The Boy in the Striped Pyjamas (The Boy in the Striped Pajamas) (The Boy in the Striped Pyjamas)

''ДЕТСТВОТО СЕ ИЗМЕРВА СЪС ЗВУЦИ, АРОМАТИ И ГЛЕДКИ,

ПРЕДИ ДА НАСТЪПИ МРАЧНИЯТ ЧАС НА РАЗУМА.''

ДЖОН БЕТЙЕМАН

Вървете! - По-чевръсто!

Върви!

По-живо!

Бързо!

Тук живея.

Чао, Бруно! - Чао, Бруно!

Здравей, миличък. - Мамо, какво става?

Празнуваме. - Празнуваме ли?

Баща ти получи повишение.

Това значи по-добра работа. - Знам какво значи.

Ще го отпразнуваме.

Но пак ще е войник, нали?

Да, скъпи. Но ще е по-важен.

Има и по-вълнуваща новина,

но татко искаше сам да ти я каже.

Ще се местим ли? Къде? - На село.

Много е далеч. А Карл, Леон и Мартин?

Миличък, знам, че е трудно,

но засега трябва да се сбогуваме с приятелите си.

Все едно, ще намерим нови там, където отиваме, нали?

Разбира се. Ще срещнете много нови другари.

Може да извикаш приятелите си сутринта, преди да заминем.

Приеми го като приключение като в книжките ти.

Но тази къща е най-хубавата.

Не се знае. Къщата, в която отиваме, може да е още по-хубава.

Татко каза, че има градина.

Бруно, когато си войник,

нямаш голям избор, най-важен е дългът,

затова, ако страната ти иска да отидеш някъде, отиваш.

Разбира се, да отидеш някъде е доста по-лесно,

когато знаеш, че семейството ти с радост ще те последва.

Бруно! Всеки път, като те видя, си пораснал още повече.

Видя го само преди седмица, Натали.

Е, може би аз се смалявам.

Е, на вас двамата

как ви се струва местенето извън Берлин?

Мама и татко казват, че е добре,

значи е така.

Деца, бъдете така добри да поднесете храна.

Хайл Хитлер!

Честито.

Изглежда чудесно, нали? - Абсолютно.

Много се гордея с теб, сине.

О, Боже. Понякога се чудя дали е заради мен,

понеже ти шиех костюми за пиесите, когато беше малък.

Обичаше да носиш тези костюми. - Натали...

Още ли те кара да се чувстваш специален, Ралф, миличък?

Униформата и това, което тя символизира?

Мамо, нека не разваляме партито.

Аз да го развалям?

Внимавай.

Изразяваш ли възгледите си публично, ще имаш неприятности.

Знаеш, че е така.

Докога няма да те има, сине?

Докато спечелим войната. - Значи не за дълго.

Бруно!

Е, Бруно. Време е да се сбогуваме.

Чао. - Чао!

Дойде време за сън. Боже, благодаря ти, че ме пазиш.

Бди над мен през нощта и ме научи да ти вярвам.

Грижи се за децата, болни и бедни, дай им дваж благословията си.

В името Господне се моля да се грижиш за семейството ми.

Амин.

Деца, вижте! Новият ни дом.

Трябва да свърша някои неща. Ще се видим скоро.

Е, какво ще кажете?

Хайде. Прекрасна е.

Изберете си стаите. Ще накарам Мария

да ви помогне с багажа.

Какво мислиш за новата къща, Мария?

Нямам думата.

Но няма да е наш дом, докато не го направим такъв, нали?

Готов ли е?

Кой беше този? - Сигурно е от войниците на баща ти.

Изглеждаше много сериозен. - Те са все такива, нали?

Защо шепнем? - Не знам.

С кого ще играеш? - С децата във фермата.

Фермата ли? Не видях ферма. И тази.

Само от моята стая се вижда.

Там има ли деца?

Да, много. - Това е добре.

Значи ще мога да играя с тях. - Не виждам защо не.

Ще изчакам да видя какви са,

защото ми се виждат странни. - Децата ли?

И фермерите. - В какъв смисъл странни?

Съжалявам.

Зеленчуци.

Там.

Бруно, разопакова ли всичко?

