Chicago Fire

Няма да осиновявам, Мат. Искам да си имам собствено дете.

И аз също го искам, Габи, но ти не можеш да имаш деца.

Не можеш да ме изключиш от това решение.

Познаваш ме. Познаваше ме, когато се ожени за мен. Не съм се променила.

Точно заради това ме обичаше.

Мисля само... за теб.

Брет... Силви, съжалявам, че ти се нахвърлих.

Никога през живота си не съм разговаряла с теб по този начин.

Винаги съм се отнасяла с уважение и ако не можеш да сториш същото,

не се качвай с мен в 61-ва.

Докладите на началник Грисъм. Подправя цифрите от 2006-та,

за да се прави на по-ефективен пред кмета.

Кметът току-що посочи следващия комисар на пожарната. Карл Грисъм.

Ще прегледам внимателно всички аспекти на Пожарната, за да я превърнем

в това, което Чикаго очаква от онези, които се явяват първи на произшествие.

В Молис пожарникарите говорят само за излизане в отпуск

и определяне на дати за пенсиониране.

Два месеца в ерата на комисар Грисъм и моралът удари дъното.

Как ли ще е след две години? - Отис, занесе ли онзи доклад

в офиса на кмета? - Началникът ми попречи.

Дори без да ми обясни защо. - Знам защо.

Не иска да злепоставя отдела, когато кметството се готви за избори.

Въпросът е политически. - Да, разбираемо е.

Какво правиш?

Опитвам се да те разсея, докато ти отмъквам кафето.

Не успя.

Как е той?

Искал си да говориш с мен, началник?

През последните месеци се оплакваш от всеки партньор, който ти изпращат.

Не съм се оплаквала. Учтиво предлагах да намерим по-подходящ.

Парамедикът, който ще получиш днес,

Емили Фостър, ще остане тук, докато или ако Доусън не се върне.

Добре, изглежда, че ще можем...

... да й дадем шанс да се справи, да, напълно съм съгласен.

Началник, не оспорвам решението ти... - Добре, ще се видим на оперативката.

Чуйте, всички. Седнете.

И така, сигурно сте забелязали, че бюрото на Кони е празно?

Да, какво става, началник?

С удоволствие ви съобщавам, че след четири години следване,

Кони получи магистърска степен по психология.

Наеха я на работата, за която мечтаеше - Завеждащ консултации

в училище Уитни Янг Магнет .

Помолиха я да започне веднага, не можех да й попреча.

Това е фантастично! - Да, така е.

Нямах възможност да се сбогувам с нея.

Никой от нас нямаше. - Знам. Но не е проблем,

защото тя знае колко много я обичаме.

Така, нещо ново.

Имаме нов парамедик. Емили Фостър, започва от днес.

Емили тук ли е?

Започнахте ли вече?

По дяволите!

Много съжалявам, началник Боди. - Казвам се Боден.

Ясно, Боден. Съжалявам.

Автомобил 81, отряд 3, линейка 61,

заклещен мъж, Уест Хъбард Стрийт 45.

ЧР ме бяха пратили в линейка 41, така че бях между Конгрес и Уелс ,

когато ми позвъниха да се поправят. - Да, случва се.

Така ли? Слава Богу! - Откога работиш в Пожарната, Емили?

От три месеца. Но много ми харесва.

Какъв е проблемът? - Коулман, шефът на поддръжката.

Да? - Работеше по товарния асансьор.

Беше се облегнал на шахтата, когато изведнъж кабината тръгна

и го удари право в главата. Той падна, асансьорът спря, но после пак тръгна.

Заведете ни.

Дръпнете се. - Хайде, дръпнете се.

Добре, първо трябва да поемем контрола над тази кабина,

преди да го е смачкала. Круз, Кап, донесете подпори...

Кейси! - Кейси!

Круз, Кап, донесете разпервача и колкото се може повече подпори.

Отис, изключи управлението на асансьора.

Не виждам.

Главата ти е ударена. Имаш кръв в очите си.

Канджите! Хайде!

Електричеството в товарния асансьор е изключено.

Не спира, Отис.

Електричеството е изключено.

Легни!

Тони! - Разбрано.

Как се казваш? - Коулман.

Нека да погледна главата ти. Ще сложа това отсреща.

Не виждам...

ПОЖАРНИКАРИТЕ НА ЧИКАГО сезон 7, епизод 1

Дръпнете се от пътя!

Донесох разпервача, лейтенант! - Опитай да спреш кабината, щом слезе!

Успя ли? - Да.

Добре, сега можем да си поемем въздух. Да сложим подпорите в отвора,

за да отворим капака на пода и да издърпаме Кейси.

Кейси, добре ли си там долу?

Всъщност е малко тясно.

По дяволите!

Човече, не искам да ти се меся в капитанстването,

но може ли да не се хвърляш така, преди да сме огледали произшествието?

Просто реагирах. - Да, сякаш имаше предсмъртно желание.

Я, Рамирез е изиграл хода си.

Какво е това? - Играя с Бето Рамирез от първа смяна.

По една партия месечно и никога не съм печелил.

Супер вълнуващо! - Знам. Така като гледам,

ще му отмъкна царя.

Ще го накарам да разтегне защитата, за да унищожи строя си.

