Surviving Ohio State

Всеки, отраснал в Охайо, иска да влезе в отбора на "Бъкай".

Университетът на Охайо е

самата победа.

Победата е в кръвта ни.

Спортният департамент в Охайския университет

има огромно значение.

Той е повод за гордост.

О-х! - А-й-о!

О-х! - А-й-о!

О-х! - А-й-о!

Винаги е бил

един от най-добре екипираните, спонсорирани

и успешни спортни департаменти

в цялата страна.

Охайо е еталон за колежанския спорт.

Ако си в "Бъкай" в Университета на Охайо, значи си супергерой.

Гордеех се, че съм в "Бъкай".

Това беше наистина голяма работа.

Бяхме спортисти от Охайския университет.

Това беше важното.

ЩУО беше в кръвта ни.

"Бъкай" е религия.

Ние се уповавахме на Щатския университет на Охайо.

Кълняхме се пред червеното и сивото.

Докато истината не излезе наяве.

ПУБЛИЧНАТА ТАЙНА НА УНИВЕРСИТЕТА В ОХАЙО

ЩАТСКИ УНИВЕРСИТЕТ НА ОХАЙО КЪЛАМБЪС, ОХАЙО

ТИШИНА! ЕФИР!

Щатският университет на Охайо е обвинен в прикриване на сексуален тормоз.

Университетът разследва бивш треньор на отбора по борба "Бъкай".

Става дума за д-р Ричард Страус.

Ексклузивно за зрителите на "Канал 4" един от пострадалите,

заради когото започва разследването, ще ни разкрие повече.

Когато през 2018 г. започнах да работя по този материал,

фокусът беше върху един спортист от университетския отбор по борба,

който обвинява лекаря на отбора в сексуален тормоз.

Първоначалната ми реакция беше на съмнение. "Истина ли е това?"

Обвиненията му обаче са наистина скандални -

че университетският лекар

е упражнявал сексуален тормоз върху него и други спортисти

и че това е продължавало десетки години.

Така и други започнаха да се оплакват.

Поредният възпитаник...

Още двама бивши борци от отбора на "Бъкай" със скандални...

Още няколко жертви на сексуален тормоз...

Изведнъж жертвите станаха изключително много.

Нови подробности около обвиненията в сексуален тормоз

срещу лекаря на отбора по борба в ЩУО.

Кой е обвиненият лекар?

Не можех да намеря никаква информация за него.

Трудно е да намериш снимка на въпросния д-р Ричард Страус.

Самият университет не държи снимки на въпросния човек.

Пълна загадка.

Странна работа.

Имах чувството, че това е умишлено,

което прави цялата работа още по-смущаваща.

ЩАТСКИ УНИВЕРСИТЕТ НА ОХАЙО

В семейството ни всички сме хора на "Бъкай".

Когато оставих сина си в общежитието на Щатския университет на Охайо,

той беше на 18 години и първи отлетя от семейното гнездо.

След това плаках.

Но се утеших, че сега е в добри ръце.

"Той е в Щатския университет на Охайо".

Всички тези мъже са били поверени в ръцете на университета.

Искам да разбера защо ги е сполетяло това.

Как университетът е допускал в средите си сексуален перверзник

цели 20 години.

Как се е случило това?

Когато скандалът доби гласност,

първата ми реакция беше, че не искам да се намесвам.

Това щеше да ме отведе по път, по който не исках да поемам.

Затова не му обърнах внимание.

Аз съм преподавател в държавно училище

и веднъж бяхме с останалите в учителската стая

и няколко колеги обсъждаха скандала.

Тогава

един от колегите - по-възрастен мъж, каза: "Не мога да повярвам.

"Ако бях на мястото на тези момчета,

"щях да му избия зъбите."

Само си помислих: "Дори не знаеш за какво говориш."

Но следващата ми мисъл беше,

че се налага да проговоря за това. "Започва се."

"ОХАЙО СТЕЙТ БЪКАЙ" 1988-1999 г.

Дан Ричи в отбора на "Бъкай".

Стой!

Хвани му крака, не гърба!

Започнах да тренирам борба, тъй като баща ми решил,

че това е спортът за мен, защото чрез него ще заякна

и ще вляза във форма.

Като малък бях хърбаво дете.

Но борбата ме привличаше.

И така пораснах покрай борбата.

Тя стана част от мен.

Беше страхотно.

Харесва ми, че на тепиха разчитам само на себе си.

