The Guardians (Les Gardiennes) (Les Gardiennes)

ПАЗИТЕЛИТЕ

Не е зле.

Ти се сражава за него и го заслужи.

Баща ти щеше се гордее с теб.

Г-н учителят сега е лейтенант.

На бойното поле всички са герои.

Ако не ги бяхме спрели вече щяхме да сме мъртви.

Много се гордея с теб...

и с останалите също.

Ще ги победим. - Да, ще ги победим.

СЕЛСКО УЧИЛИЩЕ

Здравейте, господине. - Здравейте, деца.

Здравей, Люси. - Здравей, Констант.

Седнете.

Как сте? - Добре съм, благодаря.

Имаме изненада за вас. Батист...

Шваби. Престъпници със зли намерения

убиващи жени, старци и деца.

Противно е дори да ги убиваш.

Ние сме предани на честта си! Почитаме църквата и гробовете,

а в техните глави няма нищо добро. - Швабите!

Французи, гордейте се! Във вашите сърца са д'Артанян

и Гаврош, и затова ще победим. - Швабите!

Мерси, Батист.

Мога ли? - Разбира се.

Сложно е.

Тук всички се гордеят с теб.

Много се гордеят.

Скрий го. - Моята красива сестра.

Толкова си красива.

Трябва да модернизирате фермата докато Кловис не се е върнал.

На фронта видях разна техника. Трактори...

перални машини, всякакви нови неща.

За шефа. - Шеф без работници не е шеф.

След войната всичко ще бъде различно.

Нека бъдещите ти деца да живеят в мир.

Никога няма да имам деца.

Не мога.

Кловис знае ли?

Не.

Тогава за победата?

За победата. - Добре, за победата.

Никой не беше подготвен за това.

Не вярвайте на всичко, което пишат.

Бързата война се превърна в двугодишен ад.

Няколко момчета от моя полк полудяха.

Скоро зад всеки войник ще трябва да поставим жандарм.

Ако реколтата е добра ще купя жътварка.

Но са малко скъпи. - Скъпи са, но са добра инвестиция.

Повече няма да те боли гърба и ще икономисваш време.

Кметът казва, че ще получа държавно подпомагаме

ако я давам назаем на три съседни ферми.

Чудесно, мамо, чудесно.

Намерете някой да ви помага. - Напразно уволни ратая.

Дори Соланж каза, че не прави нищо.

Свършваше поне половината работа. - Винаги довършвахме след него.

От време на време. - Не, постоянно.

Защо не попиташ Сюзан?

Сина й беше мобилизиран. Тя е твърде заета.

И не може да се премести в Льо Паридие?

Не, всеки си има свой дом.

Имате нужда от помощник преди началото на жътвата.

Наистина ли не искаш да те закарам? - Не.

Искам малко да походя.

Лек път.

Дръжте се.

Хайде, тръгвайте!

Дръж, дръж! Сега!

Като се има предвид, че събирането на реколтата започна

нямаме никакъв работник за вас.

Идвате прекалено късно.

Нямах време.

Всички ли вече са взети?

Има една млада прислужница.

Тя е силна и честна, и отличен работник.

Скоро ще бъде свободна,

но ако искате да се запознаете ще трябва да отидете до Белак.

Това е твърде далеч.

Доверявам се на вас и ще я наема до края на жътвата.

Няма да съжалявате. Франсин Риан е само на 20 години,

но ще се справи и с тежък труд, и с домакинска работа.

Много благодаря.

Може да започне веднага. - Много добре.

Ще изготвя договора.

Мой скъпи Жорж, колко е ужасно за майката

да знае, че детето й страда.

Вече не чета вестника. Войната ме плаши

и мислите за теб ми причиняват болка.

Ти винаги си казвал колко е красива страната ни.

Констант беше в отпуск, добре е. Сега е лейтенант.

Тук имаше много дъждове и пшеницата някъде полегна.

Кажи ми какво ти трябва. Скоро ще ти изпратя колет.

Майка ти, която мисли за теб.

Благодаря. - Няма за какво.

Мадам Ортанс?

Аз съм Франсин.

Очаквах те. Радвам се, че си тук.

Хайде, да вървим.

Можеш ли да караш добитък? - Да.

Правех го за бившите си работодатели, не ме е страх.

Как се справяше там? - Много добре.

