Dear John

Има нещо, което искам да ти кажа.

След като бях прострелян,

искаш ли да знаеш първото нещо, което ми дойде ум

преди да припадна?

Монети.

На осем години съм отново

и съм на обиколка в банката на Съединените щати.

Слушам един гид, който обяснява начинът по който са направени монетите.

Как е нарязано парчето метал.

Как са облицовани и нарязани кръгли.

Как са щанцовани и почистени.

Всички монети са проверени една по една,

за да не мине някоя която е несъвършенна.

Това е, което ми мина през ума.

Аз съм един вид монета на Американската армия.

Бях създаден през 1980 година.

Бях нарязан като метална плоча.

Бях щанцован и почистен.

Моите ръбове бяха облицовани и нарязани.

Но сега имам две дупки в мен.

Не съм вече в перфектна форма.

Така, че има още едно нещо което искам да ти кажа.

Точно преди да видя черно пред очите,

искаш ли да знаеш последното нещо, което ми дойде на ум?

Ти.

- Господи! Не! - Съжалявам.

Аз ще ти я донеса. Много съжалявам.

- Аз ще отида. - Животът ми е в тази чанта.

Аз ще ти я донеса!

Скъпи Джон

Взе я!

Пич! Щях да я взема аз.

- Нямаше нужда да скачаш. - Добре.

Аз ще я взема.

Много благодаря!

Не беше необходимо ...

Каква мизерия! Ти ми спаси живота.

- Казвам се, Саванах. - Джон.

Джон? Много смело.

Целият ми живот е тук, така, че ти оставам длъжна.

Не се притеснявай.

- Приятно ми е да се запознаем, Джон. - Удоволствието е мое. Приятна вечер.

Да, благодаря. Бях близо до водата, и аха-аха да ...

Бях почти пред него.

- Ела с нас. - Не.

- Тук ли ще останеш? - Да, добре.

Джон, онази е моята къща и отиваме там сега.

Искаш ли да дойдеш с нас?

- Да си направим скара. - Не, такаа е добре.

Не искам да ви притеснявам, а и баща ми приготвя вечеря.

Добре ...

Може ли да ти дам поне една бира за вкъщи?

- Къде е? - Точно ей там.

Пролетта на 2001 г.

- Военен ли си или нещо такова? - Да.

Наистина ли?

Какво подразделение?

Армията. "Специални части".

"Специални части"? Напрежението е достатъчно голямо.

Това пръстен на "Специалните части" ли е? Това ли е, което казват, че е?

Добре ти стои. Не трябва ли да носиш и шапка?

- Еди вид берета, нали? - Добре, Ранди.

Шегувам се ...

Трябва да е в състояние да те убие с голи ръце.

Силния!

Дясно круше, хайде. Дай ми една.

Отивам да си взема една бира.

Войнико. Страхотно.

Жал ми е за него. Мисли, че ме харесва.

и аз мисля, че те харесва.

Не съм негов тип. Чисто и просто не знае още.

Какво?

Мисля, че всички те обичат.

- Виждаш ли какво имам предвид? - Който си мисля ли е?

Алън. Алън?

Хей, приятелю, искам да се запознаеш с Джон, моят приятел.

- Джон, това е Алън. - Алън, радвам се да се запознаем.

Кажи "здравей".

Малко си срамежлив, нали?

- Къде е баща ти? - Там!

Нетърпелив както винаги.

Съжалявам, държи се като ракета всеки път, когато те види.

- Здравейте, аз съм Тим. - Джон.

Приятно ми е.

- "Специални части", нали така? - Армия.

- Базата във Форт Браг ли е? - Не, в Германия.

- Тръгваш ли? - Да, сър.

Надявам се, че ти харесва това, което правиш.

Да, така мисля.

Съжалявам, не исках да ви прекъсна. Но беше удоволствие, че се запознахме.

- Удоволствието е мое. - Хайде, синко.

Да вървим.

Хайде.

- Здравей, Джон. - Здравей, Алън.

Това беше невероятно.

Той не говори с никого, само със семейството си.

Говори с теб.

Близка съм на семейството, знам го от раждането му.

- Кога се връщаш? - След 2 седмици.

Трябва да е малко страшно това, което правиш.

