Room at the Top

ГАРА УОРНЛИ

СИМОН СИНЬОРЕ ЛОУРЪНС ХАРВИ

ХЕДЪР СИЪРС

ПЪТ КЪМ ВИСШЕТО ОБЩЕСТВО

участват още ДОНЪЛД УОЛФИТ

ДОНЪЛД ХЮСТЪН

ХЪРМАЯНИ БАДЛИ АЛЪН КЪТБЪРТСЪН

РЕЙМЪНД ХЪНТЛИ ДЖОН УЕСТБРУК

До кметството. - Заповядайте.

сценарий НИЛ ПАТЕРСЪН

по романа на ДЖОН БРЕЙН

художник РАЛФ БРИНТЪН

оператор ФРЕДИ ФРАНСИС

монтаж РАЛФ КЕМПЛЪН

музика МАРИО НАСКИМБЕНЕ

режисьор ДЖАК КЛЕЙТЪН

Да, г-не? - Казвам се Ламптън, Джо Ламптън.

А, да, идвате да работите тук, нали?

Един момент.

Извинете, какво казвахте? - Щяхте да ми запишете час...

Г-н Хойлейк ще ви приеме веднага.

Казвам се Джоунс... - Много ви благодаря.

Влезте. Очаквах ви в понеделник.

Сядайте.

Не сме свикнали с такъв ентусиазъм.

Не е точно това, г-н Хойлейк, аз...

Не съм изненадан, че сте искал да напуснете Дъфтън възможно най-скоро.

Тук ще усетите разликата. Не само в работата,

ще опознаете различна класа хора.

Гордеем се колко цивилизовани сме тук, в Уорнли.

Дъфтън не е нищо особено, но там не сме точно диваци, г-н Хойлейк.

Мислите ли?

За какво искахте да ме видите?

Ами мислех, че трябва да намеря къде да живея...

Няма да имаш проблем.

Соумс. - Да, г-не?

Ела. - Веднага, г-н Хойлейк.

Ще се работиш със Соумс, вътрешни одити.

Живее някъде на върха. Горе е модерния квартал.

Мисля, че е много свестен.

Влез.

Чарлз Соумс, Джо Ламптън. Ламптън е новия колега.

Приятно ми е. - И на мен.

Няма къде да живее. Ще му помогнеш ли?

Мисля, че да. - Тогава го оставям на теб.

После ще се видим за по-дълго. Ще ти запазя един час в понеделник сутринта.

Това е. А това е бюрото ти.

Не те държа дълго на огневата линия.

Джо, това е г-ца Самсън, известна като Джун.

Джо Ламптън, най-голямото допълнение към веригата на окованите.

Мисля, че ще се насладя на присъдата си.

Наслаждавай се колкото искаш, но не криви устните си толкова силно.

Надуших нещо Чарлз, куче на втората гонка довечера, интересува ли те?

Не, чакай малко. Запознай се с новия колега, Джо Ламптън, Теди Мерик.

Господ да ти е на помощ. Аз изчезвам.

Ами докладите, Чарлз?

Докладите на Стантън. Къде ги сложих?

Някъде тук.

Погледна ли си под полата? - Ккаво искаш да кажеш?

Седиш на тях, скъпа.

С какво трябва да се примирявам. До скоро.

Наша ли е?

Откъде това множествено число за собственост?

Имах предвид отдела. - Не, медицинска машинописка е.

Имаме си наши таланти.

Сега на работа.

Мейбъл, дай ми външна линия.

Не миличка, не е личен разговор.

Виж, Мейбъл, не искам да споря с теб, просто ми дай външна линия

или ще хвърля монета в малката ти дупка, следващия път, когато мина.

Мръсна кучка, ще кажеш, че има акции в корпорацията.

Уорнли 4-3-1-5.

Това не е за теб, момче. - Но мога да гледам, нали?

Не, че не можеш. Няма закон срещу събличане на жени по улиците.

Ало, вие ли сте, г-жо Томпсън?

Чарлз Соумс е. Мога ли да доведа г-н Ламптън при вас?

Да, ще бъдем в къщата дълго преди това. Благодаря ви, г-жо Томпсън.

Носи и се славата на една от най-хубавите къщи в Уорнли.

Това ли искаш, наистина?

Мечтата на чиновника? Загоряла мадама на Ривиерата и кола Ладонга?

Това ще имам.

Хайде да вървим.

Никой не отива в Дъфтън. Само минават през него.

Неделната почерпка от риба с картофки, увити в мазен "Нюз ъф дъ Уърлд".

А за такива като мен, апетитен сандвич с вчерашен пастет от риба.

Когато бях военопленник, поне имаше ограничение до кога да служиш.

Но Дъфтън беше като доживотна присъда.

Не трябва да си толкова носталгичен още първия ден далеч от дома.

Гледах реката ви, децата ловяха риба и плуваха в нея.

В Дъфтън канала е като клоака.

Децата не могат да ловят риба или да плуват.

И хората,

мисля, че и те не са имали тази възможност.

Тук някак е по-различно.

Няма да повярваш, Чарлз.

Направи Уорнли много специален, Джо, много специален.

