Bridget Jones's Diary

Всичко започна на Нова Година

в трийсет и втората ми моминска година.

За пореден път бях сама

на път за традиционното "пуйка с къри" парти на майка ми.

Всяка година тя се опитва да ме уреди

с някоя космата, на средна възраст свиня

и се страхувам, че тази година няма да бъде изключение.

Ето те и теб, дебеланке.

Майка ми,

странно създание от времето,

когато хапките на клечка

бяха все още върха на изтънчеността.

Долис, Пам? Здравей, Бриджит.

Третото шкафче отгоре, Уна.

Под киселите краставички.

Между другото, сем.Дарси са тук. Доведоха Марк с тях.

Ето, започва.

Помниш Марк, нали.

Ти си играеше в неговия надуваем басейн.

Той е адвокат. Добре платен.

Не, не си спомням.

Той е разведен.

Бившата му жена е била японка. Много жестока раса.

Сега, какво ще облечеш?

Това.

О, не бъди глупава, Бриджит.

Никога няма да си намериш приятел,

ако изглеждаш сякаш току що си излязла от Аушвиц.

Сега тичай горе.

Оставих нещо чудесно на леглото ти.

Чудесно. Облякла съм черга.

Ето я и нея.

Моята малка Бриджит.

Здравей, чичо Джофри.

-Пиеш ли нещо? -Не.

Не? Ела.

Всъщност не ми е чичо.

Просто настоява да му викам чичо,

докато ми стиска задника

и ми задава въпроси, от които се ужасяват всички самотници.

Е, как върви интимния ти живот?

Супер. Благодаря ти, чичо Джей.

Значи все още нямаш приятел?

Ех, вие кариеристките... не можеш да го отлагаш вечно.

-Здравей, татко. -Здравей, скъпа.

Как върви?

Истинско мъчение.

Майка ти се опитва да те уреди с някой разведен.

Адвокат, борещ се за човешки права. Доста гаден тип, очевидно.

Може би този път мама е уцелила.

Хайде. Да видим дали Марк обича кисели краставички?

Късмет.

Марк?

Може би това бе тайнствения Господин Идеален,

когото цял живот чаках да срещна.

Помниш Бриджит, нали?

Може би не.

Тя обичаше да бяга в двора ви

без дрехи, помниш ли?

Ъ-ъ, не, не точно.

Ела и погледни соса си, Пам.

Мисля, че се нуждае от прецеждане.

Разбира се, че не се нуждае.

Просто го разбъркай, Уна.

Да, разбира се. Идвам.

Съжалявам. Сосът с бучки ме зове.

-Е! -Е.

При родителите си ли ще останеш за Нова Година?

-Да. -Ммм.

-Ти? -Аз?! О, не, не!

Миналата нощ бях на парти в Лондон,

така че се страхувам, че съм малко скапана.

Ще ми се да надвеся глава над тоалетната.

Като всички нормални хора.

За Нова Година обещавам да пия по-малко.

О! И да откажа цигарите.

O.

О, и да спазя новогодишните си обещания.

О, и, ъ...

да спра да говоря глупости на непознати.

Всъщност, да спра да говоря напълно да спра.

Да, ами... май е време да похапна.

Изглежда тя живее точно до нас, на ъгъла.

Майко, не се нуждая от сляпа среща.

По-точно не и с някоя разпусната стара мома,

която пуши като комин и пие като смок,

и се облича като майка си.

Вкусно!

Пуйка с къри.

Любимото ми.

Това беше. Точно тогава.

Точно там. Това беше момента.

Аз внезапно разбрах, че ако скоро някои неща не се променят

щях да живея живот, в който най-стабилната ми връзка

щеше да бъде с бутилка вино

и накрая щях да умра дебела и самотна.

Ще бъда намерена три седмици по-късно, полуизядена от диви кучета.

Или щях да се превърна в Глен Клоуз

във "Фатално Привличане".

Няма съобщения.

ДНЕВНИКЪТ НА БРИДЖИТ ДЖОУНС

И така стигнах до едно важно решение.

