White Oleander

Всички питат защо започнах от края към началото.

Причината е проста.

Не можех да разбера началото, без да съм стигнала до края.

Твърде много парчета липсваха от пъзела.

Толкова, че да не знаете колко.

Мога да продавам тези неща, хората искат да ги купуват.

Но първо бих ги подпалила. И тя би сторила същото.

Просто ще ги изгори.

БЯЛ ОЛЕАНДЪР

Не можех да си позволя това, но началото изискваше нещо по-така.

Но как да покажа, че нищо - нито вкусът, нито мирисът,

нито цветът на небето, не бяха тъй чисти,

както когато бях с нея.

Не знам как да опиша битуването с някого толкова опасен

като последното време на сигурност.

Санта Ана навяваше горещ вятър от пустинята тази есен.

Само олеандрите процъфтяваха.

Може би вятърът бе причината за постъпката на майка ми.

И така да беше, аз не бих могла да знам.

Тогава живеех в нейната сянка.

Тя бе най-красивата жена, която бях виждала.

Всеки мисли така, когато е малък,

но тя бе най-красивата жена, която мнозина някога щяха да видят.

Той нахлу в живота ни без предупреждение.

В началото тя го игнорира, не беше нейният тип.

Смеехме се на него и настойчивостта му.

"Никога не оставяй мъж да пренощува", казваше тя.

"Никога не се извинявай, никога не обяснявай."

Тя наруши всичките си правила и това щеше да промени всичко.

Какво правиш тук?

Ела да седнеш до мен.

Няма по-идеално място да усетиш вятъра.

И оттук го усещам.

Не, не можеш.

Спокойно.

Трябва да поспиш.

Никога не спя.

Тук съм от часове и ми се породи страхотна идея

как да ползвам полароида си за новото изложение.

Днес няма да ходя на работа. Ще продължа, докато не приключа.

Нали ще дойдеш на родителската среща?

Господи, бях забравила.

Планирах да ходя на откриването на Грета.

Всички други родители ще дойдат.

Какво могат да ми кажат за теб, което вече да не знам?

Времето изтече. Оставете химикалките.

Предайте си работите. Благодаря.

Времето изтече, Астрид.

Майка ти ще идва ли довечера?

Не. Има други планове.

По-важни от родителската вечер?

Тя е художник. Не държи на неща като родителските вечери.

Не забравяйте, глави 17 и 18 за утре.

Приключих снимките. Какво ще кажеш?

Страхотни са. - Не.

Ти не гледаш. Не можеш да си художник, ако не виждаш.

Защо мислиш, че са страхотни?

Не знам.

Самотни са.

Аз съм в центъра.

Това е наша тайна, не можеш да я споделяш.

Няма. Никога не разкривам тайните ни.

Пак се обажда Бари Колкър.

Кажи му, че съм загинала при катерене на Хималаите.

Още е извън града.

Нямаме яйца. - Никога нямаме яйца.

Бари може да ни изведе на закуска.

Бари ли преспа тук? - Да.

Извинете.

Сигурно още е извън града по онази задача.

Обадих се в списанието, върнал се е преди 3 дни.

Сигурно работи. Когато работи, не се обажда.

Не се обажда, когато получи нещо от другиго.

Не мисля, че трябва да правиш това. Ще се ядосаш.

Ще кажа, че сме минавали оттук.

Няма да повярва.

Не си моят тип.

Не си моят тип.

Какво стана? - Има среща.

Правихме любов и после каза, че трябва да си тръгна,

защото има среща.

Арестувана сте. Тръгвайте. - Как смеете?!

Какво? - Ръцете отзад!

Арестувана сте за убийството на Бари Колкър.

Не могат да ме задържат. Не се тревожи, връщам се след час.

Ти сигурно си Астрид?

Аз съм г-ца Мартинес от Детските служби. Идвам да те взема.

Ако ти трябва време за багажа, ще ти дам 15 мин., но само толкова.

Никъде няма да ходя. Чакам майка ми да се прибере.

Майка ти няма да се прибере.

Поне за известно време.

Присъдата ви ще бъде произнесена.

Според законите на щата Калифорния

ви давам присъдата, определена от закона за предумишлено убийство:

На не по-малко от 35 г. до доживотна в строго охраняван затвор.

Здравей, Стар, как си! - Добре съм. Ти как си?

Радвам се да те видя. - И аз.

Сигурно умирате от глад след толкова път?

