The Divide

Ева, трябва да тръгваме. Веднага.

Веднага!

Хайде, Ева!

Побързай!

Бягай, Ева! Хайде!

Хайде, Ева. Нямаме време.

Нямаме време.

Хайде, Ева! - Махнете се от вратата.

Бягайте! - Ева!

Бягайте! По-бързо!

Мамо!

Махни се! - Давай, бутай!

Дръж се за мен.

РАЗДЕЛИТЕЛНА ЛИНИЯ

Превод за TrakerBG: vkehayov и eira a.k.a. war4ce

Да бъде светлина.

Да.

Не е точно Райската градина.

След взрива всичко се изпарява...

...и засмуква в атмосферата.

След това пада обратно на Земята...

... като радиоактивен прах.

Правило номер едно:

никой да не отваря тази врата,

докато радиацията се изчисти.

Разбрахте ли ме?

Ако искате да оцелеете, ще ме слушате.

Господи!

Някой да светне!

Добре ли си? Добре ли си?

Някой да светне! - Успокой се! Спокойно!

Не го докосвай.

Мамка му, това е прах! Прах е!

Този прах е от вътрешността.

Кучката е запечатана здраво.

Какво беше това? Друга бомба?

Това беше нашата сграда, руши се.

Как, по дяволите знаеш това?

Не искам да съм тук.

Искам да си отида. - Знам, скъпа.

Но чичо Мики казва, че трябва да останем.

Защо? - Защото лицето ти ще се стопи

и косата ти ще окапе.

Тя е малко момиче.

Само се пошегувах.

Това атомна бомба ли беше? - Определено.

Шибани чалмалии.

Трябва ли да останем тук? - Да, трябва.

Това вратата остава запечатана докато радиацията изчисти.

И колко време ще отнеме това?

Когато аз кажа.

Какъв е плана, Мики?

Планът ми е да се направи убежище от падащия радиоактивен прах

и да не се тревожа, докато моите неприятни квартиранти

не ме завъртят на шиш.

На някой работи ли му телефона?

Не, няма сигнал.

Загубих си моя. - Изгуби ли го?

Това радиостанция ли е?

Пробвай я.

Минетчийски задник.

Ало?

Ало? Ало?

Ало, чувате ли ме?

Какво е това там?

Както виждате, само куп складови клетки пълни с боклуци.

Хей...

Мики беше, нали?

Да.

Защо имаш толкова много матраци?

Защото съм портиер на проклетата жилищна сграда.

Защо трябва да имаш толкова много матраци?

Какво, по дяволите, ти пука?

Продавам ги в Интернет.

Тук има турска баня.

За съжаление, дами, без течаща вода за да си изперете бикините.

Тоалетната е в ляво.

Септична е, така че след като си свършите работата,

хвърлете малко вар отгоре.

Това е шибана отврат.

Нарича се пестене на вода.

Разбира се, както и да е. Трябва да се изходя.

Какво има тук?

Това е моята стая. Никой не влиза там освен мен.

Мамо, гладна съм.

Мики...

Имаш ли нещо за ядене?

Храната е задоволителна, надявам се.

Не ми благодарете всички наведнъж.

Не, храната е добра. Благодаря ти, Мики.

Ало?

Ало? Ало?

Има ли някой там?

Ало?

Спрете там.

Ало?

Има оцелели

в сграда на Северозападния ъгъл

на 29-та и 5-та.

Повтарям, Северозападния ъгъл на 29-та и 5-та.

Чувате ли ме?

Наистина ли трябва да пушиш това нещо?

Имам предвид, че вече има толкова много прах тук.

Кога ще можем да излезем?

Когато аз кажа.

Майната му. Ейд, хайде, да вървим.

Ейдриън, хайде. Боби, да вървим. Изчезваме от тук.

Да вървим. Майната му.

Какво мислиш, че правиш?

Махнете се от вратата. Няма да повтарям.

Нали ви казах! - Джош!

Внимавай! - Махни се от шибаната врата!

Махни се от проклетата врата! - Хайде!

Давай. По дяволите!

Какво правиш, по дяволите, Мики?

По дяволите.

Шибан...

Шибан мъжага с брадва, нали? Продължавай да ме блъскаш, Мики.

Продължавай да ме блъскаш и ще видиш какво ще се случи.

Нали видяхме какво се случи на онези бедни японски копелета...

след като им пуснахме бомбата в Нагазаки?

Кожата се разтапя върху костите.

Лица им бяха като размазани.

Щастливците загинаха при експлозията.

И тези деца в Чернобил,

очите и... ушите.

Покрити с гадни израстъци.

Тумори с размеритр на грейпфрути,

ококорени на вратовете им.

Достатъчно, Мики. Разбрахме.

Трябва да разберете,

че, ако този прах попадне тук, всички ние сме прецакани.

Надявам се не.

Ела тук, скъпа. Нека да ти сплета косата.

Може ли да ми я заемеш?

Разбира се.

Благодаря. - Да.

Сам Карпентър Адвокат

Пазиш я.

Разбира се.

Ева,

sъжалявам, ако аз съм действал малко глупаво.

Просто се опитвах, нали знаеш,

да се държим заедно.

Мисля, че като оцеляхме,

просто да се опитаме да се държим заедно.

Обичам те.

И ти ме обичаш.

И това е, което ще ни помогне да преодолеем този кошмар.

Ще ни направи по-добри родители.

Ева.

Ева. - Какво?

Хайде, скъпа. Само още една хапка.

Искам да се прибера у дома.

Искаш ли да го опитам и да ти го затопля?

Ще умрем, нали?

Не, скъпа, няма да умрем. Ще живеем.

Нека просто да направим нашата медитация, става ли?

Затвори си очите.

Представи си красива светлина и колко добре те кара да се чувстваш.

Нека да го направим сега, нали? Хайде.

Затвори си очите. - Не става.

Ще стане. - Искам да се прибера у дома.

Уенди, просто трябва да бъдеш търпелива, нали?

И когато навън стане по-добре, тогава ще дойдат и ще ни помогнат.

Обещаваш ли? - Обещавам.

Благодаря.

Ще трябва ли да ям тази помия всеки ден?

Какво каза?

Какво?

Дадох ви храна, подслон, и това ли трябва да чувам?

Шибаняци, идвате тук и очаквате от мен да се грижа за вас.

Какво допринесохте? Какво ви доведе на шибаното парти?

Спокойно, Мики.

Цялото ми семейство и приятелите ми вероятно са мъртви,

и всичко, за което можем да говорим, е шибания боб?

Хайде, Мик!

Наистина ли трябва да разчитаме на този човек?

Сам. - Не, не, наистина, наистина.

Колко дълго можеш да ни пазиш жив в това... в тази...

Скапана дупка. - Да, точно така.

Знаеш ли какво? Това е една шибана скапана дупка, човече.

Успокой се. Сам...

Не. Съжалявам. Няма да спра. - Спри!

Няма да спра, защото искам някой да направи нещо, това е всичко.

Трябва някой да направи нещо. - Сам, успокой се.

Не, няма да се успокоя, защото аз... - Сам.

Сам, моля те спри. Спри!

Направи нещо, човече. Хайде де! - Сам, моля те спри.

Вместо просто да седиш и да чакаш да умрем.

Не се плаши, Уенди.

Чичо Мики пляска само малки момиченца.

А ти си голямо момиче, нали? Искаш ли да видиш един фокус?

Ще си откъсна палеца заради теб, искаш ли?

Олеле! Господи, това боли.

Виждала ли си това преди?

Добре, нека да помисля за друг.

Направи да изчезне пурата ти.

По дяволите.

По дяволите.