Some Too Quiet Gentlemen

В наши дни, провинциите умират,

днес тук е Лубресак, село в опасност.

Лубресак, намиращо се в Дордонската долина е типичен пример

на тези села във Френската провинция,

в които селското население е изоставяно малко по малко

и е осъдено на сигурна смърт.

Г-н Мишалон, вие сте бакалин и продавач на тютюн в Лубресак.

Как виждате бъдещето? - Без шосе между Суяк и Сан-Сере,

няма да има туризъм. Шосето означава туризъм!

Туризмът е единственото решение.

Аз правя най-добрите сливи в региона.

И нищо! Не продавам нищо!

Жена ми е родена тук. Аз идвам от града.

Искахме спокойствие, но не чак толкова!

Младите си тръгват, старите умират.

Това е краят. Вече никой не идва.

Това, което ни трябва, са туристи.

Но, господине, какво ще промени това?

Ще промени всичко!

...и така, те дойдоха!

НЯКОЛКО ТВЪРДЕ СПОКОЙНИ ГОСПОДА

Млъкнете!

Имате посетители, а? - Посетители?

Цирк или нещо такова.

Ето ни туристи! - Не такива. Разорени са.

Разорени? Мотоциклет, като този, струва скъпо.

Със сигурност.

Наздраве! - Може да е краден.

Арсен, накарай ги да си отидат. Това е обществена земя.

Аз? - Ти си заместник-кмет.

Може да са крадци и дори убийци. - Ти си заместника.

Земята не е обществена, принадлежи на Адриан. От него зависи.

Наздраве.

Наздраве, г-н Пелу.

Да не сте алергичен към децата? - Ако само можеха да спрат да пеят!

Почакайте.

Благодаря... благодаря.

Хипита на земята ми? Трябва да го видя!

Способни са на всичко. Ами ако започнат да отглеждат хашиш?

Какво да отглеждат? - Хашиш?

Установяват се и си засяват малко парче земя. Прочетох го в пресата.

Така ли? Лесно ли расте?

Моля? - Там нищо не расте.

Опитах пшеница, царевица, цвекло. - Хашишът добре ли се отплаща?

Минимум пет години затвор. - Ще ги изгоня!

Какво? - Парите. 500 франка.

Мачкате тревата ми. - Не мислите за нищо друго.

За тревата ми ли? - За парите ви.

Скъпи ми Адриан, хипитата мислят само за цветя, любов и мир.

Това е вашият лозунг, нали? "Правете любов, не война."

Да. Ами ако ви ударя в лицето?

Какво? Ще означава, че не сте истинско хипи.

Не. Ще означава, че сте истински задник.

Хайде, тръгваме си, след като е частен имот.

Една минутка! Не ми пука, ако не искате да платите.

Но се извинете на учителя, той няма нищо общо с това.

Как не! - Достатъчно!

Не се бийте пред децата. Не е добър пример.

Пол!

Остави... те ни презират.

Дрога, секс и насилие са недостатъците на младежите.

Наздраве. - Ти остани.

Защо да остана? - Защото си заместника.

Гледай да си тръгнат. - Каква шега...

Адриан е прав. Почестите създават задължения.

И понякога рискове.

Благодаря... благодаря.

Животни, казвам ви.

Прочетох във вестника, че в Копенхаген, Дания,

за да изкарат пари... правили секс на мотоциклет на публично място.

На мотоциклет? - Неподвижен.

Момичето се окачило на кормилото...

И готово! След това събрали пари. Животни.

Никога не съм виждал животни да изкарват пари след това.

Аз също!

Чухте ли? Това е Кавазаки. - Какво?

Големият мотоциклет, Кава 750. Сигурно са те.

Те са!

Страхотно, нали? - Да.

Уплаши ли се? - Изобщо.

На мотоциклет...

Чао. - Довиждане, благодаря!

Имаш странен начин да прилагаш закона.

Возене на мотоциклет, сърцераздирателно сбогуване.

Скрита целувка. Липсва ти строгост в задълженията ти.

Спри. Хайде, разказвай? - Тръгват си. Това е всичко.

Накарах ги да си тръгнат, както ми беше казано.

Надявам се да не се върнат. - Вече изгоних румънците,

те никога не се върнаха. - Добро изгонване!

Без хипита на обществената земя. Тук не сме Катманду.

Браво! - За щастие!

Може би е за съжаление.

В Катманду има туристи.

Здравейте. Имате ли минерална вода?

Трябват ми 12 стъклени бутилки, не пластмасови.

Не си ли тръгнахте? - Да, но не надалеч.

Намерихме необитаем район с цветя и с всичко друго.

