Following

Следва моето обяснение...

нещо като разказ...

на случилото се.

Беше

ми самотно...

и скучно.

Нищо, по цял ден.

Тогава започнах следенето.

"Следенето?"

Следене.Проследяване. Започнах да проследявам хора.

- Кой? -Всеки в началото.

Имам предвид, това беше замисъла,

някой случаен, някой който не ме познава.

И тогава?

-И тогава нищо. -Нищо?

Нищо. Просто гледах къде отиват, какво правят...

и после се прибирах.

Защо го правеше?

За да видя къде отиват.

Всеки...имам предвид...

Как да го обясня? Бил ли сте някога на...

футболен мач само да плъзгате

погледа си...по тълпата,

и после бавно да се съсредоточите върху един човек?

И внезапно той вече не е част от масата.

Превръща се в личност, просто така.

Това стана неудържимо.

-Следял си жени? -Не, не следях жени.

Не беше сексуално. Следвах който и да е.

Само исках да видя къде отиват, какво правят.

Играл си на таен агент?

Не, писател съм. Поне бих искал да съм.

Събирах материал за героите си.

За да започна.

След известно време забелязах опасностите. Пристрастих се.

Трябваше да си направя правила, за да държа нещата под контрол.

Никога не следвай някой за дълго.

Не следвай жени през тъмни алеи вечер.

Такива неща.

Предполагаше се, че ще е абсолютно случайно.

И когато спря да бъде случайно,

започнаха проблемите.

Когато почнах...да следя хора...конкретни хора,

когато си избирах кой да следвам,

тогава започнаха проблемите.

Другите са ми интересни. Случвало ли ви се е...

да подслушвате чужди разговори в автобуса или метрото?

Да видите някой на улицата, който да ви е интересен,

малко странен или нещо такова?

Да се чудите какъв ли е живота им, какво правят,

откъде идват, къде отиват?

Следиш поведението на някой и то повдига хиляди въпроси,

и аз...исках да задам тези въпроси,

и исках да знам отговорите,

затова ги следях за да ги открия.

Най-важното правило бе...

че ако открия къде работи някой или къде живее,

да не следвам същия човек пак.

Това бе най-важното правило.

Първото, което наруших

Да? -Кафе, ако обичате.

-Хайде де. Обяд е. -Препечено сирене и сандвич, ако обичате.

Нещо против да седна?

Не.

Кой си ти?

Черно кафе, ако обичате, и... -Нищо.

още едно кафе, черно.

Очевидно не сте полицай, така че кой сте и защо ме следвате?

Съжалявам. Не знам за какво говорите.

Не ме ядосвай. Кой, по дяволите, си ти?

Благодаря.

Захар?

Не, аз...не съм ви следял, аз..аз...

Видях ви с чантата ти. Просто помислих, че сте интересен.

-Какво си ти, педал? -Не,не.

Не, ще ви кажа истината, помислих че сте онова момче от училище.

Видях ви да влизате, затова ви проследих да видя дали сте той.

- Но не бяхте. -Защо просто не ме попита?

Защото щеше да е неловко, ако не бяхте вие.

-Но не толкова колкото ти е неловко сега. -Не, предполагам, че не.

-Как се казваш? - Бил.

Добре, Бил, с какво се занимаваш?

-Всъщност...нещо като... -Между две работи, а?

Да, точно така. -Какво правиш?

-Не знам. -Хайде, Бил, не бъди срамежлив.

Имаш някаква изгаряща амбиция, нали?

-Нещо като жажда за артист в теб, не? Не? -Не.

-Не. Не. -Ти си художник.

-Снимки?Писател? -Не, не.

-Писател, а? - Не.

-Но пишеш? -Не много.

-Но понякога? -Понякога. Кой не пише?

Аз.

Значи си писател.

Не съм казал това.

Какво те кара да мислиш, че съм писател?

Безработен 20 и нещо годишен се мисли за писател.

-Истински скок в непознатото. -Не съм писател.

-Но се интересуваш от хората. -Аха.

-Този човек? -Може би.

Дори не си ме питал за името ми още.

-Как се казваш? -Или какво има в чантата ми.

-Коя чанта? -Моята чанта.

Тази, в която гледаш цяла сутрин.

Как се казваш и какво има в чантата ти?

Казвам се Коб.

Виж сам.

Какво очакваше, наркотици?

Защо им крадеш старите дискове?

