Borealis

Защо продължаваш да наглеждаш този идиот? Колко е заложил?

Започна по-рано днес с 18645 долара. Отпуснахме му още 25000.

Боже! Това са към 45000 общо. - Точно 43645 долара.

Максималният кредит не е ли 20000? - Да, по-принцип.

Израснахме заедно. Казва се Джона Фин.

Беше много близък с брат ми, така че...

Компромис като за познат. Това е специален случай.

Назначен си от Равина на пробен период. Мислиш ли...

Кой от двама ни е бакалавър по икономика?

Г-н Финкълман, играчът иска да направи залог застраховка.

Кой играч? - Г-н Фин.

Не, изразходва си кредита.

Тъбс, може ли да поговорим? Връщам се след секунда.

Тъбс!

Всичко е под контрол. Дай ми кредит от 50000.

Дължиш ни 43645 долара.

Искаш да ми кажеш, че ще покриеш 93645. Не ми се вярва.

Довери ми се, Тъбс. Ще спечеля. Имам две аса.

Имаш добри шансове, но... - Занасяш ли ме?

Рискът е нулев. - Почти нулев.

Отпусни ми 50000, става ли?

След 30 секунди ще ти изплатя целия заем с лихвата. Ръката е моя!

Не е негова, Тъбс. Ще сбъркаш.

Нямаше да те моля,

ако не мислех, че зависи от теб. Смятах, че ти решаваш.

Аз решавам.

Крупие, отпускаме му още кредит. Успех, господа.

Добре, да видим сега.

Чиповете ви са валидни. Оставете ни за малко.

До 8 ч. довечера трябва да дадеш 10000.

Бях си разчел залозите.

Ще изплатиш сумата на вноски. Ще ни се издължиш до декември.

Не мога да сбъркам с такава ръка. - Но днес трябва да дадеш 10000.

До 8 ч. довечера.

Ще ги събереш ли? - Да.

Даваш ли ми думата си? - Да, обещавам.

Ама че измамно тесте карти.

Крупие, продължи играта.

Да не мислиш, че ще се върне?

Добре, да махнем превръзката от окото.

Как прекара лятото, Аврора?

Приключихме ли?

Викни баща си. Ще ви кажа какво е положението.

Супер.

Иска да говори с теб.

Само с мен ли? С теб няма ли да говори? Добре, чакай в колата.

Ще ослепее напълно до две-три седмици. Най-много до месец.

Има някаква грешка. Миналия път казахте...

Вече няма периферно зрение.

Централното й зрение се влошава по-бързо от очакваното.

Черното показва с кои части на окото не вижда,

а сивото с кои вижда донякъде.

Споменах ви за онази операция - трансплантация на ретина.

Ще й дам моите очи. - Науката не е толкова напреднала.

Междувременно тя се нуждае от помощта ти.

Тя не иска да й помагам. - Трябва да намериш начин.

По дяволите!

Две глоби за паркиране за 20-минутно посещение при оптометрист.

Страхотно! Поздравления!

Благодаря. Човек трябва да има високи цели.

Какво каза? Не ме дръж в напрежение. Излекувана ли съм?

Ами...

Няма проблеми. Каза, че всичко е наред.

Така ли каза?

Няма промяна от миналия месец. Това е добре, нали?

Защо? По-зле ли ти се струва, че става?

Кай, знаеш ли къде са ми ключовете?

Да, знам. Ето ги на масата. - Супер! Благодаря.

Здрасти, Марви! Миличък!

Не! Броколите ми!

Горкият хищник! - Не, харесват му. Нали, Марви?

Джона, къде държиш пресата за чесън?

Какво ще кажеш да предприемем едно пътуване?

Ще идем до град Чърчил да видим Северното сияние.

Името ми е достатъчно наказание.

Добре, аз излизам. Чао, Марви. Чао, Кай.

Какво ти става днес?

Липсва ми да се размотавам с теб. Защо не излизаш?

Защото все искаш да ходим на разни мрачни, невдъхващи доверие партита.

Да ходим на кафе като преди.

Тъпо е да се пие кафе. Топлите напитки са скука.

Господи! Чад напълно е хлътнал по теб.

Иска да отнеме сладката ти девственост.

Какво?

Не си падам по загорели атлети.

Може да си лесбийка. Боже! Би било страхотно!

Модерно е да имаш приятелка лесбийка.

Сигурно.

Извинете.

Чакай! Върни се! Извинявай, ела тук.

Винаги драматизираш. Чакай! Спри, моля те.

Чад и Дерек ще се повозят. Искат да отидем с тях.

Лиз, ще си ходя.

Не беше добра идея да идвам. - Чад си пада по теб. Не ме ли чу?

Дерек ми допада. Направи компромис.

Дръж се като приятелка и ела. - Защо си такава кучка?

Казах ти, че през нощта не виждам добре. Нищо не виждам!

Ще те водя за ръка. Обещавам.

Между другото, чух, че Чад има убийствена трева.

Да! Господи, направо умираш за трева! Хайде.

Знам, че го искаш. Хайде!