Досадно, обикновенно. Дълги периоди на скука.

Случайни фази на страх.

Пълнолуние е тази вечер.

Забелязал ли си колко е голяма Луната когато изгрява

и колко малка е тогава когато е на небето?

Това е само твоята гледна точка.

Без значение къде се намираш, някъде по света,

вдигни горе ръката и затвори едното око ...

и ще видиш, че е един и същ размер като палеца на ръката.

- Къде научи това? - Не знам ...

Някъде.

Направи си собствен огън.

Това е доста впечатляващо.

И "примитивно".

Още не може да се приготви един хот-дог.

- Малко ми е студено. - И на мен.

- Аз ще влезна. - Съжалявам.

Надявам се, че няма да се забъркаш в прекалено много неприятности.

Мисля, че е твърде късно.

Благодаря.

Да, добре, за нищо.

Искаш ли да го направим отново и утре вечер?

Утре ще имаме пиле. Не мисля, че искаш да го опиташ.

Все се надявах, че може да оставите някой друг да сготви.

- Добре. - Наистина ли?

Така, мога да дойда към шест?

- Добре. - Добре.

- Ще се видим ли скоро, тогава? - Ще се видим скоро.

Какво става, човече?

Мислим да си вземем сладолед. Идваш ли на разходка?

Не, нищо. Не ме притеснява да ходя пеша.

Сигурен ли си?

Добре. Оценявам това.

Алън, ела тук. Хайде да се поразходим.

- Пет, шест, седем ... - И така ...

Колко време ще сте в града?

Сега живеем тук.

Все тук идвах всеки уикенд както и да е, по добре така отколкото ...

В крайна сметка убедих жена ми, че е по-добре така.

- Тя не иска ли сладолед? - Кой? Жена ми ли?

Не, всъщност, тя е на почивка.

Съпруга ... Тим ...

Рядко пътуваме заедно.

Но това е за добро. Достигаме до консенсус.

Аз оставам тук в ляво.

Хей, Джон ...

И да знаеш ...

Ако я нараниш някак Саванах,

ще трябва да ти строша нещо.

Нещо на крака. Една от костите ти там.

- Съгласен съм. - Познавам баща и

и той ще очаква да кажа нещо от този род.

Това звучи по-вярно ако го чуеш от устата му.

- Звучи добре. - Звучи добре.

- Звъни, нали. - Не, не се обади.

- Звънна, наистина. - Не, не звънна, но благодаря.

- Наистина звънна. - Наистина ли?

- Лека нощ, Джон. - Лека нощ, Тим.

- Благодаря за разходката. - Разбира се, за нищо.

Татко, аз не ... Няма да ям.

Но направих лазаня.

Знам, че си направил лазаня, нали е неделя.

Може ли да ми дадеш колата си?

Благодаря.

Най-добрите морски дарове които съм яла през живота си.

- Знам, идвам тук през цялото време. - Наистина ли?

Сигурна ли си, че не искаш да идеш някъде на по-хубаво място?

По-хубаво? Не, тук е добре.

Добре.

Какво по дяволите правиш тук?

Хайде, Стив. Минаха 3 години.

- Не искам проблеми тук. - Аз няма да причиня никакви.

Обещавам.

Благодаря.

Какво стана там?

- Да, добре ... - Каква е историята му?

- Никаква история. - Никаква?

Той е един стар мой приятел.

Какво?

Баща ти разсърди ли се, че се прибра късно снощи?

Не, не е такъв човек, че да се разсърди.

- Какъв тип е тогава? - Ами ...

Тих човек?

- Може да бъде и по-лош, предполагам. - Мисля, че да.

- А майка ти? - Само ние двамата сме.

Сам ли те е отгледал?

Да.

- Защо ме питаш толква много за него? - От любопитство.

Любопитна съм да знам какъв си.

Искам да се запозная с баща ти.

Тази вечер.

Няма да изкопчиш много от него.

Така, че не го приемай твърде лично.

Здравей, татко.

Искам да се запознаеш с някой.

- Здравей. - Това е Саванах.

Удоволствие е да се запозная с вас, Г-н Tюре.

Той събира монети, това му харесва да прави.

Това е фантастично!

Има толкова много монети ... Кога сте започнали да ги събирате?