Ще работиш с нас на полето и ще помагаш на Соланж

в домакинството, и в зеленчуковата градина.

Ще ти плащаме 40 франка в края на месеца.

В неделя си свободна, освен по време на жътвата.

Вземи си нещата, Соланж ще те заведе.

Аз ще ти покажа стаята ти.

Изглежда приятна и мила, така че... - Ще видим.

Тръгвай.

Гледай да не си срежеш пръстите.

Две? - Да, добави още една.

Това би трябвало да е достатъчно.

Сега... добавяме малко вино.

Една бъчонка няма да стигне.

Знаеш ли какво е бъчонка? - Не.

Малко буренце, като това.

От 50 литра.

Добави още.

Добре. - Достатъчно ли е?

Ще добавим още ако трябва. Да го видим на вкус.

Хлябът попива виното. Това е всичко.

Не е нужно да си инженер, за да правиш алкохол.

Здравейте. - Здравейте.

Аз съм Маргерит. - Франсин.

5-та рота, 90-ти пехотен полк Пощенски код 90

Кловис. - Кловис се е върнал.

Швабите ли... Кои са те?

Кръвожадни чудовища?

Не...

И те са хора като нас.

Работници.

Учители като Констант.

Земеделци като нас.

Не очаквам нищо повече. Някой ден ще напреднем...

с десет метра.

А на следващия ден...

ще ги загубим.

И нищо не можеш да направиш.

Забеляза ли Кловис? - Да.

Започнал е да пие. - На фронта всички пият.

Иначе как биха продължили да се сражават.

Мислиш ли, че ще се вижда? - Малко.

Не много.

Ще ми го оставиш ли тази вечер? - Разбира се.

В приюта ли се научи да шиеш? - Да.

И да чета, и да пиша.

Имам дори диплома.

Това, което ти учиш трудно ли е?

Селскостопанско счетоводство. Трудно е, но когато завърша

ще мога да помагам на баща си с фермата.

Искам той да се гордее с мен.

Уплаших се на вечерята.

Вече не го познавам.

Страхувам се, че ще трябва да се върне.

Не се страхувай, баща ти е смел.

Когато войната свърши, ще стане много по-добре.

Мога да помогна и на Жорж във фермата.

Ще дойда за три дни за прибиране на реколтата

и после ще се върна в училище.

Ти си късметлийка. Ще го видиш първа.

Наех те за жътвата,

но съм много доволна от теб. Ти работиш добре.

Ако искаш може да ти удължим договора за една година.

Да, благодаря. Благодаря много, мадам Хортенс.

Лагорж, Лусиен Жан Леон, земеделец.

66-ти полк, войник 2-ри клас. Паднал на полето на честта.

Маршадие, Франсоа Луи Гастон, пътен работник от Лагаш.

63-ти полк, войник 2-ри клас. Паднал на полето на честта.

Рифауд, Жан-Луис Алфонс, дърводелец от Лаланд.

138-и полк, войник 2-ри клас. Паднал на полето на честта.

Приеми ги, Господи. Дай им вечен мир.

Нека светлината ти безкрайно да свети над тях, амин.

Спри, спри. Спри!

Всичко е наред.

Хайде.

Мерси.

Някакви новини от Кловис от последния му отпуск?

Основно даваше заповеди.

Мисли, че може да управлява фермата от фронта.

Разкажи му за вярата.

По-малко ли се уморяваш, мамо? - С момичето е по-лесно.

Тя е добър работник, не е по-лоша от всеки мъж.

Мими, ела тук.

Мадмоазел Франсин?

Аз съм Жорж.

Най-добрата работничка в региона? - Правя каквото мога.

Трябва да вървя, мосю Жорж. - Защо "мосю"... Жорж.

Смущавам ли ви?

Не.

Наистина трябва да вървя, мосю Жорж. Довиждане, Анри.

Ще се видим утре, Франсин.

Сигурно не е весело в Льо Паридие. Познавам майка си.

Тя има за какво да се притеснява. Разбирам я.

А Соланж? - Много е елегантна.

Различава се от другите селянки.

Няма за какво да й завиждаш.

Нямах възможност да ти покажа моя участък в гората.

Дърветата там са по-красиви от тези.

Има и съкровище. - Съкровище ли?

Какво е? - Няма да ти кажа.