Много близо до тук. Сигурна съм, че няма да пречим на никого.

Няма ли да ми дадете водата? - Да, да.

Имате ли кафяв ориз? - Какъв ориз?

Кафяв.

Не, нямаме кафяв ориз, само бял.

Добре, тогава ми дайте макарони. - Колко пакета?

Шест пакета.

Три и три, шест.

Няма ли зелени макарони? - Не, има само нормални макарони,

нормална захар, нормален ориз.

Може да е ненормално, но обслужваме само нормални хора.

Не исках да ви разстроя.

Нямаме доверие на неестествените неща, пастьоризиране, всичко това.

Прави хората агресивни.

Наистина ли?

Дайте ми списъка си, ще бъде по-лесно.

Ще ви дам каквото имам, но сам ще ви доставя храната.

Не сме толкова ненормални! Става ли?

Да!

Зелени макарони, кафяв ориз!

Ако ядеш в цвят, не си агресивен.

Трябва да опитате. - Да, смейте се!

Върнали са се, като лошата плевел!

Ако са на обществена земя, ще ги изгоня.

След доставката ми. - Няма да ти платят.

Бих искал да видя това! - Аз също.

Ако съм разбрал добре, са в Коз, между замъка и скалите Монвалан.

Какво е това? - Марсианци!

Няма да намачкат тревата, има само камъни.

Но те принадлежат на някой. - На контесата?

Да. Тя ще ги изгони. - Ще загубиш клиентите си.

Първо трябва да си платят.

И последно, сухите кайсии.

Ще поискат да ги напишат на сметка.

С чек ли ще платите или искате да отворите сметка?

Шарл! Би ли ми дал парите?

Ето.

Всички цени растат.

Красиво, нали? - Изглежда удобно.

Искате ли да влезете? - Сигурен ли сте, че не ви тревожим?

Това е по принципа на ескимоските иглута.

Ескимосите имат много освободен начин на живот.

Всички ли спите тук? - Да, тук и ето там.

Те спят... - Всички щастливи цивилизации,

мирните цивилизации, живеят под принципа на геодезичната архитектура.

Геода е минерална маса, сферична и куха.

Точно така! Просто вижте ескимосите, индианците Хопи,

африканските племена, азиатските номади, а сега, ние.

Насам, господа. - Погледнато от този ъгъл.

Здрасти.

Наистина е невероятен! - Така е.

Спри двигателя, шумно е!

Дълго ли планирате да останете?

Не знам. Докато се чувстваме добре тук.

Защо? Притеснява ли ви?

Не. - Има ли проблем?

Земята.

Намирате се на земята на контесата.

Не мога да повярвам. Тук няма нищо, само пустиня.

Не принадлежи на никого.

Във Франция, всичко принадлежи на някой.

Не искаме да бъдем неприятни.

Ще си помислите, че не харесваме американците.

Но предпочитате да хванем пътя, за да избегнете неприятности.

Не възразяваме да останете тук. Напротив.

Но контесата няма да се съгласи. - Все пак може да я питаме.

Със странния ви външен вид и дългата коса, нямате шанс.

Тя изгони дори германците по време на войната.

А те имаха къси коси.

Искаме да говорим с госпожа контесата.

Аз не съм от къщата. Питайте ето там.

Благодаря.

Има ли някой?

Мога ли да ви помогна? - Искаме да лагеруваме.

Тоест, искаме да питаме контесата

за разрешение да лагеруваме на земята й.

Елате с мен, но не мисля, че ще ви приеме сега.

Защото е с... - Копеле! Мошеник!

С един адвокат.

Мамка му! Казах не и имам предвид не!

Г-н Лоран ще бъде разочарован. - И какво?

Дава под наем основната сграда за собствено ползване

и иска да използва тази за работа.

Така ли? - Има големи планове.

А аз къде ще отида тогава? В Армията на спасението ли?

Какво е това? Мартен!

Тези двама господа искат разрешение да лагеруват в Коз.

Лагерници! Колко ужасно! Първо двама,

след това 20 и накрая ще стане ваканционен лагер!

Трябва да се върна в Париж. - Добре! Мартен, кажи им да се махат.

Съжалявам.

Какво значат тези големи планове? Не е идвал тук от пет години.

Именно, идва утре. - Утре...

Ако може да проветрите стаите и да подредите.

Поканил е няколко души от елита.

Така ли? От елита?

Иска да види хора, ще види хора.

Колко сте? - 11.

Само?

Имате ли приятели? - Да.

Ще се радвам, ако дойдат да ви видят.

Ако останем, скоро ще сме много.

А, добре...