, че имаме нужда един от друг. Нуждаем се един от друг!

Аз? Да имам нужда от теб? Слушай какво ще ти кажа!

Имам нужда от теб колкото

от шибана болест, която не мога да произнеса!

Имам нужда от теб колкото от куфарче Антаркс, разбра ли?

Колкото трихиноза!

Имам нужда от теб колкото камък в жлъчката, палегра, енцефалит,

По дяволите, Болестта на Брайт!

Мозъчен карцином!

Имам нужда от теб колкото от смъртта.

Чуваш ли? Колкото от смъртта! - Не, Нейтън!

Върни се в Краков, скъпа!

Обратно в Краков!

О, добър вечер!

Добре ли прекара?

Хареса ли ти малкото ни шоу?

Отиваш на малка вечерна почерпка, а?

Вратата ми беше отворена. Чудех се какво става.

Вратата ти е била отворена? Чудел си се какво става?

Е, на бас, че това е новата литературна личност от Юга.

Жалко, че няма да съм тук, за да разговаряме.

Можехме да си прекарваме чудесно като си говорим глупости.

Можехме да си говорим за спорт...

Южни спортове като...

линчуване на негри, както ги наричате там.

Чао, бедняче. Ще се видим в някой друг живот!

Добре ли сте?

Да.

Да.

Много съжалявам.

Той не е...

такъв по принцип, нали разбирате?

Няма нужда да се извинявате.

Живея тук долу. Ако имате нужда от нещо...

Благодаря.

Много сте мил.

Елате при мен. - Не, добре съм.

Аз съм Стинго.

Моля ви, простете ни.

Да?

Бяхме ви поканили на вечеря.

Колко сте внимателна.

Вижте, много често работя и пиша нощем.

Но, ако това ще ви пречи, не искам да...

О, Не! Когато бях малка, баща ми

пишеше и не можех да заспя без този звук.

Ще ме кара да се чувствам...

Как казвате вие? Сигурен. Сигурна.

Баща ви е бил писател? - Знаете ли, баща ми беше...

Баща ми беше професор по право. Пишеше статии,

предупреждаваше колежаните за Нацистите

и се опитваше да помогне

на евреите, които бяха преследвани. Така че...

Да, звукът от пишещата машина ще ме кара да си мисля за баща ми

и това колко беше добър.

Искате ли да влезете?

Може някой друг път.

И така, ако ме извините...

Лека нощ.

"Стинко", така ли?

"Стинго". - "Стинго", да.

Никога не съм го чувала това име.

Няма "к".

Разбрах. - С "г" е.

Да, хубаво е.

Звучи... дружелюбно, весело.

Харесва ми.

Нейтън!

О, Нейтън!

О, Боже!

Софи, не разбираш ли? Ние умираме.

Ставай, детенце.

Всички са на крак.

Побързай.

Ще ходим на пикник на брега.

Добро утро, Стинго. - Добро утро.

Искаме да станем приятели

и да те изведем в този хубав летен ден!

Искаме да станеш и да закусим заедно.

И после... - Да!

Кони Айлънд! - Кони Айлънд! Леле!

Извинявай за снощи.

Знам, че си мислиш: "Тези хора са странни".

В неделя обичаме да се обличаме различно и да излизаме.

Добре. - Добре?

Знаех си, че ще разбереш!

Виж, всички навън се обличат еднакво.

Виж бедните хора! Виж ги само!

Всички ходят по улицата, изглеждат еднакво, носят

същите скучни униформи.

Вие сте скучни! Добро утро!

Погледни този дар от Бога!

Дай целувка!

Една целувка! - Добре. Една целувка.

Само това си си заслужил. - Още една.

Искам още една. - Не.

Трябва ми още една. - Нейтън!

Виж какво трябва да правят ръцете ми.

Това е... Не, Нейтън Лондоу.

Ти какво мислиш, Стинго?

Ето ме и мен, симпатично еврейско момче,

гонещо трийсетте,

влюбих се в полско момиче - "шикса".

Какво е това? Какво е "шикса"?

"Шикса"? Това е момиче с еврейски произход,

но с не еврейско вероизповедание..

Тя е...

Ясно. Помислих си, че тя не е била...

Еврейка? - Да.

Еврейка?

Не, не, не. Софи е католичка.

Добре, но вече не съм католичка, така че...

Католическа рожба!

Когато за първи път срещнах тази тук,

тя беше кожа и кости.

Беше година и половина след като

руснаците бяха освободили лагера, където е била.

Да, приличаше на онова, което

плаши птиците. Сещаш ли се, как се казва?

Плаш... Плашило.

Имах "скорбяла". - Не, не, не.

Има предвид скорбут. И коремен тиф, анемия, треска...

Беше цяло чудо, че е излязла от лагера жива.

Да. Имам предвид...

Той смяташе, че съм болна от левкемия

Мислех, че умирам.

Но Нейтън разбра, че е само анемия.

Лекар ли си? - Не, не.

Това е територията на брат ми.

Но аз съм биолог. - Да.

Завърших Харвард...

И взе магистърска степен

по ембриология и клетъчна биология.

Сега правя изследвания. - Работи във Пфайзер.

Голяма фармацевтична компания в Бруклин.

Както и да е. Заведох я при един приятел на брат ми,

лекар, който преподава в Колумбийския презвитериански университет.

Да. - Той потвърди моята диагноза.

И подложихме това сладурче

на лечение с големи дози железен сулфат

и тя разцъфна като роза.

Роза.

Роза...

Красива роза.

В теб има нещо!

Благодаря ти, че ме накара разцъфна като роза.

Не "разцъфна", има "да". "Да разцъфна".

Много е добра. Въпрос на време е да стане перфектна.

И какво? Това е абсурден език!

Има толкова много думи!

Думи за "бързина": Добре, има "бърз", "пъргав",

"незабавен" и всички означават едно и също.

"Забързан", "Скоростен"... - "Мигновен".

"Хвърковат". - "Светкавичен".

"Експедитивен". - "Ускорен".

"Крилат".

Не, не. Стига толкова.

Абсурдно е.