The Wolfman

Дори човек с чисто сърце,

изричащ молитва в нощта, може да се превърне във вълк,

ухапан от такъв при пълнолуние в есенна нощ.

Покажи се!

Блекмур, Англия 1891 година

Знам, че си някъде там!

Помощ! Помогнете ми!

Помогнете ми!

Помощ!

ЧОВЕКЪТ ВЪЛК

Драги г-н Талбод, брат ви е споменавал за мен в писмата ви.

Казвам се Гуен Конлиф, годеницата на Бен.

Пиша ви във връзка с изчезването на вашия брат.

Седмици наред няма ни вест от него.

Опасяваме се, че се е случило най-лошото.

Досетих се, че в момента сте в Англия, заедно с вашата театрална трупа,

но скоро ще отпътувате обратно за Америка.

Осъзнавам, че не поддържате връзка със семейството си.

Умолявам ви, помогнете ми да открием Бен.

Моля ви, върнете се в имението.

Има ли някой?

Сампсън!

Лорънс? - Привет, татко.

Я виж ти... Блудният син се завърна.

Вероятно си се надявал да ме видиш напълнял.

На място!

Напоследък нямаме много посетители. - Изглеждаш добре.

Чудех се на какво ли си заприличал.

Тук си заради брат си? На място, момче!

Да, г-ца Конлиф научила, че съм в Лондон.

Сампсън! - Получих писмо от нея,

в което твърди, че Бен е изчезнал. Бих могъл да ви помогна.

Чудесна идея, Лорънс, но се опасявам, че е твърде късно.

За нещастие той бе намерен в канавка край Прайъри Роуд вчера сутринта.

Вероятно има какво да облечеш за погребението.

Нали помниш сина ми? Лорънс, Синг - прислугата ми.

Господарю Лорънс. Радвам се да ви видя.

Хубаво е, че сте отново тук. - Г-ца Конлиф знае ли за това?

Спи, горе в спалната си.

Къде държите тялото на Бен?

Баща ви заръча да го погреба с вещите му.

Жалко ще е да го сторя.

Благодаря ви.

На ваше място не бих, господите, гледката е...

Така и не бях до него през годините.

Възможно е изобщо да не е звяр, а изкусен убиец...

Изпълнен със злоба към тези мъже, подвежда властите, убива ги,

разкъсва телата, за да изглежда, че някой звяр го е сторил.

Кой е способен на подобно дело? - Циганин с танцуваща мечка.

И да изпадне дотам, че да убие трима мъже? Съмнявам се.

Видях телата със собствените си очи.

Раните не бяха естествени. Не съм виждал подобни.

Причинени от някое същество.

Проклети цигани, скитат наоколо, носят всичко лошо със себе си.

Навестяват ни и две седмици по-късно става това!

Предполагам, че Бен Талбод е отишъл в катуна им,

за да изчука някоя циганка. Мечката го сграбчила

и те го захвърлили в канавката. - Циганите нямат нищо общо.

Преди двадесет и пет години баща ми го открил...

Куин Ноди и птиците му.

Мозъци, вътрешности и един господ знае още какво

в тресавището на разстояние четвърт миля.

Лицето му изглеждало, сякаш бил изяден жив.

Каквото и да му го е сторило, било е огромно с нокти

и не би могло да се спре с обикновени съчми.

След това баща ми се върнал вкъщи и разтопил сватбените прибори на майка,

отливайки от тях сребърни куршуми.

От тази вечер нататък не напускал дома си при пълнолуние.

И все пак смятам, че е мечка.

Да ви помогна с нещо, господине? - Искам да поговоря с г-ца Конлиф.

Изчакайте малко.

Госпожице Конлиф.

Аз съм Лорънс. - Добре знам кой сте.

Простете, че се срещаме при подобни обстоятелства.

Принадлежали са на Бен. Би желал да са у вас.

Ако мога да ви помогна с нещо, каквото и да е, кажете ми.

Искам да узная какво му се е случило.

Ще направя всичко по силите си. - Благодаря ви.

Благодаря ви, че се отзовахте.

Видях тялото на Бен. Що за животно би го сторило?

Виждал съм жертви на мечка Кодиак и Бенгалски тигър...

Природата в най-тъмната си страна, но никога не съм виждал нещо подобно.

Хората говорят, че е дело на човек.

Лунатикът в тресавището ли?

Възможно е, но кучетата ми биха го надушили.

От друга страна... Раните са толкова ужасяващи,

че само човек е способен на подобно деяние.

Открих странен медальон сред вещите на Бен.

Да, Сикх Дхарма Бана, светец от Ориента...

Също така бил циганин.

Бен си е имал вземане-даване с циганите?

Да, посредничеше с тях.