Така ще стане уязвим. Шах и мат в осем хода.

Не. - Не? Какво искаш да кажеш?

Ако започнеш с топа, ще го делят 4 хода от залавянето на царицата ти.

Къде отиваш? - Да помисля.

Какво видя? - Всъщност не мога да играя шах.

Но обичам да се бъзикам с Отис. - Ясно.

С кого си работила досега? - Имах двама партньори.

Единият се казваше Маколи, а другият- Оугъл.

Твои приятели ли са? - Не, за Бога!

Единият е пълен песимист, а другият е празноглавец.

Слава Богу! Смятах, че само аз мисля така.

Единствено с тях ли си била досега? - Да.

И двамата казваха, че е по-добре да не се задържам в една пожарна.

Да се местя постоянно. По лицето ти виждам, че това е лош съвет.

Не, технически е добра идея да си потърсиш точното място.

Трябва да си попълня документите и да ги предам, защото не успях

да го свърша, преди да ни извикат.

Ще опитам да се измъкна от дупката с помощта на началник Броуди.

Началник Броден? Началник Боден.

Боден. Ясно. - Добре.

Дай ми този. Благодаря. - Уолъс.

Джери, повишили са те.

Помощник зам. комисар. - Да, виждам. Поздравления.

Може да се каже, че беше стремглаво повишение.

Щастлив съм, че комисар Грисъм видя потенциала ми.

Той направи доста динамични промени.

Подобри режийните, прегледа съоръженията,

намали разходите, увеличавайки максимално потенциала.

Актуализира ресурсите и подмени излязлото от употреба оборудване.

Най-после имаме комисар, който знае какво значи да си лидер.

Горд съм да го подкрепя с каквото мога.

Помоли ме да държа под око някои от най-активните пожарни.

По-точно, моята.

Надявам се да не е неловко за теб. Миналия път, когато работихме заедно,

аз бях кандидат, а ти беше лейтенант, нали?

Капитан. - Вярно.

Джери, за мен няма да е неловко.

Чувствай се като у дома си. Кажи ми с какво да помогна.

Със сигурност ще го направя.

От всички възможни хора...

Какво става? - Щях да те питам същото.

Не съм сигурен за какво намекваш. - Кога за последно говори с нея?

Говорих или си писах? - И двете.

Преди няколко дни, седмица? Не знам.

Когато каза, че двуседмичната й мисия ще продължи месец, не протестирах.

Но когато месеците станаха два, малко се ядосах.

Може би много. - Така ли?

Започнахме с видео разговори, после минахме на обикновени.

Сега си пишем лаконични съобщения. Мисля, че съм по-скоро обиден.

Добре, по мое мнение вината не е само на Доусън.

Ако искаш тази връзка от разстояние да работи,

ще трябва да предприемеш крачка напред.

Каза човекът, който е много добър в споделянето на чувства.

Това е една от онези прави каквото ти кажа ситуации.

Ще го запомня.

Мат? - Здравей, Габи.

Съжалявам, че не можах да се обадя веднага.

Беше трудна седмица, но наистина си струваше.

Да, звънях ти няколко пъти. - Не, знам, знам, съжалявам,

но обикновено се освобождавам в 2 сутринта,

а батерията ми е паднала и... Съжалявам, аз...

Кажи ми какво става. - Току-що пуснахме електричеството

в тази част на острова и 40 доброволци подготвят подслони, където семействата

да получат храна и вода и да бъдат прегледани от лекар или парамедик.

Някои от тези деца...

Те не са получавали медицински грижи от година, уморени са,

объркани и гладни, но щом влязат, Мат, можеш да видиш усмивките им.

Толкова са благодарни, а аз ги прегръщам и им казвам,

че вината не е тяхна и че просто...

Кълна се, че се вълнувам повече от тях.

Какво? - Звучи страхотно.

Утре ще ходим в Маягуес да убедим FEMA, че се нуждаем от много неща.

Аптечки, основни лекарства, марля,

ножици, аспирин...

Наистина искам да говоря с теб, но трябва да вървя. Ще ти се обадя.

Да, разбира се. - Добре, благодаря, Мат.

Обичам те. До скоро. Целувки. - И на теб.

И така...

Искам и двамата да сте наясно с нещо.

Видях го.

Помощник зам. комисар Горш ми съобщи многозначително,

че ще държи под око Пожарна 51.

Грисъм доста се забави да насъска кучетата срещу нас.

Точно с това куче си имаме история.

Така ли?

Ще ви разкажа друг път. Няма значение, ето как ще действаме.

През остатъка от смяната трябва да избягваме проблемите.

Не искам никой да се размотава наоколо.

Автомобил и отряд, на комбинирани тренировки...

Съжалявам за прекъсването, господа, но идвам от училище за ръководители,

където се предпочиташе неограниченият достъп,

така че ако оставите вратата отворена,

ще е чудесно.

Кейси. - Брет.

Чудех се дали наскоро си се чувал с Габи.

Да, ей сега говорих с нея. Всъщност се справя много добре.

Това е страхотно! Спомена ли кога се връща?

Мисля, че този въпрос още не е ясен.

Просто...

Писах й няколко пъти, преди да замине, но исках да поговорим лице в лице.