Лесно се взимат, лесно се продават, абсолютно непроследими.

Другите неща са малко по-трудни.

Не приличаш на крадец.

Звучи като комплимент.

Заинтересован ли си сега?

Ръкавици?

Хората не го правят, нали?

Ще се изненадаш.

Наистина ли работи?

Почакай и виж.

Късмета на начинаещия.

Виждаш ли, няма никой.

Добре, започваме.

-Трябва ни чанта. -Чанта?

За да съберем нещата. Защо шепнеш?

-Имаш ли си собствена? -Да.

Голяма чанта с надпис "крадено" на нея.

А. Бинго!

ОК. Какво мислиш?

Нищо стойностно.

-Не изглеждаш притеснен. Защо го правиш? -Не е за пари.

За адреналина, защото като теб и аз се интересувам от хората.

Можеш да кажеш доста за хората по вещите им.

-На колко години мислиш, че са? -Не знам.

Можеш да кажеш доста от подвижния матрак, като начало. Младите хора имат такива матраци.

Тези хора не биха били около 40 с подвижен матрак.

И имат един кош за пране, което говори че са доста свикнали един с друг.

Вероятно около 25.

Може да са на 20 и да живеят заедно от години.

Не. Виж книгите. Завършили са университет.

Най-вероятно, когато са били на 21 или 22.

Преместили са се последната година.

Можеш да разбереш повече от музиката им.

Ето я и кутията.

-Каква кутия? -Всеки си има кутия.

В повечето случаи просто кутия за обувки. -Има ли ценности в нея?

Не, по-интересно. Лични вещи като моментни снимки,

писма, малки дрънкулки от Коледа.

Виждаш ли?

Писмо, снимка, фонокарта, бележки.

Нещо като неумишлена колекция, като образ.

-Какво имаш предвид с "образ"? -Ами, образ.

Всяка вещ казва нещо много интимно за хората.

Имаме привилегията да го видим. Много е рядко.

Хей, хей, хей, хей! Какво...

За какво, по дяволите, го правиш?

Нещо като дневник. Те са го скрили.

Но всъщност биха искали някой да го види. Това правя.

Виж образа им. Двете страни на една монета.

Така ще знаят, че някой го е видял.

Това е смисъла...нахлуване в личния живот,

да видят всички неща, които са взели на готово.

Като, когато трябва да се върнат и да купят всички тези неща с парите от застраховката,

ще помислят за първи път от много време насам...

защо са искали тези неща, за какво са им.

Взимаш го и им показваш какво са имали.

Перверзно, а? Намерих ги последния път.

Мисля просто да им дам тема за разговор.

Защо ти е това?

Тя ще ги намери в панталоните му и ще го пита какво прави.

Да, но защо искаш да прецакаш връзката им?

Не слушаш ли? Взимаш го...

и им показваш какво са имали.

-Нещо за пиене? -Сигурно се шегуваш.

Не се заблуждавай от етикета от супермаркет.

Мисля, че съм го пробвал и беше доста добро.

Сигурно ти е трудно да го правиш с твоите ръкавици.

-Е, ще взимаме ли въобще нещо? -Всичко каквото пожелаеш.

Но не в това е смисъла, нали? Имам предвид, това е работа.

Мислех си, че целия смисъл във взлома е да взимаш неща.

Не, в това е смисъла - нахлуване в нечий живот,

откривайки кои са всъщност.

Имам предвид, не го ли чувстваш? Стоиш, пиеш виното им.

Хора, които никога няма да срещнем.

Искаш ли нещо за пиене? Имам малко вино.

-Какво, по... -Шшш!

Обезпокоихте ни. От агенцията ли сте,

или просто оглеждате като нас? -Какво правите в апартамента ми?

-Агента не ви ли каза, че ще сме тук? -Но ние не се местим.

Вие трябва да сте мъжа. Поздравления. Имате чудесен дом.

Но ние не се местим.

Така ли? Тогава трябва да говоря с агента.

Извинете.

Мамка му. Не трябваше да се катерим тук. Ще минат години преди да слезем.

Може би има изход.

Господи! Мислиш ли, че ти повярваха?

Естествено, че не ми повярваха.

-Какво си мислиш, че правиш? -Хванах ги в крачка.

-Изненадахме ги. -Какво имаш предвид?

Тоя не беше приятеля и. Защо мислиш, че не каза нищо?

Беше доста доволна, че не сме приятеля и.