Знаех, че ако работя като вол и след това спечеля,

ще е заради старанието ми.

И се постарах.

И спечелих.

В началото на сезона треньорът ми в гимназията показа ранглистата

и ми каза: "Ти си на първо място в целия щат."

Не можех да повярвам. "Как така?"

Просто невероятно.

Ричи идва от обикновено държавно училище

и заради това мнозина се съмняваха в уменията му.

Но печелеше през цялата година.

През целия сезон останах непобеден и така спечелих щатския шампионат.

Щатският шампион за 1988 г. e

щатският шампион с тегло 75 кг - Дан Ричи.

Дан Ричи!

Това ми спечели стипендия

за Охайския университет.

ЩАТСКИ УНИВЕРСИТЕТ НА ОХАЙО

Аз постъпих през 1988 г.

Населението на родния ми град беше 32 хиляди души.

Само в университета

имаше 50 хиляди души, така че беше огромна промяна за мен.

Но си мислех, че ако тренирам борба,

ще има мъже, с които да сме приятели.

На борбата се запознах със съквартиранта си Майк Шик

и веднага си допаднахме.

Когато се запознах с Дан,

имаше прическа в стил "Ванила Айс" -

линии по косата.

Викам си: "Сериозно ли това е съквартирантът ми?".

Но скоро след това станахме най-добри приятели.

И за двама ни борбата беше целият ни живот.

За мен борбата беше всичко.

Така е, откакто съм дете.

Давай, Майк!

Обичах да се състезавам.

Ако работим като отбор, ще стигнем до щатското първенство.

В осми клас победих 12-класник и се класирах за щатското първенство.

Бях първият осмокласник, който се класира за него.

В девети клас завърших втори на щатското първенство.

В десети клас се класирах трети.

Следващите две години го спечелих.

Шампионът с тегло от 68 кг е Майк Шик.

Университетите ми пишеха да ме убеждават да запиша при тях.

Дори ми писа

главният треньор по борба Ръс Хеликсън в Охайския университет.

Два пъти е бил на Олимпийски игри.

Той беше сред най-добрите треньори в страната.

Момчета,

тук съм като треньор по борба.

Но не виждам жар в очите ви.

Ръс започваше като треньор в Щатския университет

и обеща да произведе шампиони.

Това исках аз. Не исках оправдания.

Ако не станете добри борци,

поне ще се приберете във върхова форма.

Хеликсън дойде с асистента си Джим Джордан, който беше жива легенда.

Гледах го как спечели първата си титла в НКАА.

Следващата година спечели националната титла.

Невероятен борец.

Избрах Охайския университет именно заради Ръс Хеликсън и Джим Джордан.

И заради програмата им.

Те работеха на бързи обороти. Така исках и аз.

Отборът по борба

щеше да ми помогне да сбъдна мечтата си да стана национален шампион,

но и още повече.

Исках да стана олимпийски шампион.

Ръс Хеликсън е олимпиец и можеше да ми помогне.

А всички знаеха кой е Джим Джордан.

Истински звяр.

Религиозен, честен човек. Свестен пич.

Но можеше да те издуха като вейка.

Идеалният мъж.

След един оспорван мач Джим ми каза:

"Това беше страхотен двубой! Ще те допусна в отбора."

Радвах се, че ще съм в отбора.

Наистина се радвах.

В Щатския университет имаше огромен потенциал.

Първата ти мисъл са националните шампионати.

Да играем!

ЗАЛА "БРАУН"

Трябваше да минем на преглед преди началото на учебната година.

Бях минавал на такива бързи прегледи при личния лекар в гимназията.

За пет минути.

Тук беше различно.

Правеха групови прегледи,

разпределени по специалности.

На едно място ти взимат отливка за протектор за зъби.

На друго място ти измерват кръвното налягане.

На трето място проверяват рефлексите ти.

Най-накрая застанахме на опашка,

която се редеше пред някаква врата.

Опашката вървеше бавно.

ПРЕГЛЕДИ

По-възрастните казваха, че ще чакаме дълго на нея.

Казваха: "Теб докторът ще те хареса."

Засмиваха се под мустак, а аз не знаех какво имат предвид.

Дойде моят ред.

Влизаш в стаята

и виждаш доктора.

Имаше бяла коса.

Можеше да се отпуснеш пред него, защото имаше вид на свестен пич.

Представяха ни

д-р Страус като някакъв велик лекар

по спортна медицина в Щатския университет.