The Welcome Table

Искам да видя този хубав град.

Да, искам да видя този хубав град.

Аз просто,

искам да видя този хубав град.

Иска ми се да видя този хубав град, някой ден.

Някой ден и аз,

искам да седна на приветствената маса.

О да, искам да седна на приветствената маса.

Просто искам да седна на приветствената маса.

Искам да седна на приветствената маса.

Да видя този хубав град,

някой ден.

О, някой ден и аз

искам да пея без умора,

просто искам да пея без умора.

Да, искам да пея без умора.

Искам да пея без умора.

Да седна на приветствената маса,

МАСАТА ЗА ДОБРЕ ДОШЛИ

да видя този хубав град, някой ден.

Някой ден...

Хората винаги са мигрирали.

Винаги търсейки онзи неуловим дом на хоризонта.

Как разбираме, че сме добре дошли?

Как разбираме, че сме у дома?

Къде сме у дома?

Домът ни казва кои сме.

Домът ни казва какво харесваме.

Казва ни кого обичаме.

С какво се храним.

Какво казваме.

На какъв език.

Домът е усещането на слънцето по кожата ти.

Той е начина, по който луната се накланя в небето.

По който звездите кръжат отгоре.

Никой не иска да напусне земята на своите корени.

Миризмите, звуците.

Усмивките, близостта.

Утехата от всичко познато.

От всичко, от което сме родени и създадени.

Но понякога

нямаме избор

и се местим.

Ето я трудната част.

Всички сме напуснали дома.

Всички сме мигрирали, без да разберем.

И вече сме на друга планета.

Планета с променен климат.

Планета, на която сякаш изобщо не са живели хора.

Сега всички ние се местим натам.

Без значение дали ни харесва.

А това означава, че всичко ще се промени.

Може никога повече да не се върнем у дома.

Цялата устойчивост, останала от този свят,

е на път да се изпари.

Климатът се променя, без да можем да го управляваме.

Всеки трети човек на планетата

се очаква да загуби дома си поради изменението на климата.

Милиарди ще загубят домовете си.

Ще сме част от най-великата масова миграция в човешката история.

Правителствата знаят, че това предстои,

но не строят пунктове за помощ и имиграционни центрове.

Те издигат стени и строят бежански лагери.

Когато нещата се влошат и хората все повече искат да се придвижат,

виковете за стената стават все по-силни.

Това място. Бог да благослови Америка.

Дано да вдигне стената и получи парите.

Нужна е. Нужна ни е стена.

Това не е игра. Това е Америка.

Когато 15 000 души настъпват насам,

как можеш да ги спреш?

Не можеш. Няма...

Правителствата по света инвестират в граничната сигурност

и лишаване от свобода.

Стените символизират расизма.

Милитаризация.

Национализъм.

Фашизъм.

Тази страна е наша. Тази е вашата.

ДА СИ ВЪРНЕМ АМЕРИКА

И когато всички трябва да се преместим, къде ще отидем?

Какво ще е, когато стигнем там?

Ще ни приемат ли?

Ще приемем ли онези, появили се на прага ни?

Стената символизира цялата тази омраза.

А кое е обратното на стена?

Каним ви на нашата маса на дигата.

Няма покривка,

но всяка нишка от нашите истории изтъкава гоблен.

Хората на тази маса са пресекли много реки, за да стигнат дотук.

Хора от всички континенти, изтласкани от измененията на климата.

Тръгвайки оттук за първи път,

за да питат

къде е домът сега?

Поседни при нас и чуй историите ни.

Започнахме със семейство, чиито рай е изгорял напълно.

Здравейте, аз съм Али.

Животът ми беше хубав и благословен.

Домът ни беше толкова специално място.

По време на пожара всички заседнахме в задръстване.

Пожарникарите също.

И се чува песен.

Мисля, че беше на Би Джийс, по радиото.

Резервоари с пропан избухват.

