Lost in Yonkers

ИЗГУБЕНИ В ЙОНКЪРС

През лятото на 1942 г.

татко ни заведе с брат ми Арти в Йонкърс, Ню Йорк,

на гости на баба за първи път от 2 години насам.

Мама бе починала преди 3 месеца, воювахме с Германия и Япония,

и татко беше нервен, защото баба не го харесваше,

нито пък той нея.

Това пътуване обещаваше да е по-страшно и от Пърл Харбър.

Леле, колко е горещо! Мога ли да отворя, татко?

Не си играй, колата не е моя!

Ако караш по-бързо, ще има малко вятър.

Ако карам по-бързо, хабим повече бензин. Във война сме!

Не ми пречете.

АМЕРИКАНЦИ, ДА СЕ БИЕМ ЗА ПОБЕДАТА

Колко? - 3 галона.

Купоните? - Ето.

Там ли е тоалетната? Отивам до тоалетната.

Раздвижете се, но не се цапайте. Тук е мръсно.

Ще ни купиш ли кока-кола?

Баба ви има цяла сладкарница. Ще пиете колкото искате там.

Трети път спира да пикае. Баба е виновна.

За това, че пикае ли?

Знаеш ли какво прави с леля Бела?

Удря я по главата, когато направи някоя глупост.

Изпусне лъжица - бам!

Скъса си чорапа - бам!

В гимназията я наричали ''Бам''.

Леля Бела е била в гимназия? - За кратко.

Пропуснала първата година, защото не намерила училището.

Деца! Там е кално!

Въпреки страшната жега ни побиха тръпки,

щом наближихме къщата на баба.

С Арти бяхме много щастливи, че не сме отрасли тук.

Изтрий си лицето. Целият си в пот.

Тя и пот ли не обича?

Чакайте в сладкарницата. Трябва да поговоря с баба ви.

Не докосвайте нищо, защото баба ви знае къде стои всичко!

Нито кифличка, нито руло, нищо!

Добре, татко.

Не знам къде е леля ви Бела, но не й давайте да ви черпи.

Ако искате нещо, само от баба ще приемате.

Добре, татко.

И без подигравки с леля Бела! Чувате ли ме?

Чувам те. - Чуваме те.

Ще ви извикам след малко.

Джей, погледни!

Ела тук. Виж, любимите ми!

Как може татко да измъчва така децата си?

Пипнеш ли нещо, немската бабичка ще дойде и - бам!

Ще те върне в детската градина.

Заслужава си.

Ей, Бела, ще се повозиш ли с нас?

Не си падам по боклука.

Ей, Бела, много си готина! - Не им казвай нищо! Подмини ги!

Искаш ли да се разходим до реката?

Не ми говори така, Дани Петрило! Хулиган такъв!

Трябва да сте на училище, вместо да пушите цигари.

Дръжте се прилично!

Благодаря за поканата.

Този прилича на татко.

Това е чичо Луи.

А това сигурно е леля Бела! Още тогава е изглеждала шантава.

А това е леля Герт.

Тази, която не диша добре ли?

Забелязал ли си, че нито един от татковия род не е съвсем наред?

И мама го казваше.

Защо леля Герт не може да диша? - Не знам.

Не може дори да говори.

Казва първата част от фразата, а втората я вдишва.

Покажи ми.

Татко каза да не се подиграваме.

Само с леля Бела.

Покажи ми как говори леля Герт.

''Здравей, Джей? Как си?

Как са баща ти и малкото ти братче Арти?''

Много ми харесва как го правиш!

Веднъж видях как се опита да духне свещ, но после я всмука.

Това е леля Бела! Къде отива?

Сигурно е забравила къде живее.

Къде отиваш, лельо Бела?

Какво? - Няма ли да влезеш?

Добре че ме повикахте. Бях се замечтала.

Щях да падна в океана.

Какво правите тук? Затворено е.

Ние сме Джей и Арти. Племенниците ти.

Господи! Племенниците ми!

Нали щяхте да дойдете в събота?

Днес е събота.

Знам. Радвам се да ви видя.

Дайте целувка на леля Бела.

Ела тук!

Елате отвън! Искам да ви разгледам по-добре.

Да видя колко сте пораснали.

Застанете там.

Така! На местата за мерене.

Господи!

