The Lord of the Rings: The Rings of Power

ДОСЕГА

Къде са космокраките?

Надявах се да открия приятелите си.

Какво се надяваше да откриеш под твоите звезди?

Тази магия... Може ли да ме научиш как да боравя с жезъл?

Владееш го, ако докажеш, че го заслужаваш.

Валандил ми каза, че в стария квартал се молят за вас.

Вие сте тази, която отвори сърцето ми към пътя на Вярващите.

Заедно ще се бием. - Не всяка битка трябва да се печели.

Кажи на тъмничаря, че той започна бунта.

Пеещите на скалите казват, че чуват планината.

Какво? - С този пръстен го виждам.

Извлекли сме едва един напръстник от богатствата й.

Променил се е. Никога не е бил алчен.

Възможно ли е пръстенът, който той носи...

Не може да има грешка във вашите пръстени.

Тогава вината е в този, който го е направил.

Колко точно познаваш този Анатар?

Промени ли пръстените на джуджетата? - Не. Заедно го направихме.

Трябва да изкупим грешките си по единствения възможен начин.

Деветте да изкупят грешката на седемте. На всички нас.

Орките не са в Мордор. Цял легион се насочва към Ерегион.

Галадриел беше права. Незабавно изпратете армията си.

Аз те доведох тук не като затворник,

а като бъдещ сътрудник срещу нашия общ враг.

ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ: ПРЪСТЕНИТЕ НА СИЛАТА

Епизод VI - "След време"

UNACS TEAM >>>

Превод и субтитри: Gushifly и Владислав Владев

Наричат ни дезертьори.

Не ми пука как ни наричат.

По-добре това, отколкото да умреш в преследване на призрака на Адар.

Пръстени на човеците, защо все още ми се противите?

Вие, които не живеете и дишате, не притежавате ни ум, ни душа?

Каква гордост ви изпълва, че се противите на ръката ми?

Отново. Повече сребро и митрил.

Нямаме вече митрил. Джуджетата закъсняха с доставката.

Притеснете ги. - Опитахме.

Всичките ни писма са без отговор. - Всичко ли трябва да правя сам?

Работим колкото можем.

Някои от нас забелязаха, че изглеждаш...

Изключително раздразнен напоследък.

Как се казваше?

Искаш да кажеш, че не помниш? - Разбира се, че помня.

Просто ми дай един момент.

Лорд Келебримбор. - Казах да ми дадеш един момент!

Всички да си вземат почивка.

Мирдания, казва се Мирдания.

Не може да очакваш да помниш всичко.

Не, но това са прости неща.

Днес можех да се закълна, че оставих чука си тук.

Имаш предвид този чук?

Да.

Умът ми си играе с мен.

Или си толкова вглъбен, че помислиш ли за нещо друго, се превръща в тежест.

Да. - Толкова дълбоко.

Понякога сигурно си бил изкушен, просто да останеш там.

Да получиш малко яснота.

Добре съм. Просто съм уморен.

Боя, че няма да ти харесат новините, които нося.

Хората ти настояват за аудиенция. - Не.

Господар си на Ерегион и имаш отговорности.

Да, и най-големите са пръстените.

Докато деветте не бъдат завършени, нищо друго няма значение.

Много добре. Както желаеш.

Има още нещо.

Джуджетата закъсняват с доставката на митрил.

Би ли се погрижил? - Веднага.

Най-добрият ни ковач е погълнат от работата си.

Помоли да поема всички негови задължения.

Какъв точно е проблемът?

Покажи му. - Какво да ми покаже?

Тази порта беше отворена за търговци и занаятчии, посещаващи града ни.

Но странно вчера всичко замря.

Пратихме да проверят дали няма препятствие по пътя.

Само един войник се върна. - Къде е той?

Реката го изхвърли на брега. Изглежда носи съобщение.

Погребете го.

Не го показвайте на никого.

Да кажа ли на лорд Келебримбор? - Не.

Помоли ме да се погрижа никой да не го безпокои.

Дори и ковачите.

Лишава ни от задълженията ни? - Боя се, че да.

Как е възможно да забрави името ми?

Съзнавам, че бях груба с него, но... - Не е на себе си, Мирдания.

Сега може само да го оставим на спокойствие.

Дай му време и се моли.

Моли се да довърши работата си, преди да довърши себе си.

Може ли да ти се доверя? Погрижи се да уважат желанието му.

Разбира се, милорд.

Милорд, думите върху тялото...

Какво пише?

"Къде е той?"

По време на краткия ти плен,

изглеждаш решена да намериш Саурон.

Някой може да каже, че си завладяна от това.

Така е, когато човек си проправи път в ума ти.

