Arcane

Непоправим си. Спокойно, нервак.

Наистина ли го хвърли? - Не се приближавай.

Каква е тази врява?

Май днес е един от онези дни.

Познаваш грозните близнаци гений и лудост.

Какво му е?

Звездоброецо, не си говоря сама.

Какво ти е? Цял ден си отнесен.

Сякаш съм се събудил в грешната вселена.

Така става, като не спиш.

Мозъкът ти работи хаотично, сякаш е пиян.

Има много време до конкурса.

Ще изгладим нещата. Имаш подкрепата ми.

Принцесата на Заун. Ваше Височество.

Сядай. - Проблеми ли имаш, малкия?

Нормалните неща при проектиране. - На мен ли го казваш?

Хибридите вече изсмукват газовете от разломите, но е много бавно.

Растат бавно и са слаби, за да пречистят въздуха тук долу.

Ако не засадим милион... - Няма начин.

Обработихме почвата, подобрихме водата.

Напразно. - Веднага се връщам.

Отивай да го спасяваш от самия него.

Къде щеше да си без нея?

Здравей, Герт. Не, стига.

Герт, химсестрите ще имат ли друго представление?

Майло е голям фен. Най-големият.

Супер.

Старецът ни позволи да свирим преди иноваторското ви състезание.

Какво ли щяха да правят без теб? - Сигурно щяха да се паникьосат.

Научих нещо като барман.

Добре е да наливаш на другите, но е хубаво да сипваш и на себе си.

Нека позная, мислиш, че се сдържам.

Прекалено умна си, за да прекараш живота си в бар.

Професоре? - Закъснях ли за събирането?

Не може да се впуснеш в паралелни вселени, без да има последствия.

Аномалията ни измести от познатата ни реалност.

Но и ни разпръсна из времето.

Мислех, че полудявам. Откога си тук?

Хиляда сто двадесет и осем дни, шест часа и двадесет минути.

Горе-долу. - Мен ли си чакал през това време?

Точно, но и не много точно.

Реших, че няма да дойдеш, докато съм жив.

Джейс тук ли е?

Страхувам се, че е другаде. Аномалията около него бе различна.

Кажи ми, че знаеш как да се приберем.

Това е сериозна главоблъсканица. Тук няма хекстехнология.

След като ги няма хекспортите... - Няма и аномалия.

Не е толкова зле, постигнах чудесни неща в този свят.

С времето това място ще ти хареса.

Да ми хареса ли? Вкъщи се нуждаят от мен.

Мястото ни не е тук. - Не можем да си тръгнем.

Ще намеря начин с теб или без теб.

Щях да отида да се видя с Вай. - Вай ли?

Искаш ли да дойдеш?

Какво направихме?

Ехо?

Има ли някой?

Кой е там?

Ти.

Ти ли ме доведе тук? Къде сме?

Почакай!

Не, не може да бъде.

Какво й е на третата степен?

Работим по това от месеци. - Разкажи ми.

Сънува устройство, с което каза, че ще спечелиш конкурса.

Дойде при мен за помощ. - При теб ли?

Нямаше да го разгадаеш сам. - Енергийна клетка без загуби.

Това изобретение няма ли друга цел?

Ти си човекът с идеите. Съжалявам, сестричке.

Някой откача заради проекта и има криза на идентичността.

Няма да споменавам имена.

Вандер отново ми обясни, че не използвам потенциала си.

Напомня ми за теб.

Мъртва ли е?

Как? - Не е смешно, Еко.

Не трябваше да идвам тук. - Какво означава това?

Имаш лош ден, но не си го изкарвай на мен.

Ти ли беше? - Ти ни даде информацията.

Приехме работата заради теб. - Работата.

Затова тук няма хекстехнология. - Тръгвай си.

Тръгвай, за да не съжалявам после. - Повярвай, работя по въпроса.

Вайълет, не!

Моля те, не...

Много благодаря.

Мислиш, че можеш да пресъздадеш аномалията?

Това е идеята. - Немислимо.

Ще ми помогнеш. - Наистина го мислех.

Не мисля, че е възможно.

Работата с Аркейн никога не завършва добре.

Рискът е прекалено голям. - Каза, че съм ти ученик.

Имам нужда от професор. Нещо повече - колега.

По дяволите, как бих могъл да не помогна на приятел в нужда?

Отново.

Не съм го искал.

Изследването е целият ми живот.

Той ми беше ментор, а го предадох.

Трябва да го унищожиш.

Покварява и поглъща.

Опитах да създам магия. - Това е твоето време, Джейс.

Може би е време за епохата на магията.