Centurion

ЦЕНТУРИОН

Името ми е Куинтъс Дайъс.

Аз съм римски войник.

И това не е нито края, нито началото на историята ми.

Две години бях на границата.

Това е най-ужасното място на света.

Дори земята иска да умрем.

Центурион Дайъс е прекалено безотговорен, за да е на смяна.

Не съм на смяна. Просто се чудя какво има там.

Патрула ще се върне на зазоряване. Трябва да поспиш.

Колкото повече седяхме, толкова повече студа и влагата проникваше в костите ни.

А дъжда само засилваше неприятното веене на северният вятър.

Докато губихме смели мъже заради болести или измръзване,

Келтския крал Горлакон

изпраща армиите си, за да атакуват границата.

Господа. - Добър вечер, сър.

Студена нощ на фронта.

Баща ми вярваше, че, за да надвиеш напълно врага си,

трябва да го познаваш по-добре от самия себе си.

Познавам врагът добре.

Спазват стратегията си и няма да позволят да бъдат изтеглени на открит бой.

По-скоро ще ни дебнат,

ще се крият в сенките като животни,

ще атакуват бързо и прямо, а после пак ще се скриват в нощта.

На зазоряване броим жертвите и засяваме земята със смъртта си.

Това е нов вид война, война без чест, без край.

Хайде! Хайде!

Маркъс, тръгвай към Агрикола!

Портата! Бързо!

Давай войнико!

Гратус. - Спасявай се.

Трябва да ги убием всичките.

Този може да е от полза. Идва с нас.

Вирилъс! Вирилъс!

Победителят!

Така се прави! - Да.

Пак!

Достатъчно!

Справи се много добре и сега ще пиеш с мен.

Септъс, още бари.

Пак, Вирилъс.

Ти сипиян. Ти сигрозна пияница.

И не си много умен.

Трябва ли да те бия 10 пъти, за да разбереш, че си победен?

Мамка му! Отново!

Още веднъж!

Септъс, ти командваш. И гледай фланга ми.

Хайде!

Хайде!

Вирилъс! Вирилъс! Вирилъс! - Ти го би!

Вирилъс.

Горкия загубеняк.

Септъс?

Какво чакаш, поръчка?

Нападайте!

Мамка му, доста бързо изтрезняваш от това.

Кога ще се научат хората да не се занасят с нас?

Някои казват, че е странно за теб да пиеш с хората от легиона.

Септъс, стари приятелю, те забравят. Аз съм човек от легиона.

Войнико, бил ли си се? - Това ми е работата.

Имам съобщение за генерала ти.

Сега ме упъти в посоката му, преди да те пребия.

Кой си ти?

Аз съм личния пратеник на губернатор Агрикола.

Съветвам те да слезеш от коня и да ми дадеш съобщението си

преди аз да те пребия!

Генерале, сър! Удоволствието е мое.

Всички разрешения са прекъснати.

Агрикола мобилизира девятката. Отиваме на война, Септъс.

Предупреди старшите легати да прекъснат лагера и да подготвят мъжете.

Съжалявам, генерале, сър.. - Върнете се при Агрикола веднага.

Кажете му,че ще дойдем до час. - Да, генерале.

Негодник!

Аерън.

Горлакон беше фермер докато жена му не беше убита.

Тогава той остави ралото и извади меча.

Той промени начина, по който келтите се биха. Проработи.

Той промени хода на събитията, затова стана крал.

Какво възнамерява да направи Агрикола с хората ми?

Проклет да си! - Кога ще прати армиите си на север?

Аз съм римски войник! Няма да отстъпя!

Рим ще винакара да кървите.

Ти ще си първи, Центурион.

Не ме интересува как ще го направите, но ги избийте.

И ми донесете Горлакон във вериги.

Губернаторе, вие сте политика, аз съм просто войник.

Но не съм толкова прост, че да невидя, че търсите път обратно в Рим.

Костите ме болят за Рим. Това място е гробище за амбициите.

И мъже.

И няма да жертвам моите, за да бъдат пионки в играта ти.

Разбирам.

Нека да сме честни, генерале.

Завоюването на Англия е загубена кауза.

С един удар можеш да промениш всичко това.

С вашето командване на девети легион, ще можем да смажем врага.

Ти и вашите хора ще можете да се оттеглите с богатство и чест.

Хората ми имат достатъчно чест.