Трябва да се качиш горе и да довършиш.

Благодаря, госпожо.

Бруно.

Казах ти, че са странни. - Кой?

Фермерите. Носят пижами.

Бруно, тъкмо идвах да те търся.

Благодаря. Беше ми от полза.

Ще ви видя по-късно. - Разбира се, господин комендант.

Влез.

Сядай.

Е, какво ще кажеш?

О, Боже.

Искам у дома.

Ти си у дома, Бруно. Домът е там, където е семейството.

Нали така?

Бруно, поне дай шанс на това място.

Обещавам, няма дълго да...

Защо фермерите са с пижами? Виждам ги от прозореца ми.

Работата е там, че тези хора...

Виж, те изобщо не са хора.

Кой ти каза, че е ферма?

Мария ли? - Не.

Ферма е, нали?

Да.

Свързана ли е с новата ти работа?

За новата ми работа тук трябва само да знаеш,

че е много важна за страната ни и за теб.

Много се трудим да направим света по-добро място,

където да растеш. - Но ти не си фермер. Войник си.

Ще ми помогнеш ли да подредя в кухнята?

Може ли да играя с децата?

Мисля, че не, Бруно.

Както каза, те са малко странни. Малко...

Различни са.

Не се тревожи, миличък. Ще ти намерим приятели,

но няма да са от фермата. - Ралф, обеща.

Каза, че е на километри. - Така е.

Откъде да знам, че ще го вижда от прозореца си?

В кухнята ни имаше един от тях.

Господарю Бруно, как си днес? - Дотегна ми.

Вече две седмици го повтаряш.

Вярно е. - Трябва да играеш навън.

С кого? - Не знам. С Гретел?

Е, може сам да се забавляваш. - Това се опитвам да правя.

Едно е сигурно,

като седиш тук така нещастен, това няма да оправи нещата.

Бруно, какво правиш? - Проучвам!

Не! Не отзад. Казах ти да не ходиш там.

Проучвай отпред. - Там съм проучил всичко.

Намери си друго занимание. - Какво?

Върни се, ще измислим нещо.

Е, деца, какво правите днес?

Същото като вчера. - И какво е то?

Същото като завчера. - Освен че отиде да изследваш.

Обичам да изследвам. - Къде отиде?

Исках да разгледам градината отзад, но мама не ми разреши.

Градината отзад ли?

Е, пази Боже.

Сигурно приятелите ти липсват.

Дори училището ми липсва.

Не мислех, че ще го кажеш.

Няма да ти липсва дълго.

Наистина ли? - Уредил съм ви частен учител.

Г-н Лицт ще идва веднъж седмично.

Значи няма да ходим на училище?

Училището ще идва тук?

На старо колело, така чух.

Птица без...

Добро утро, малкия. Как си тази сутрин?

Може ли да ти поискам услуга? - Може.

Наоколо има ли резервни гуми?

Някоя стара гума от камионите?

Единствената резервна гума, която съм виждал наоколо,

е на лейт. Майнберг.

Използва ли я? - Да, много е привързан към нея.

Стига. Не разбира. Едва на осем години е.

А ти си на 12, не се преструвай на по-голяма.

За какво ти е гума?

Искам да направя люлка. - Люлка ли?

Звучи вълнуващо.

Ти!

Ела тук веднага.

По-живо!

Заведи момчето в склада в градината отзад.

Там има гуми. Да си избере една.

Занеси я където иска. Разбра ли?

Е, малкия, какво чакаш?

А тази?

Къде е майка ми?

Навън.

Кога ще се върне? - Предполагам, че скоро.

Но не се тревожи.

Но може да кървя до смърт. - Няма.

Ще трябва ли да ходя в болницата? - Не. Раната е малка.

Стига. Не е чак толкова зле.

Готово, вече е по-добре.

Как се казваш? - Павел.

Трябва да поседиш няколко минути,

преди да започнеш да ходиш.

Ще кажеш ли на мама какво стана?

И сама ще го види.

Сигурно ще ме заведе на лекар.

Мисля, че няма.

Може да е по-сериозно. - Не е.

Откъде знаеш? Не си лекар.

Лекар съм. - Не си.

Белиш картофи.

Практикувах като лекар.