И звучеше: "Да останеш жив, да останеш жив..."

Тогава пожарникарите казаха

да оставим колите и да тичаме към най-близкия паркинг,

защото огънят приближаваше.

...да останеш жив, да останеш жив...

ПАРАДАЙЗ, КАЛИФОРНИЯ

Това беше.

Това беше моята "JBL PRX dual 15" професионална тонколона.

Правя звуково подсилване.

Диджействам и подобни.

Нямаше официално предупреждение.

Нямаше предупреждение? - Не.

Нямаше предупреждение за населението или друго.

Чули сте взривове.

Непрестанни взривове.

Чуваха се експлозиите на резервоарите с пропан.

Тогава разбрах, че пожарът е на километър и половина от нас.

Точно така.

Ще звънна.

Ето оттам можеше да видиш огъня.

Беше оранжево.

Колко казаха, че беше, около 800 футболни игрища?

80 в минута.

Огромен пожар. Движи се бързо.

ПАРАДАЙЗ КАЛИФОРНИЯ

Това тук щеше да е спалнята ни.

Тя се роди ето там.

Домът беше първото нещо, което тя познаваше.

Аз просто се огледах и се чудех какво да взема.

Да.

Държах бебето,

което плачеше, защото беше гладно.

В същото време се опитвах да приготвя багажа ни.

Пътят, на който бяхме заседнали, е точно през дърветата там.

Поехме по пътя и незабавно попаднахме в задръстване.

Не стигнахме по-далеч от три километра от къщата.

Седях в колата.

Мислех си, няма да загина така.

Не и по този начин.

Току-що родих дете.

Няма да загинем така, с всичките деца.

Няма да загинем така.

Али, Джейсън и семейството им са имали късмет.

Загинаха 85 души

и всичко в Парадайз изгоря.

На новата ни планета с изменен климат е по-горещо и по-сухо от всякога.

Обикновеният горски пожар сега е климатичен ад.

Поглед към апокалипсиса.

Изгорели и после втечнени бебешки шишета.

Гуми... - Контролни табла...

Бар плотове, микровълнови фурни.

Телевизори с LCD екрани.

Сателитни чинии. - Маратонки.

Пластмасови контейнери за органична бейби рукола.

Фотоапарат, дрехи.

Единственото, което не изгоря, бяха паркингите.

Можеш да върнеш количката на стойката за пазарски колички,

но супермаркетът вече го няма.

Накрая един полицай изкарваше всички от колите им

и каза да продължим пеш.

И така, всички на пътя започнаха да тичат.

Казаха ни да отидем на един паркинг.

Целият този паркинг тук беше пълен с евакуирани хора.

В началото беше наистина много страшно.

Навсякъде около нас огън, без изход.

Просто валеше жарава.

По-късно казаха: "Добре, има разчистен път.

Ако още имате автомобил, потегляйте.

Карайте, не се отклонявайте.

Не рискувайте останалите. Тръгвайте."

Много дим ли вдишахте?

О, да. Те нямаха маски.

Момчетата ми ползваха парче плат,

всеки от тях, а после като ги измих,

бяха толкова мръсни.

Направо черни.

Навсякъде се виждаха каравани,

дори и в дворовете на къщите и е лесно да се сетиш,

че са подготвени за живеене.

Бройката преместили се,

която чух, е около 22 хиляди.

Това са съвременни бежанци.

Климатични бежанци,

живущи само 50 км надолу по пътя в каравана, в Чико.

Това бъдеще ли е?

Американската мечта рухва навсякъде около нас.

Няма безопасно място от Атлантическия до Тихия океан.

Къде ще сме в безопасност?

Няма географски отговор.

От бряг до бряг

пожари, наводнения, екстремен климат от всякакъв вид.

Тъканта на американската стабилност се е разкъсала,

нишките са разплетени.

Градовете ни се рушат по-бързо, отколкото могат да се възстановят.

Сърце, което е

препълнено като сметище.