Der Mond scheint auch für Untermieter

Томас? Томас, Ричард, хайде, събудете се!

Искам да спя. - Хайде, обличайте се бързо, моля!

Отиваш при него? - Нямам избор.

Елизабет?

Вземи това за късмет!

Може да ти помогне, а и няма да навреди.

Нищо няма да ми помогне с мъж като него, майко.

Северен Хамтъншир, Англия, 1464 година

Хайде, Ричард!

Къде отиваме, майко? - Защо трябва да идем така рано?

Отиваме да се видим с краля. - Крал Хенри? Върнал ли се е?

Не, с новия крал. Едуард. - Едуард Йоркски не е крал!

Той уби баща ни! - Тихо, сега той е крал.

И трябва да му покажем лоялността си. Хайде, Томас!

Спрете! - Томас!

Стой!

Стой!

Стой!

Едуард? Сега ли? Наистина?

Добре, кратка почивка.

Наистина ли е кралят?

Аз съм лейди Елизабет Грей, ваша милост.

Изправете се!

Дошли сте да ме видите?

Аз...

Не мога да получа наследството на синовете си.

Земята на съпруга ми, която ни бе отнета, когато почина.

С момчетата ми нямаме от какво да живеем.

Съпругът ми беше сър Джон Грей, загина в битка при...

Водеше Ланкастърската конница. Изби седемстотин от хората ни.

Почти те докара до бяг, Едуард. - Изпълняваше дълга си, ваша милост.

Беше верен на мъжа, когото мислеше за крал.

Момчетата ми не са виновни за нищо.

И това са синовете му? - Единственото ми щастие.

Това са Ричард и Томас Грей. - Едуард, нямаш време за нея!

Домът ви наблизо ли е? - Оттатък нивите, много близо е.

Уоруик, продължи с мъжете!

Аз ще ви настигна.

Мъжете може да продължат, аз ще те придружа.

Напред!

Срещнахме краля, срещнахме краля! - Знам, връщайте се при мама!

Добре дошли в Графтън, ваша милост. - Жакета Удвил!

И пажчето ли си е вкъщи?

Барон Ривърс го няма, за съжаление.

Бях забравил. Барон Ривърс?

Набързо скалъпена титла, за да прикрие срама,

че ланкастърска благородна дама, си ляга с мърляв никаквец,

доколкото помня. - Бе земевладелец

и е дважди повече мъж от вас, лорд Уоруик.

Ще пийнете ли малко ейл, ваша милост? Или вино от бургундските ни роднини?

Едуард?

Със сигурност не си... - Ще пийна вино.

Благодаря, лейди Ривърс.

Момчета, имам важна задача за вас. Ще ми пазите ли Фюри?

Няма мъж на земята, който би подминал дъщеря ми, ваша милост.

Не и такъв, който вижда.

За ваше здраве, ваша милост!

Извинете ме!

Седнете!

Не сте ли щастлива тук, с баща си и майка си?

Обичам родителите си.

Но преди ръководех собствени земи и домакинство.

Синовете ми няма да имат нищо, ако не си ги върна.

Твърде много хора пострадаха през войните.

Но ако успея да задържа трона си,

ще има законност от единия до другия бряг на Англия

и отново всички ще бъдем англичани. - Нищо друго не желая,

освен синовете ми никога да не воюват.

Мислите ли, че е възможно?

Сигурно ще има още една битка.

Хенри си върна разсъдъка, поне засега...

Но ще опитам да държа битките далече от дома ви, милейди.

Сигурен сте в победата.

Аз съм бърз,

аз съм смел и съм късметлия.

Късметлия съм както в битките,

така и в любовта.

Ще победя.

Благодаря за виното! Да. - Тръгвате?

Но ние още не сме... - Напишете исканията си за земята

и подробности за владенията ви. - Разбира се.

И утре ще взема документите от вас.

Лично.

Майко, къде ме водиш?

Ще видиш.

Избери си нишка! - Магия?

Да не искаш да те удавят? Забранено е и ти обеща.

Никой, освен нас, не знае.

Идваме от речната богиня Мелусина, магията ни е в кръвта, Елизабет.

Сега си избери нишка!

Какво бяха те? - Нещата, които няма да научиш,

децата, които няма да се родят, пропуснати шансове...

Те са загубени за теб. - А какво ще уловя

на тази твоя въдица, майко?

Бъдещето.

Навивай я на това! По малко всеки ден.

Лизи, Лизи!

Тук е... - Знам кой е тук.

Лейди Елизабет.

Жакета!

Барон Ривърс?

Ваша милост.

Това са синовете ми. Антъни, Джон...

Срещали сме се.

В битката за Таутън, когато изклахте половин Англия за един ден.