Трябваше да се уверя, че следващата година

няма да свърша подпухнала и слушаща по радиото

депресираща музика за хора, минали трийсетте.

Реших да се взема в ръце

и да си водя дневник,

за да кажа истината за Бриджит Джоунс.

Цялата истина.

Решение номер едно...

очевидно трябва да сваля десетина килограма.

Номер две...

винаги да слагам гащите си от предната вечер при прането.

Много важно е...

да намеря приятен и чувствителен мъж, с когото да излизам

и да спра да се обвързвам

с всякакви от типа:

алкохолици, работохолици, страхуващи се от сериозна връзка,

воайори, мегаломаниаци,

емоционално извратени интелектуалци или перверзници.

И особено, да не си мечтая

за такъв, който съчетава всичко това.

За съжаление, той се оказа мой шеф,

главният редактор, Даниел Клийвър.

А по неприятно стечение на обстоятелствата,

свързани с тазгодишното коледно парти,

предполагам, че аз не съм в неговите фантазии.

Или може би греша.

Честита Нова Година, господин Фицхърбърт.

Честит Нова Година, Бренда.

Господин Фицхърбърт. Цицхърбърт повече му отива.

Това е шефът на Даниел, който нагло гледа гърдите ми

без каквато и да е идея коя съм или с какво се занимавам.

Добро утро. Трябва ми екземпляр от "Моторът на Кафка"

до 11:00.

Перпетуа, малко по-висшестояща от мен

и заради това си мисли, че ми е шефка.

През повечето време

ми се иска да забия нещо в главата й.

Рекламен отдел.

Единственото, което исках

е да дойде с мен на кратка почивка в Париж.

Задължителното обаждане от Джуд. Най-добра приятелка.

Шеф на отдел инвестиции в Брайтлинг банк,

която прекарва голяма част от времето си

затворена в тоалетната, плачейки за надареното си гаджето.

Нуждая се от него.

Зависима ли съм?

Не, не си.

Ти не си виновна. Ти си прекрасна.

Вайл Ричард е виновен.

Той просто е една огромна глава без капка мозък.

Това е мнението за Кафка на някои хора,

но те много грешат.

Тази книга е остаряло виждане

за раните, които нашето столетие нанесе

на традиционната мъжественост.

Определено е Вонегът-ско.

Благодаря,че се обадихте, Професор Лийвъс.

Списък на гостите за партито.

Това...Ф.Р.Лийвъс ли беше?

Същият Ф.Р.Лийвъс,

който е написал "Масовата цивилизация и малките култури"?

Този Ф.Р.Лийвъс, който умря през 1978?

Удивително.

Спешна среща на високо равнище с градското ми семейство

за дискусия на тема кризите в кариерата.

Майната им. На всичките.

Кажи им да си заврат шибания Лийвъс

право в шибаните задници.

Добре, добре. Това много ще помогне, много.

Шазер - журналистка.

Много обича да казва "шибан", много.

И, Джуд, какво ще направиш, ако един от твоите асистенти

направи една такава мъничка и безобидна грешка?

Ще те уволня, Бридж.

Чудесно.

Този пич Клийвър все още ли е толкова сладък?

О, Господи, да!

Тогава си мисля, че една свирка в подходящото време

е може би най-добрия отговор.

-Ооо. -Ооо?! Но ти го обожаваш.

Ти ли си пича, който изпя тази песен?

Да, аз съм.

Том - поп идол от 80-те,

който направи едно-единствено хитово парче,

след това се пенсионира, защото откри, че това парче

е достатъчно, за да лежи

през 90-те.

-Страхотна песен. -Благодаря ти много.

Въздух под налягане, разбира се.

-Още водка? -Не.

Да, напълни я догоре, по дяволите.

Поне сега съм в трийсетте.

Мога да задържам изпитото.

-Внимавай със стъпалото. -Тя е добре, продължавай.

Очевидно Ф.Р.Лийвъс ще идва.

Добър ден, Бриджит.

Какво имаш в предвид? Как така отиваш на почивка?

Ами Джулия?