И двамата сте много порасли.

Толкова бързо растете, че чак ми се доплаква.

Къде е баща ви?

Горе, говори с баба.

Тя пита ли за мен?

Не знам.

Казахте ли й, че съм тук? - Не, ти току-що дойде.

Казахте ли й къде съм била? - Не знаехме.

Бях на кино. Не казвайте на баба.

Гледах филма с Бети Дейвис и Джордж Брент. Знаете ли го?

Не.

Участват Бети Дейвис и Джордж Брент.

В киното имаше климатик. Беше направо студено.

Радвам се, че актьорите бяха в кино с климатик.

Те не усещат топлината, те са само картинки на екрана.

Знам това, глупчо!

Щяха да се радват, ако знаеха, че на зрителите

им е хладно и се наслаждават на филма.

Правилно. - Разбира се.

Мисля, че знам какво ще ви разхлади.

Какво ще кажете за сладолед с плодове и всичко останало?

Точно така! Ще го приготвя.

Татко каза, че не трябва да взимаме нищо.

Нищо. Нали, Арти? - Не си спомням.

Баща ви не взима нищо от никого.

Знаете ли, че не ми даваше да черпя майка ви с кафе?

А къде е майка ви? - Мама почина.

Да, знам.

Исках да кажа къде е погребана?

В гробището ''Маунт Израел''. Нали беше на погребението?

Това първият път ли беше? - Какъв първи път?

Когато дойдох с колата, а не с автобуса.

С автобуса?

Това беше друго погребение.

Понякога умът ми изключва.

В училище ми казваха:

''Търсят те от Изгубени вещи. Намерили мозъка ти.''

На мен не ми беше много смешно.

Много ми е мъчно за майка ви.

Сигурно ви липсва много.

Жалко, че не можа да има повече деца.

Нямаше, нали? - Не.

Така си и мислех.

Майка ми е имала 6 деца. Знаехте ли това?

Родила е мен, баща ви,

Герт, Луи,

Арън и Роуз,

които са починали много малки.

Татко ми е починал, когато мама е била бременна с мен.

Мога ли да говоря така пред вас? - Да.

Така че не познавам баща си.

Но много го обичам.

Знам, че щеше да се грижи за мен,

както баща ви се грижи за вас. Разбирате ме, нали?

Точно така.

На колко години мислите, че съм?

Познайте! Хайде, Арти.

Не знам. Около 35?

35?

Грешно. Колко много сгреши!

Така сгреши, че чак не е смешно.

На 36.

Но не изглеждам, нали? - Не.

Два плодови сладоледа

с всичко останало.

Започвайте, момчета!

Татко каза да не ядем нищо.

Не иска да ядосаме баба. Трябва да почакаме.

Какво ще чакате? Сладоледите са готови.

Вече се топят!

Много ги искаме, но татко...

Не, чакай!

За последен път ви питам - да или не?

Може би по-късно. - Не! Вече е твърде късно.

Повече няма да ви моля!

Много ме обидихте. И двамата.

Знам, че ви липсва майка ви,

но това не е причина, да обиждате мен.

Аз обичах майка ви! Дори когато не приемаше кафето.

Можете да го кажете и на баща си! Писна ми от всичко това!

Просто ми писна!

Виждаш ли защо не обичам да идвам тук?

Къде е леля ви? Чух гласа й.

Навън е. - Добре ли е?

Как се разбира дали е добре?

Казах, без забележки за леля ви!

Вървете горе и ме чакайте!

Хайде!

По-бързо!

Бела, добре ли си, миличка? - Исках само да ги зарадвам!

Защо се държат така с мен!

Еди!

Толкова се радвам да те видя! - Аз също.

Радвам се да те видя, Бела. Слушай, скъпа.

Мама иска да й разтриеш краката. Пак я болят.

Болят я само когато се прибирам! - Дръж се мило с нея днес.

Искам да си поговорим. - Обещавам...

Дълъг разговор? - Като свършиш. Обещавам.

След това татко говори с нас.

Разказа ни, че се разорил заради лечението на мама.

Че е взел назаем от един лихвар 9 000 долара

за 1 година, но не можел да ги върне и в срок от 10 години.

Каза, че е намерил нова работа. Ще продава стомана за танкове.

Така щял да събере 9 000 долара за 1 година.