Дано ядете руло "Стефани", наготвила съм за цяла армия.

Как беше трафикът? - В града бе тежък, но тук се оправи.

Астрид, ела.

Астрид Менденсън, това е Стар Томас.

Много ми е приятно, Астрид. Заповядай.

Нека ти помогна за багажа. Дълъг ли бе пътят?

Да.

Дано не си донесла много неща,

защото ще делиш една стая с дъщеря ми Керъли.

Това е домът ни, тук си правим компания.

Тук е кухнята.

Момчетата спят тук, в гостната, защото нямаме достатъчно спални.

Този с очилата е Дейви, а това е Оуен.

Момчета, това е Астрид. Поздравете я.

Керъли? Веднага ела!

Какво прави там?

Това е Керъли - дъщеря ми.

Направи й място.

А тук ще спиш ти. Тя всичко ще почисти, не се тревожи.

Проблемът й е в хормоните, не иска да бъде спасена.

А ти? - Какво?

Приела ли си Исус Христос за свой личен Спасител?

Не знам. - Ще ти помогнем да се пробудиш.

Тук спим ние с Рей, банята е ей тук.

Да се върнем насам.

Рей ще се прибере късно, защото тази вечер играе покер.

Той е добър човек, но не му говори за Христос.

Държи се надменно към него, нарича го прост дърводелец.

Ти сигурно си новото попълнение.

Аз съм Рей.

Всъщност... чичо Рей, но това е идея на Стар.

Не е моя.

Аз съм Астрид. - Приятно ми е, Астрид.

Ще влизаш ли?

Защо?

Мисля си.

За какво?

За майка ми.

Стар ми разказа. Излежава присъда за убийството на приятеля си, нали?

Е... случва се.

Влез, когато си готова.

Тази кучка си мисли, че може да ме командва.

Каза, че съм наказана.

И тя е майка, ама не знае на кого.

Чуй само!

Спасена от Исус. Егати лицемерката!

Не трябва да го правят, въобще не са женени.

Преподобният Даниел само се мотае и бръщолеви за Исус,

а всъщност само зяпа задника й.

Не оставяй прозореца отворен.

И не ме гледай така.

Не си по-различна от мен.

Просто още не го знаеш.

Ще те убия!

Ще те удуша!

Мръсна кучка!

Грехът е вирус, така казва преподобният Томас.

Заразява цялата страна като епидемия. Знаеш ли, че има нелечими епидемии?

Имаме всички извинения в Писанието. Какво лошо ако смъркам кокаин?

Кой страда?

Какво лошо все да ми е гот? Кого го боли?

Боли ни нас, и Исус го боли, защото е грешно.

Как въобще го гълташ това?

"Този, който вярва в мен, макар и мъртъв, ще оживее."

Не го забравяй, госпожичке.

Пристигнахме.

Цяло чудо е, че не съм мъртва.

Отнеха ми и децата, и всичко.

Бях алкохоличка, наркоманка, стриптизьорка...

Млъкни, за бога! Хората те гледат.

Астрид, виж!

Виж това! Идеално ще стои на новите ти обувки.

Наистина си мислех така. Мислех си: "Кой го е грижа,

ако овеся циците си пред някого? Това си е моя работа."

Това на теб ще стои добре.

Астрид, тези обувки са грозни.

Змиите не хапят над глезена.

По-добре да те хапят змии, отколкото да се обличаш за тях.

Керъли, трябва да й купим сутиен.

Керъли получи първия си сутиен, когато бе на девет.

Така циците няма да ти виснат до коленете, като станеш на 30.

Пробвай я, ще ти отива.

Керъли, Рей ще хареса ли това?

Виж го само! Толкова е гот!

Бързо, Астрид, тук е. - Казах ви, че ще го изпуснете.

Астрид? Имаш писмо.

От кого е? - От майка ми.

Мислех, че не знае къде съм.

"Скъпа Астрид, получаваш ли писмата ми?

Изминаха 6 месеца. Защо не пишеш?

Остават минути, преди да угасят осветлението.

Чувам жените да пищят в килиите си.

И ти, и аз сме в затвор.

Наказани сме за нашата сила и независимост.

Не забравяй коя си.

Най-доброто от мен е добре скрито. И ти направи същото.

Помни всяка обида и всяка сълза.

Какво правиш?

Пиша писмо на майка си.

Пишеш ли на баща си?

Не знам кой е.

Никого не съм го виждала.