Местните аристократи щяха да им платят,

намалявайки кражбите им. Ще си тръгнат веднага

щом местните мъже се наситят на виното и чернокосите им жени.

"Девица с бял греховен пламък, която смъртните наричат Луната.

Търкаляща се по небесния свод, мъждукайки измежду облаците,

носени от среднощния бриз."

Разполага с огромна сила, не мислиш ли?

Иска ми се нещата да не стояха така.

Никога не поглеждай назад, Лорънс. Никога.

Миналото е пустош, изпълнена с ужаси.

Лорънс, радвам се, че си тук.

Майко!

Майко!

Лорънс...

Лорънс!

Лорънс! Събуди се!

Чух нещо.

Лорънс, страх ме е.

Връщай се в леглото.

Майко?

Майко!

Здравей. - Здрасти.

Бен казваше, че сте си играли тук като деца.

Беше нашето убежище. - От какво?

Имаш предвид от кого. - Баща ви.

Стоеше настрана от нас.

Брат ти спомена, че е така, защото много приличам на майка ви.

Ти също.

Затова и ме изпрати в приют за близо година.

Отпрати ме при леля ми в Америка.

Няма ли да останеш и тази нощ?

Баща ми притежава стая в кръчмата, ще ми е по-близо до гарата.

Кога се връщаш в Лондон? - Щом разбера какво е станало с Бен.

Радвам се, че търсиш отговорите, но изчакай до утре сутринта.

Тази вечер ще има пълнолуние и бих искал да не напускаш имението,

в случай, че теорията на онзи лунатик се окаже вярна.

Не бих искал да изгубя и теб.

Нека наглеждам коня ви, господине.

Добър вечер.

Каза да не напускате лагера. В гората е опасно.

Попитай го кой още продава тези медальони.

Говорете с Малева.

С кого? - Малева.

Беше при тялото на брат ми.

Появявате се и трима мъже умират.

Едва ли е съвпадение. - Случайности не съществуват.

Единствено съдбата, изиграла скрития си коз.

Разкажете ми за брат ми.

Предай ни мечока, проклетнико.

Много добре знаем какво става. - Мечокът единствено танцува.

Какво става тук? - Тук сме заради мечока.

Убива хора. - За Бога, та той е безобиден.

Какво става? - Това е той! Самият Дявол!

Майко!

Мария! Къде си?

Насам! - Мария!

Мария!

Наглеждай момичето! Остани в лагера!

Момче!

Момче!

Върни се и доведи помощ! Намери Малева!

Веднъж ухапан от звяра, лек няма.

Остави го да умре. - Искаш да извърша грях ли?

Не е грях да убиеш звяр. - Така ли?

Понякога съдбата си играе лоша шега с нас.

Може да бъде освободен само от някой, който го обича.

Лорънс!

Пресвета Дево Мария!

Помогни ми, Синг.

Лорънс?

Повикайте доктора.

Добре ли си? - Да. Вече се чувствам по-добре.

Мислех, че заминаваш за Лондон.

От място като това човек няма как да избяга.

Освен това е най-малкото, което мога да направя за теб.

Какво казаха циганите? - Някакви безсмислици за Дявола.

Забележително.

Седмица по-рано бих казал, че ще си изгуби ръката.

Ами сега? - Изглежда се е излекувал.

Ще намина в края на седмицата да те прегледам отново.

Благодаря ви, докторе.

Госпожице Конлиф? - Да.

Искам да ви благодаря. - За какво?

Останахте с нас в Блекмур през този труден за нас период.

В известен смисъл сте послушния син, надявам се не ви е създало грижи.

Лорънс се опитваше да научи какво се е случило с Бен.

Сега поне знаем, че е някъде там, навън.

Все пак искам да ти благодаря. - Няма за какво.

Трябваше вече да спиш, Лорънс. - Ти също.

Нещо ли ти трябва? - За война ли се подготвяш?

Сикх е богът на войната, винаги трябва да е подготвен.

Вярваш ли в проклятия?

Тази къща е видяла повече отколкото трябва болка.

Майка ти, брат ти. Да, вярвам в проклятия.

Как си могъл да живееш тук през всички тези години?

Не си бил длъжен да оставаш.

Сребро...

Не знаех, че ловуваш чудовища. - Понякога ролите се разменят.

Той беше тежко ранен, инспекторе.

Страда от временна амнезия и едва ли ще ви е от полза сега.

След известно време вероятно ще поиска да разговаряте.

Разбирам ви. Искам само да си поговорим, неофициално.

Каквото и да си спомня ще е от огромно значение за мен.

Франсис Абърлайн, Скотланд Ярд.

За мен е чест да се запознаем, г-н Талбод. Ваш почитател съм.

Надявам се случката да не прекрати бъдещите ви изяви на сцената.

Благодаря ви. След вас. - Разбира се.

Научих, че сте бил тежко ранен.