Така те мразя. - Обичаш ме. Леко, стъпало. Добре.

Ама че си пакостник.

Да поиграем игра за възрастни. Казва се "общуване".

Аз казвам нещо. После ти отвръщаш нещо.

Редуваме се. Така разговаряме. Първо единият, после другият.

Да, добре. Може ли да говорим за пари?

Добре. - Хубаво. Ще ми дадеш ли назаем?

Будалкаш ли ме? - Не.

Колко? - Например 10 бона.

Десет ли? Защо са ти 10 бона?

Защото мисля най-накрая да довърша къщата.

Боже, какви глупости говориш! - Не лъжа.

Наистина. Не мислиш ли, че е крайно време?

Десет много ли са? Тогава пет. Къде тръгна?

Трябва ми поне зрънце истина. Малко честност. Това е.

Само толкова. Не е много. - Не, разбира се. Не лъжа.

Решил съм да я довърша. Дръжките на вратите например.

Добре. Някакво начало е.

Обясни ми за дръжките. От много време стоят в този кашон.

Повечето врати тук нямат дръжки.

Защо тогава стоят в кашона?

Канех се да ги сложа, но нямах време. Това имах предвид.

Кой купи дръжките, Джона?

Добре, ясно. Виждам накъде биеш.

Имаш право да знаеш. Тя ги купи от гаражна разпродажба в Селкърк.

Ами витража, който от сума време стои до вратата?

А лампите кой ги купи?

Какво искаш да кажа? Все нейни са. Всичко е нейно.

Тя купи дръжките и лампите. Тя купи витража. Тя нарисува картината.

Къщата е нейна. Не разбирам накъде биеш.

За какво искаш 10 бона?

Казах ти, че са за къщата.

Господи! - Добре, чакай! Спри!

Мислех си, че...

Надявах се, че...

Надявах се в крайна сметка, че ще създадем нещо като семейство.

Какво ли съм си въобразявала?

Бъди по-настоятелен с нея.

Тя си е направо сляпа. Оставяш я да ходи сама, където си иска.

Пуши трева, а ти си затваряш очите.

Нищо не правиш за нея. - Разбрах те.

Извинявай. Моля те, не ни обръщай гръб. Не си тръгвай.

Занимавам се с пропаднали семейства по цял ден.

Защо ли си причинявам това и вечер, и през почивните дни?

Откога я няма? От шест години ли?

Ужасни неща стават постоянно. Важното е как ги превъзмогваш.

Ела. - Недей.

Мамка му!

По дяволите!

Не е за вярване!

Все едно живееш в музей и в дупка едновременно!

Сега осъзнавам, че трябваше да съм по-малко загрижен за витража

и по-загрижен за пръста ти.

Девет дивидита с "Боен кораб". - 20 кинта.

Купил съм ги за 300 долара.

Вече никой не купува дивидита. Има Интернет.

За стария касетофон може да вземем 15.

Тъби, нужно ли беше да ме удря. Имам предвид...

Радвай се, че не бях аз.

Не ме бива да удрям по лицето. Последният, когото цапнах, получи...

Какво беше? - Епидурален хематом.

Кофти работа.

Брик обаче много го бива наистина.

Може да удари някого в лицето, така че да го заболи много,

но да не получи трайни увреждания.

Много е трудно да се събират пари от човек с епидурален...

Хематом.

Има правилен начин и да счупиш пръст.

Трябва да уцелиш точното кокалче. Правилната става.

Да, Брик е невероятен. Виж се. Безупречно е.

Имаш малка синина. Ще изчезне до сутринта. Същинска поезия.

Тъбс, друже, щях да ти се обадя.

Даде ми думата си! Преди час трябваше да ми дадеш 10000!

Думата е всичко за един мъж.

Честният човек би направил всичко, за да я спази.

Например да обере магазин, да ограби бабичка.

Каквото и да е, само да удържи на думата си.

Добре, значи цялата сума, която дължиш, е 93580 долара.

Тъбс, приятелю, защо пък да не си заработя парите?

Ще ти построя беседка.

Ще ремонтирам кухнята. - Стига се излага.

Виж в каква дупка живееш. Може би си свикнал.

Това говори отвратително за някогашните ти умения.

Едно време, Брик, този можеше да построи всичко. Луда работа!

Би могъл да ни дадеш къщата. - Да, би могъл.

Но сигурно има поне две ипотеки. - Всъщност са три.

Три ипотеки. Не ти искаме къщата, но оценяваме искреността ти.

Почваш да печелиш точки, но времето ти изтича.

Дай ми няколко дни да събера парите, става ли?

Едно изключение за стар приятел.

Дадох ти постижима задача. Толкова ли е трудно да събереш 10000?

Имаш нова задача - половината до 9 ч. утре.

Останалите в неделя също в 9 ч. сутринта.

Това са 25 долара. Как смяташ?

Можеш ли да си върнеш доверието ни и да ми дадеш дума,

че до 9 ч. сутринта ще си събрал 46777,50 долара?

Да, ще си ги получиш. - Дай дума.

Да, да.

Тук приключихме. - Да, приключихме.