И Кале, когато баща ви обиди майка ми за брака й и нарече баща ми "никой".

Антъни! - Защото подкрепихте крал,

чийто двор бе отровен, чиито данъци бяха несъбираеми

и който избиваше мъже, на които уж прощаваше с усмивка.

И пак го наричате благочестив?

Е, сега благочестивият ви Хенри е победен и аз съм кралят.

Лейди Елизабет каза, че е загубила земите си.

Не ги е загубила, бяха й отнети.

Всичко, което иска, е справедливост. - Справедливост! От Йорк?

Вашата ланкастърска кралица уби баща ми и брат ми

и набучи главите им на колове. Не ми говорете за справедливост!

Записахте ли исканията си?

Да.

Тогава ще ви бъдат върнати. От вашия крал.

Благодаря ви! - Елизабет!

Лейди Елизабет, бихте ли ме развели из градината, преди да си тръгна?

Въздухът тук е...

застоял.

Не мога да остана дълго.

Кралицата на Хенри води французи, за да се присъединят към армията му.

Трябва да се подготвя за тях.

Не се ли боите, че може да загубите?

Не е ли това, което желаете? Не сте ли на страната на Ланкастър?

Желая да няма страни.

Може ли да пратя паж да ви доведе при мен тази нощ?

Копнея за вас, лейди Елизабет.

Както не съм копнял за друга жена. - Не мога да съм ваша любовница.

Може да умра в битка и това да е последното ми желание.

Бихте ли отказали това на краля си? - Вие няма да умрете.

Вие сте бърз и смел, и късметлия.

Значи да тръгвам и това е краят? - Не.

Утре, по залез.

Да се срещнем при големия дъб, където се видяхме за пръв път.

Дори да е само, за да се сбогуваме.

Не биваше да излиза сама с него. Той е пиявица.

Разхождат се в градината, Ричард. - И какво следва?

Няма да й върне земите от милосърдие! Ние сме опълчили му се ланканстърци!

Ще иска разплата. - Ако не си я е взел вече.

Спал е с всяка жена в двора му, защо да не вземе и Елизабет?

Може да я насилва, докато спорим! - Джон...

Няма да я обладае сред розите. - И откъде знаеш?

Ще я повика в двора, щом му е задължена за върнатите земи.

Не е ли така, Елизабет? - Само поисках да ми върне моето.

Помолих за справедливост и кралят ми я обеща.

Трудно се отказва на такъв човек, Елизабет.

А ако те призове в двора, как ще отговориш?

Както ме посъветвате тогава, татко.

Някой ще играе ли шах? - Е, със сигурност ще съм против,

но не това те питаме.

Минал е през половината жени в Лондон, а армията му изнасилва жените ни.

Както прави и крал Хенри, но поне този нов крал е с ума си.

Едно време бяхме приятели с безумния крал и кралицата му.

Или забрави, Жакета? - Не забравям.

Но колелото на късмета се върти и кралицата, приятелю мой, стана зла.

Сега, този мъж е крал, а Елизабет трябва да си върне земите.

Но не и на всяка цена.

Но ти не искаш само земята, нали?

Искаш и него. - Той е кралят на Англия.

Трябва да покажа лоялност, ако си искам земята.

Как иначе бедна вдовица да си проправи път в този свят?

Ще си глупачка да се продадеш така евтино, Елизабет.

Изобщо нямам намерение да се продавам.

Знаех, че ще дойдете.

Не мога да остана дълго.

Ще разпуснете ли косите си, за да мога да ги видя?

Луд съм по вас.

Цял ден мисля за вас.

Не трябва ли да мислите за битката си?

Поседнете с мен!

Едуард, не мога.

Елизабет.

Не, не, не мога.

Казах "не" и го мисля. - Но нали дойдохте?

За да се сбогувам! И сега си тръгвам! - Не бягайте!

Мили Боже, Елизабет, отдайте ми се!

Отчаяно ви желая.

Не, не. Не, казах, не!

Не. Не.

Вадите ми нож? На краля си?

Това е измяна! - Ножът е за мен.

Приближите ли и стъпка, ще си прережа гърлото

ще умра на място. - Преигравате.

Съжалявам, ако съм ви подвела,

но няма да ви бъда любовница. - Мога да ви взема ножа за секунда.

Не и преди да си прережа гърлото. - Спрете!

Не се съмнявайте в смелостта ми, ваша милост.

Равна съм на всеки мъж.

Разбирам.

Можете да задържите камата ми като сувенир.

Ваша милост? - Направихте ме на глупак.

Можете да се поздравите за това.

Повече няма да ме видите.

Някакви вести от него?

Каза, че повече няма да го видя.

Е, говори се, че битката може да започне всеки миг.