Bad Education (La mala educación)

25.000

"Проклятието на лошото време взе своята първа жертва.

Мотоциклетист умира от студ на Магистрала 4

и продължава да кара още 90 км след смъртта си.

Двама полицаи му махат да спре

той не реагира и те започват да го преследват.

Настигат го, карат до него

и го смъмрят за поведението му.

Когато той не помръдва, те осъзнават, че нещо не е наред. "

Струва ми се невероятно.

Прекрасна картина.

Умрял млад мъж кара мотора си през заледеното поле,

ескортиран от двама патрулни полицаи.

Къде ли е отивал в посред нощ?

Да се види с някой, който не можел да чака до сутринта.

Усещам история!

Ще го изрежа и ще го запазя, може да ме вдъхнови.

Ще отворя.

Здравейте.

Здравейте. Какво обичате?

Аз съм актьор. Търся Енрике Годед.

Няма го.

Ама, аз го виждам.

Във всеки случай, нямаме никакви проекти, така че...

Бих искал да говоря с него. Стари приятели от училище сме.

Аз съм Игнасио Родригес.

Добре, заповядайте.

Благодаря.

Не мисля, че ще ви приеме.

Няма значение.

Един момент.

Един актьор, каква досада!

Казах му, че не подготвяме филм в момента.

Кажи му, че ме няма.

Казах му, но те видя.

И аз го виждам.

Каза, че ти е приятел от училище.

Кой може да е?

Игнасио Родригес.

Игнасио?

Не може да бъде!

Той така каза.

Игнасио, наистина ли си ти?

Разбира се, Енрике!

Поласкан съм, че ме помниш!

Как бих могъл да те забравя?

Ами, минаха 16 години.

Толкова много?

Малко или много.

Ако те бях срещнал на улицата, нямаше да те позная – с тази брада.

Ще изглеждаш по-добре без нея. Заповядай в офиса ми.

Искаш ли кафе?

Не, благодаря.

Аз ще пия едно.

Тогава, да.

Мартин, ще направиш ли кафе?

Да.

Сядай.

Какво те води насам?

Дойдох да си търся работа. Актьор съм.

Донесох ти автобиографията си.

Трупа Мъхеста пчела..

Независима театрална трупа.

"El Retablillo de San Crist? bal" от Гарсия Лорка,

"Дневникът на Адам и Ева" от Марк Твен...

Марк Твен, Гарсия Лорка...

Само най-доброто за мъхестата пчела..

Не пишеш ли вече?

Не, спрях преди години.

Но ти донесох последния си разказ.

"Посещението"

Между другото, кога започваш следващия си филм?

Ами...

Ще направя всичко.

Разглеждаме вестници да видим дали ще ми хрумне някоя история.

Хващаш ме в творческа криза.

Лентяй!

Прочети моя разказ, може да ти подскаже някои идеи.

За какво се разправя?

Нашето училище.

Едната част се базира на детството ни,

другата не, когато героите порастват.

Тя е измислена. Плод на въображението.

Не ви представих. Игнасио, Мартин.

Приятно ми е да се запознаем.

Захар, мляко?

Да, благодаря.

Между другото, вече не се казвам Игнасио.

Казвам се Анхел.

И защо така?

Това е артистичното ми име.

Един актьор не може да се казва Игнасио Родригес.

Не може ли?

Разбира се, че не.

Анхел Андраде.

Всички ме наричат така, дори майка ми.

Прекрасно.

Благодаря.

Игнасио беше...

Анхел.

Ignacio...

Анхел.

Добре, Игнасио, преди да стане Анхел,

беше... е стар приятел от училище.

Мартин е моят директор на продукция.

И прислужница са всякаква работа.

Ами, Игнасио...

Анхел...

Да, Анхел.

Радвам се, че се видяхме.

Веднага щом ми хрумне нещо...

Дай ми номера си, ще ти се обадя.

Нямам телефон, обаче аз ще ти се обадя.

да оставя ли още една снимка?

Не, не се притеснявай.

Ами, Анхел, още веднъж, беше ми приятно.

Да си тръгвам ли?

Да, мисля че да.

Да ти помогна ли да изрежеш...?

Не, много ти благодаря.

Довиждане.

Приятно ми беше.

Изглеждаш чудесно!

Ти също.

Да прочетеш Посещението..

Разбира се, ще го прочета. Умирам от любопитство.

Чудесно. Ще се видим.

Мислех, че никога няма да си тръгне!

Наистина ли ти е приятел?

Да.

Не съм го виждал от училище.

Бяхме много близки.

Всъщност, той беше първата ми любов.

Обаче много се е променил.

Не можах да го позная.

Ще се виждате ли пак?

Не.

Изглежда, все едно го харесваш.

Не, няма нищо по-малко еротично от актьор търсещ работа.

"Посещението".

Откакто тръгнахме на турне със спектакъла "Бомбата"

чакам този момент.

Днес играем в града, където ходех на училище.

Няма да споменавам името му за да не го популяризирам.

Най-хубавите си спомени дължа на кино Олимпо...

което сега е в развалини.

Карта.

Писна ми да губя!

Излез тогава.

Почини си.

Благодаря.

Тя определя себе си като

смес от пустиня, случайност

и кафетерия.

Тя е голяма актриса.

и мой близък приятел.

За всички вас,

нашето следващо изпълнение,

мистерията

очарованието

на единствената

и неповторимата,

Сахара!

Дайте малко аплодисменти, за бога!

Е...

Какво?

Слушай...

Ще те чакам в хотела.

Да, обаче...

Пакито, чуваш ли ме.

Имаш време за всичко, педераст.

Монда!

Изчакай ме, миличка!

Здравей.

Здравей.

Нещо не е наред ли?

Не мога да си намеря ключовете.

Мога ли да ти помогна?

Разбира се.

Не, те не са там.

Нека видим.

И тук не са.

Не?

Не.

Ето ги!

Протри ми се устата!

Пих твърде много.

Не думай.

Ей! Правя ти свирка, бе!

И трупът изстина!

Дете.

Нито стотинка.

Лотариен билет. Ще го запазя.

Недей да палиш мотора долу.

Ама той е припаднал! Готин е, а?

Не е лош.

И виж, още е надървен!

Миличка,

нека му подухам малко.

Не, имаш други неща за вършене.