Не знаеш нищо за ума ми.

Подчини му се, а аз се съпротивлявах.

За кратко, може би.

Но рано или късно успява да види вътре в теб.

Не само такава каквато си, но и каквато искаш да бъдеш.

Пронизва те с поглед и се вмъква вътре.

За кратко те оставя да вярваш, че силата му става твоя.

Неустоима сила,

което прави изпълнението на всяко желание да изглежда неизбежно.

Океан от цветове, който прави всичко да изглежда...

Посивяло.

Какво ти обеща той?

Армия.

Искаш ли да знаеш какво предложи на мен?

Не ме интересува. - Деца.

Изглежда даде и на двама ни това, което искахме.

Не неговите лъжи трябва да бъдат унищожени.

А той.

Аз мога да ти помогна да го направиш. Ще ти помогна да унищожиш Саурон.

Каква помощ може да предоставиш, орк?

Урук.

Короната на Моргот. Казаха ми...

Има много истории за случилото се, след като Силмарилите бяха взети.

Бях там, когато Саурон я претопи за себе си.

Присъствах, когато коленичи, за да бъде коронясан.

А аз бях този, който използва силата му, за да го убие.

Ако казваш истината, защо се е върнал?

Защото още не те бях открил. - Каква е моята роля в това?

Говори се, че трите пръстена са спасили вида ти. Вярно ли е?

Истина ли е, тогава може би заедно,

тази корона и твоите пръстени ще са достатъчно мощни,

за да унищожат завинаги Саурон.

Предателят все още смята, че е далеч от хватката ми.

Аз знам, че се крие в Ерегион.

И подозирам, че със сигурност знаеш,

че Халбранд е Саурон.

Нали?

Съдбата на града зависи от това да пренебрегнеш гордостта си.

Предлагам да намериш воля да го сториш, ако можеш.

Отново ще си говорим.

Нарушение на закона.

Подтикване към насилие, довело до загуба на живот.

На последно място и най-ужасното,

престъпление в държавна измяна.

Тези три престъпления са основание за смъртна присъда.

Само че...

Предвид дългите години вярна служба към Нуменор,

решението на този съд е обвиняемият да бъде освободен.

Освободен.

Ще бъде свободен ако обаче се отрече от престъпленията си,

и се врече във вярност на истинския владетел на Нуменор.

Елендил, син на Амандил, отричаш ли се от престъпленията си?

Отричам се.

Приемаш ли Ар-Фаразон за истински крал на Нуменор?

Не.

Говори високо, Елендил, събралите се да те чуят ясно.

Не го приемам!

Истинският владетел на Нуменор до края на дните й

е Мириел, дъщеря на Тар-Палантир.

Единственият предател тук си ти!

Какво да правим с него? - Направи достатъчно, момче.

Може би трябва да оставим Валар да реши съдбата му.

Щом искат да живеят по старите традиции,

Вярващите трябва да умрат заедно с него.

Нори... - Хъркам? Кой хърка?

Никой.

Видях нещо.

Тайният огън ни шепти, ако имаме уши да го чуем.

Говори ни неща, дори ни ги показва.

Показва ли бъдещето? Или нещо, което може да се случи?

Показва утрешните облаци толкова ясно, колкото слънцето вчера.

Как да се науча да владея силата му? Да се боря с мрака?

Какво му трябва на тайния огън, ако го овладееш?

Не го владея, камо ли да го използвам.

Провали се на всяко изпитание, на което се изправи.

Провали се на следващото и не ще има друго.

Какво трябва да направя?

Последвай стария Том и той ще ти покаже.

Защо просто не заминеш? Просто бягай.

И къде точно да отида? - Където поискаш.

Космокраките намират ново местообитание всеки месец.

Мама и хората ми издълбаха този дом за мен.

Родена съм в него.

Грижа се за това дърво, откакто мога да ходя.

Омъжих се за моя Брамгар в сенките му.

А миналата пролет, когато той почина,

го погребах под него.

Един ден ще бъда погребана до него.

Всеки един дом има подобна история.

Не е просто мястото, където се живее.

Това нашият дом. - Аз съм виновна.

Аз те въвлякох в тази неприятност. От мен да те измъкна.

Предам ли се, има шанс да измъкна и Попи.

Исках да те питам, защо всички те наричат Никой?

Родителите ми са нерешителни. Отне им време, за да изберат име.

Колко точно? - Една или две години.

Не е много. - Преди една или две години.

А дотогава си останах Никой.

Защо ме гледаш така?

Мислех да те питам, ако всички бъдем убити...

Ако искаш да отидем... - Спри да говориш.

Меримак. - Попи.

Искаш ли гущер за вечеря? - Защо питаш?