Waltz with Bashir (Vals Im Bashir) (Vals Im Bashir)

БРИДЖИТ ФОЛМАН КНУФИЯ СРАТИМ

ЛЬО ФИЛМ Д'ИСИ

РЕЙЗЪР ФИЛМПРОДЪКШЪН

И АРТ ФРАНС ИТВС ИНТЕРНАЦИОНАЛ

Произведено за НОГА ТИКШОРЕ - АРУЦ ШМОНЕ

При участието на АКЕРЕН АХАДАША ЛЕКОЛНОА ВЕТЕЛЕВИЗИЯ МЕДИЕНБОРД БЕРЛИН-БРАНДЕНБУРГ КЕРЕН АКОЛНОА АИЗРАЕЛИ ХОТ

ВАЛС С БАШИР

Филм на АРИ ФОЛМАН

Художник ДEЙВИД ПОЛОНСКИ

Продуценти СЕРЖ ЛАЛУ, ЯЕЛ НАХЛИЕЛИ, ЖЕРАР МЕЙКСНЪР, РОМАН ПОЛ

Сценарист, режисьор, продуцент АРИ ФОЛМАН

Те стоят там и лаят, 26 кучета.

И през прозореца виждам злобните им муцуни. Дошли са да убиват.

И казват на Бертолд, хазяина ми:

или ще ни предадеш Боаз Рейн,

или ще изплюскаме клиентите ти.

Имаш на разположение една минута.

26 кучета? - Точно.

И откъде знаеш, че са 26, а не примерно 30?

Ще го разбереш.

И Какво? - Какво "и какво"?

Какво стана по-нататък? Значи излизаш при тях? И какво става тогава?

Какво значи "какво става"?

Точно тук се събуждам.

Значи всяка сутрин се събуждаш на същото място? - Точно на това.

И този сън никога не е имал продължение.

И отдавна ли си така? - От две, две и половина години.

И какво сега, значи затова ме вдигна посред нощите?

Ти какво, да не би да си тъп? - Защо ме обиждаш?

Би трябвало да знаеш, че такива сънища не се сънуват ей-така, без нищо.

Има и още неща, които не съм ти разказал.

Какво, например?

Знаеш ли, в Ливан... - Какво в Ливан?

Имаше един такъв период, в началото на войната, когато през нощта

влизахме в селата, за да търсим някои палестинци.

Да, и какво от това?

Когато влизаш в селото, първо те посрещат кучетата.

Те изникват изведнъж, предупреждавайки с лай за теб.

Селото се събужда, и онзи, за когото сме дошли, се скрива.

И изненадата в операцията ни отива на кино.

Някой все пак трябваше да ги ликвидира, иначе много от нашите загиваха.

Че защо точно ти?

Всички знаеха, че не мога да стрелям по хора. Казваха ми: "Добре, Боаз,

тогава, като начало, слагаш заглушителя и застрелваш песовете. "

26 кучета. Помня всяко от тях.

Всяка муцуна, всеки изстрел и последният поглед на животното.

Всичко: 26.

И колко време мина... преди да започнат да ти се явяват на сън?

20 години.

Потърси ли помощ при някого? - При кого?

Не знам, при психолог, психиатър, рефлексотерапевт? При някого.

Не, не съм. Точно затова ти звъннах.

А аз трябва ли да отбирам от това? Щото правя филми.

Киното също е психотерапия, нали така?

А пък аз видях, че през всички етапи на живота си, ти си завършваш филмите.

Не е ли така - Да, така е. Но и не е така.

Ти имал ли си някога видения за Ливан?

Не, не, моля те, не.

И все пак?

Не.

Бейрут, Сабра и Шатила?

Какво за Сабра и Шатила?

Какво значи "какво?". На колко метра от клането беше, на 100 ли?

На 200- 300. Истина ти казвам, това не ми е в природата.

Това не ми е в природата.

Значи никога не си имал видения за Ливан? Нито си го сънувал, нито си си спомнял?

Значи ти никога не мислиш за това? - Не, не. Не.

Ще се оправиш, нали?

Мислиш ли? - Сигурен съм.

Сигурен?

Сигурен съм, ще се погрижа за това-онова.

Сигурен, значи? - Да, сигурен съм. Е, хайде тогава.

Срещата ми с Боаз беше през зимата на 2006.

Тази нощ, за пръв път от 20 години насам,

сънувах кошмари за Ливан.

Не просто за Ливан, западен Бейрут, и не само за Бейрут,

за нощта на клането в лагерите Сабра и Шатила.

Нещо случило ли се е? Вече е 6.30.

Знаеш как е. Всеки си има приятел- адвокат, приятел-лекар и приятел-психолог.

И понякога трябва да си плащаме таксата.

Да, но при приятеля си - адвокат не би отишъл в 6.30 сутринта.

Благодарение на приятеля си - адвокат икономисвам 10 пъти повече.

Знаеш ли, едно нещо не разбирам.

Как е възможно, съня на Боаз...

с неговите бесни кучета,

да възкреси спомените ми. Нещо, което ми е напълно чуждо.

Паметта е твърде интересно нещо.

Ще ти разкажа известен психологичен експеримент.

На група хора показали 10 картинки от детството им.

9 от картинките показвали действителни събития от детството им.

А една от тях била менте.

В нея истинските персонажи били поставени в несъществуващ луна-парк.

80% от хората казали, че си спомнят за това,

което всъщност не е било. Те го "разпознали".

А на другите 20%, вероятно по-нормалните, които не си го спомняли,

експериментаторите помолили да кажат, ако все пак си спомнят.