Той е специален. Това не е Дъфтън.

Не всеки се възхищава на гледката от тук.

Виж, Джо...

там е върха, там са парите.

Там има много красиви къщи, Джо.

Ще имам някоя от тях.

Не само една.

Няма да имаш! Не и в местната управа.

Представял ли си си го някога?

След 20 години най-много да седнеш в стола Хойлейк и това е максимума.

Това значи 1000 на година, къща-близнак, "Остин" втора ръка

и съответната жена, ако ме разбираш.

Много добре те разбирам.

Затова ще имам много. - Не, не.

Между другото как се забавлявате тук?

Има кина, разбира се.

С Теди Мерик играем снукър в петък вечер.

Ти играеш ли? - Зле.

Имаме си и аматьорско драматично общество, "Драматиците".

Интересуваш ли се от театър? - Да.

Виж, това е след две седмици.

И Чарли Соумс като член на "Драматиците"

сигурно може да ти намери билет за премиерата.

И после се върна в леглото. - Да.

В своето легло? - Вал, какво ти става?

Мислеше ли, че няма да разбера, след като ви видях заедно?

Няма какво да разбираш.

Не знам за какво говориш. Разстроена си.

Така е.

Коя е тя? - Трябваше да я видиш в "Игрището".

Секс, страхотно.

Алис Ейсджил. Французойка е.

Това е съпруга и, щастливеца, седи в края на първия ред.

Вал, да прекратим това. - Ще спра, като узная истината!

Дотогава отказвам да ида в съда.

Не можеш да му го причиниш.

Но тя не е омъжена, не може да бъде. - Той има предвид Сюзън.

Сюзън Браун. - Да.

Тя е дъщеря на стария милионер Браун.

Половин Уорнли е негов. Вземи си и ти.

Благодаря. - Джо, не си губи времето.

Сюзън не е лъжица за твоята уста. Много висока топка е.

Говори сякаш има горещи картофи в устата си.

Все едно още не е завършила пансиона.

Здравей Джун. Здравей, Теди, Беше страхотна, нали?

Не знам за какво говориш, но мисля, че беше страхотна, нали, Джо?

Това е Джо Ламптън.

Не беше ли прекрасна, Джо? - О, напълно.

Мисля, че всички бяха страхотни.

Е, деца мои, как беше отпред? Къде е Джун?

Говори с Бърнард, загубеняка.

Ти какво мислиш, Джо? - Ами не беше лошо.

Убиваш ме с тая фраза. Ела да видиш едни хора.

Искам да те запозная с Алис Ейсджил. Алис, това е Джо Ламптън.

Приятно ми е. - И на мен.

Нов сте тук, нали? - Да, от няколко седмици.

В нашия отдел е.

Джо иска да се запознае със Сюзън. Сюзън му харесва.

Бърнард! Ела да те запозная с Бърнард, нашия продуцент.

Бърнард, това е Джо Ламптън. Здравей, Джун.

Приятно ми е.

Какво мислиш за ефекта на Чарлз за зазоряването, Джун?

Беше като гръм.

Това е проблема с буквализма.

Инструкциите на драматурга са, пукването на зората.

Точно това стана.

Беше хубав изгрев и двамата го знаете.

Ти казваш.

Хайде, Джо.

Здравей, Чарлз. - Здрасти.

Бях ли ужасна? - Напротив, беше много добра.

Искам да те запозная с един мой приятел.

Джо Ламптън, Сюзън Браун. Много му харесала пиесата.

Здравейте. - Здравейте.

Къде е Джак? - Отиде да докара колата.

Чарлз, нали знаеш, онази, любовната сцена?

Опитах да си спомня какво каза Бърнард.

Мислиш ли, че се справих? - Беше чудесна.

Джени, не го носи у вас, утре вечерта пак ще ни трябва.

Защо не го оставиш на Тили?

Ако знаех... - Ако знаехте какво?

Ако знаех, че сте толкова красива, щях да ви донеса цветя.

Ти дойде, Джак. - Ето ме.

Идваш ли за питие, миличка?

Не ни запознаха, нали? Аз съм Ива, Ива Кент, а вие сте Джо, нали?

Отиваме при Кларънс. Идваш ли?

С удоволствие, но с Джак трябва да се прибираме за вечеря.

Жалко. Сирил! Джо, това е Сирил.

Съпруга ми, колкото и да е невероятно. Сирил, това е Джо.

Здравей. - Здравей.

Теди ми каза за теб, Теди Мерик. Надявам се тук да ти хареса.

Ще ми хареса.

Може ли без заобикалки?

На твое място бих внимавала, Джак. Ще имаш съперник за ръката на Сюзън.

Джо, това е Джак Уейлс. Джак това е Джо от трезора.

Ламптън, Джо Ламптън.

Двамата имате много общо като заловени канарчета.

Стига, кой окръг?

Уелингтън. - Сержант наблюдател, а?

Да, как позна? - Познавам.

Бил ли си някога отвъд Уелингтън?

Не, свалиха ме рано. Прекарах голяма част от войната в затворнически лагер.

Така ли? Сигурно е било тежко.

Ами в интерес на истината...