Достатъчно, че да несе подчинят на директна заповед?

Ами...

За да убиеш змията, трябва да й отрежеш главата.

Трябва да намеря Горлакон.

За това имам някой в предвид.

Генерал Вирилъс, запознайте се с Етейн, разузнавач от Бриганте.

Не може да говори, но може да убие каквото и да е и където и да е.

Мисля, че е на половина вълк.

Извинявам се за постановката, но исках да ви покажа какво имам предвид.

Робите не струват нищо. Доверието е безценно.

Не знам дали да се бия с нея или...

Тя не може да говори, но не е глуха!

Имам си свои разузнавачи. - Но не като нея!

Тя познава келтите. Знае пътищата и скривалищата им.

Тя ще те води през планината.

Защо стой там?

Наблюдава те цяла вечер. - Забелязах.

Не може да си свали погледа от теб.

Ела.

Тя е няма, глупав негодник.

Няма език в главата си, глупако. - Не бих се приближил.

Няма език, това е чудесно. Значи ще има повече място за това.

Внимавай.

Мисля, че това значи да се разкараш.

Явно е добър разузнавач, щом успя да ти намери пениса.

Мисля, че е любов.

Този път трябва да се съревновавам с песа.

Докладвай.

Трима келтски ездача и един затворник, който се движи пеша.

Мисля, че той е римлянин.

Центурион Ремус, поеми колоната!

Стой долу! Стой долу!

Стой долу!

Нищо няма да ни каже.

Не можем да взимаме затворници на път. Знаеш какво да направиш.

Ези или тура?

Ези.

Печеля.

Съжалявам, приятел. Заповедите са си заповеди.

Хей?

Благодаря на боговете, че ме намерихте.

Не на тях трябва да благодариш, а на нея.

Етейн, нашият келтски разузнавач. Тя те намери.

Как се казваш, войнико?

Куинтъс Дайъс.

Втори командващ. Гранични войски.

Съжалявам, не можахме да дойдем по-рано.

Вие сте подкреплението? - Не точно.

Аз съм Тайтъс Флевиъс Вирилъс. Командир на девети Легион.

Дойдохме, за да се бием.

Това ще се уреди.

Генерале. - Центурион Дайъс.

Сега изглеждаш като римлянин. Как си?

Само леки травми. Бързо ще се оправя.

Понякога има белези, които не могат да се видят.

Избягал си от лапите на Горлакон,

но трябва да те помоля пак да се върнеш с нас там.

Най-добре е да се върна в битката, генерале.

Като истински войник. - Гладиатор.

Баща ми беше Сипио Дайъс.

Видях го в битката, извоювала свободата му.

Беше невероятен.

Научи ми да се сражавам и да избирам битките си.

Ела да се запознаеш с мъжете.

Септъс. - Сър?

Дай питие на този мъж. Мисля, че го е заслужил.

Добре дошъл. Ела, седни при нас. Пийни си, заслужил си го.

Благодаря.

Утре ще яздиш до мен.

Може би ще ме научиш на нещо относно келтската войнственост.

Такс. Ботос. - Сър.

Септъс, ще направя обиколката си. - Сър.

Добър вечер, генерале. - Нищо не им разбирам на тези келти.

Ако някога ме заловят ще съм много прецакан.

Никога не съм виждал толкова отдаден на хората си генерал.

В тренировките е наш учител, на пиршествата е наш баща,

по ранг е наш брат.

И в битка той е бога, на който се молим да спаси душите ни.

Къде прочете това? - Написано е на стената в тоалетната.

Вероятно той самият го е написал. - Той е безмилостно и безотговорно копеле.

И ще умра за него, без да се замисля.

Това е капан!

Формирайте колона!

Хайде, бързо!

Слезте, конете най-отзад.

Съберете се, бързо!

Стойте, момчета. Щитовете!

Гледайте!

Каквото и да дойде от тази мъгла, трябва да запазите линията.

Куинтъс отиди отзад.

Кажи на Центурион Ремус да отдръпне колоната.

Направете дупка. - Гледайте!

Пригответе се!

Гледайте.

Стойте!

Стойте изправени!

Куинтъс. - Ботос.

Успя. - Да, този човек ми спаси живота.

Брик.

Генерала? - Не.

Трябва да вървим.

Ще се справиш ли? - Да.

Хайде.