След известно време те променили мнението си и декларирали, че си го спомнят.

"Да, бях в луна-парка, заедно с родителите си.

Беше страхотен ден... "

Те си "спомнили", и доизградили недостигащото.

Паметта е динамично, живо нещо.

И даже когато не достигат детайли, и по средата се губят моменти,

паметта се настройва сама така, че възникват спомени...

за нещо, което съвсем не се е случвало.

Значи, всъщност, ти искаш да ми кажеш, че виденията ми за клането,

са като картинката от луна-парка? Или направо, че не се е случвало?

Значи съм си измислил? Но това няма никакво отношение към реалността?

Не знам, но дали това не може да се провери, а?

Кой беше там с теб? - С мен там беше Карми, когото помниш от училище.

И още един човек, когото съвсем не познавам.

Значи попитай Карми какво си спомня. - Той е в Холандия.

Вече от 20 години е там.

О'кей, иди до Холандия, ако ти е толкова важно, и ако това те тормози.

А не ти ли се струва доста опасно, ако успея да науча за себе си,

неща, които не искам да знам?

Не. Мисля, че ще научиш, и това ще е важно за теб,

това, което искаш да знаеш. Но няма да минаваш границата...

и да вникваш в подробности, ако не искаш.

Има един такъв психологичен механизъм, който предпазва човека...

от проникване в онези тъмни области, в които не му се иска да влиза.

Ще стигнеш точно до това място в паметта си, което ти е нужно.

Това всичкото виждаш ли го?

Да.

Всичко това е мое.

Всичко това ли?

От дърветата, ето там, до реката от другата страна.

Значи всичко това е твое? - Да, и къщата.

Идва някъде към 40 дунама (40 декара).

И всичко това от продажба само на фалафел? - Всичкото е от продажбата на фалафел.

Нима! - Да вървим, ще видиш.

И колко ли фалафела си продал? - Три години стигнаха.

В началото на 90-те имах малко павилионче в Утрехт.

Тогава този бизнес беше на мода: екологично чисти продукти,

и т. н. тхина (сос за фалафела), натурална пшеница.

А фалафелът си е един натурален продукт и източно блюдо.

Всички мислеха, че ще станеш физик, например атомен.

Кои всички?

Не знам... родителите ми, твоите родители, учителите ни.

Мислеха, че сега, на 40 и нещо възраст,

ти вече ще си претендент за Нобелова премия.

След още 20 години вече не мога да съм никакъв.

Хладно ли ти е? - Ужасно ми е студено, просто ме тресе.

Хайде, нека да влезем.

И ще трябва всичко това да го обиколим пеш ли? - Да вървим, да вървим.

Знаеш ли, забавно ми е, че се появи точно сега. - Че защо?

Когато ми звънна, се разхождах със сина си, Томас,

който стана вече на 7,

Той излезе на улицата с пластмасовите си оръжия да си играе,

и започна да ми задава всякакви въпроси.

Къде съм бил в армията, стрелял ли съм някога по човек.

И стрелял ли си? - Не знам. Ти...

Хайде, хайде, влизаме, сега ще се стоплиш.

Нали нямаш нищо против, ако те нарисувам тука с тях, как си играете в снега?

Не, разбира се, рисувай, колкото си искаш.

Да ида да го извикам, а?

Ако рисуваш, а не фотографираш, всичко ще е наред.

Колкото и странно да ти звучи, войната я изкарахме на една увеселителна яхта.

Казваше се "Love Boat", една такава, не много голяма,

която армията или бе свила, или конфискувала, само един Бог знае.

Това беше направено, за да се заблуди противника,

и да бъде посрещнат неочаквано в морето.

И какво всъщност представляваше тя - как и казваха, Love Boat? -

и бе снабдена с всички възможни развлечения - джакузи,

барове и... всичко в този смисъл?

Във въображението ми бе така, но всъщност, истината бе друга.

След години ми обясниха, че това все пак е бил

военен кораб, принадлежащ на морските десантчици, мисля. Не знам точно.

Струваше ми се, че тогава, в тази млада възраст, на 18,

не си бил това, което са искали да бъдеш, изглежда важно е било да си истински боец.

В края на краищата, за мен това бе важно. По напълно прозаични причини.

Живеех с усещането, че всички наоколо вече се чукат като зайци,

и само аз... как да го кажа?

"Невинното цвете", който побеждаваше само на шахмат и в математиката.

Че само аз имам проблеми с мъжествеността, разбираш ли ме?

Затова бях длъжен да доказвам на всички обратното.

Да бъда повече от тях нахъсен за бой, по-брутален, по-голям герой.

И успя ли?

Да, напълно.

Чувствах, че съм силен, че мога много, разбираш ли?

И ето, започва войната, и нас ни натоварват на този долен кораб,

Love Boat.

И аз... - Какво ти?

Скъсвах се да драйфам, като последната свиня.

Мислех си само за това, какво ще си помисли врагът,

когато види, какъв съм парцал.

След туй съм седнал на палубата и съм заспал.

Аз винаги заспивам, когато ме е страх.

И досега е така с мен, заспивам яко и халюцинирам.

Така съм си лежал на палубата до перилата,

и в един момент ми се присънва, че при мен идва една жена.

И ме взема с нея.

А сега обратно, аз виждах своите другари,

най-добрите ми приятели, как изгарят пред очите ми.

Къде? - Там, на кораба.

Събудил съм се преди акостирането,

започваме да осветяваме, и влизаме в града.

В кой град? - Откъде да знам кой.

Може би, Сидон, не знам.

От напрежение и страх караме като луди

И по кого стреляхте? - Де да знам в кого.