The Wheel of Time

Превод и Субтитри mani_dj

Не си идвала от толкова дълго време.

Намерих пет потенциални дракона

в едно и също село.

- Нинаве. - Егвене.

Ако дракона е един от петимата, то мъж ли е или жена,

сърцето на всяко пророчество е едно и също:

Драконът или ще победи Мрачния

или ще се присъедини към него.

Трябва да бъдеш внимателен.

Трябва да го наблюдаваш.

Ти си копеле, Падан Фейн.

Приятно ми е, както винаги.

Направих решението си.

Изгонена си от тази кула.

Мрачният. В Окото на света.

Можем да го унищожим.

Ние не знаем кой от тях е Драконът.

- Вземи ги всичките. - Ще осъдим

останалите четирима на сигурна смърт.

Всички сме чували за Пътищата в историите,

но никой от нас не знае какви са те.

Най-бързият път към Окото на света.

- Мат! - Мат!

Мат!

К О Л Е Л О Т О Н А В Р Е М Е Т О 7 епизод

- Мат! Хайде! - Мат!

- Побързай! Мат! - Мат, не!

- Мат! - Спри!

Трябва да го отвориш отново.

Няма да си тръгнем без него.

Той е направил своя избор.

Дали е направил? Или вие го направихте вместо него?

Познаваш тъмнината в него.

Ти го познаваш по-добре от всеки друг.

Наистина ли мислиш, че е готов за това, което му предстои?

Разбира се, че е.

Ние вече сме изгубихме твърде много време.

Остани близо.

Трябва да отворим вратата.

- Как? Едва можем да се свържем с канализирването... - За съжаление,наново трябва да отворим вратата

ще бъде невъзможно.

Не може да има

да се употреби Единната сила в рамките на Пътищата. За да се направи това

би означавало да се хвърлиш на Мачин Шин

и да го помолиш да пирува с душата ти.

Какво е Mачин Шин?

Мойраин Седай се движи доста бързо.

И ние, Ожие, не сме толкова

бързи....за неината скорост.

- Ако ме извините. - Слушайте,

това е Мат, за който говорим.

Не можем просто да го оставим.

Ние не го оставихме.

Той ни остави.

Ти всъщност не вярваш в това, нали?

Тогава какво ще правим?

Не можем да отворим вратата.

Не можем да намерим пътя си оттук без тях.

Трябва ли просто да седнем и да умрем?

Когато всичко това свърши, ще го намерим.

Обещавам ви това.

- Ами ако е той? - Мат?

Има присъща тъмнина в него.

Той беше привлечен от кинжала, и той се хранеше с него

както и той от него.

Ами ако това е той?

Тогава не мога да му позволя да се приближи толкова близо

до Мрачния.

Аз вече знам какъв избор ще направи той.

И единственото нещо което не можем да си позволим

е Драконът да се обърне към Сянката.

Като си помисля...

че някога плодните дървета са процъфтявали

на всеки остров,

че тези каменни пътеки, покрити с бурени

някога са били меки и зелени,

покрити с трева,

но сега, една грешна стъпка

и се сриваш в празнота, която няма край.

- Или още по-лошо... - Има и нещо по-лошо

от падането в бездънна яма?

О, да, със сигурност. Мога да се сетя за поне...

Всичко е наред, Лоял.

- Разбираме. - Мм-хм.

Дължа на Мойрейн три сребърника.

Тя се мръщеше.

Заложих на надуването.

Мат е в по-голяма безопасност там отколкото тук.

Мога да ти го обещая.

Изчакайте.

Има нещо там горе.

- Това е един от Пътеводните камъни. - Какво?

Колко странно.

Никой огир не би осквернил пътеводител.

Сякаш някой се е опитал да го унищожи,

не искат хората да не намерят пътя си.

- Но все пак можете ли да го прочетете? - О...

Ще ви помоля за търпение.

Ако той пита за търпение,

- тогава ще умрем. - Ще си починем тук

докато Лоял разучи правилния път.

Това е поне един ден път, за да стигнем до нашата врата, така че...

потърсете малко утеха, докато можете.

Как видяхте това?

Не знам.

Знаеш ли кой е направил това на Упътването?

Има нещо, което ни преследва.

Ела.

Ранд.

Ранд. Ти...

Какво е това?

Не!

Върнете се!

Тролок ни преследват.

- Това би трябвало да е невъзможно. - Обяснява как са стигнали двете реки незабелязано.

И какво се е случило с Пътеводителя.

Дали не е станало по-студено тук?

- О, боже. - Съжалявам,не исках да канализирам!

- Какво е Мачин Шин? - Това е древен език,

означава Черният вятър.

И какво точно е Черният вятър?

-Мачин Шин ще ти говори. -Не го слушай.

Никога няма да успеем да намерим нашата врата.

Колко далеч сме от Вратата към Фал Дара?

- По-близо е, но аз не... - Заведи ни там.

- Вървете! - Бързо!

Натам! Хайде!

Бързо!

- Вървете! - Хайде!

Врата е напред.

Грешиш за всичко.

Ще убиеш тези деца и ще го наречеш героизъм.

Ти си нищо, самозванец, измамник.

Егвене никога няма да те обича толкова, колкото ти я обичаш.

Тя те е напуснала веднъж, и ще те напусне отново.

Искал си Лайла да умре, да се махне от пътя.

Ето защо я убихте.

Защото си обичал друга жена повече от жена си.

Не можеш да я защитиш. Ще я гледаш как умира.

Ще чуеш писъците им докато умират,

точно както си чувал вашите родители,

и няма да направиш нищо за да ги спасиш.

Загубил си Мат, а сега ще загубиш и останалите

един по един, докато нямаш нищо и никого.

- Не! - Не можеш да ги защитиш.

Не можеш.

Моля! Побързайте!

Бързо, сега!

Отворено е.

Нинаве!

Всички вие,добра рабоота.

Къде сме ние?

Градът-крепост Фал Дара.

Последният бастион срещу Заразата.

Окото на света е на един ден път пеша извън града.

Като наближим ще си починем.

Имаме приятели в тези погранични земи.

Каквото и да сте чули от вятъра...

...изхвърлете го от съзнанието си.

Колко време ли е минало, откакто за последен път минахте през тази порта?

Дай Шан.

От името на лорд Агелмар, ви приветствам отново

във Фал Дара.

Добре дошли у дома...

Ти, проклето копеле.

Присъствието ти ме стопля, Дай Шан.

И ти, Мойрейн Седай.

На какво дължим това удоволствие?

Аз съм тук с предупреждение.

Нека отгатна.

Тази моя разтревожена сестра

пише до Бялата кула

с раздути истории за настъпващата зараза

и набезите на тролоците.

Въпреки че оценявам загрижеността ти, Фал Дара винаги е

и винаги ще бъде в състояние да защити своите.

Милорд, мога да ви уверя, че нито аз, нито която и да е Аес Седай

се съмнявам в способността ви да държиш заразата настрана.

Надявам се да не е така.

Ние охранявахме Тарвиновия проход в продължение на хиляда години,

и сме отблъсквали армиите на тролоците.

Това би означавало дори и Ес Седай да изчезнат.

Оценявам, че си направил този поход до Граничните земи,

но се страхувам че може би сте го направили напразно.

Лорд Агелмар, ако ми позволите да завърша.

Нямам намерение да ви съветвам.

Един лорд трябва да защитава земята си както намери за добре.

Аз съм тук с предупреждение.

Мрачния е започнал да придвижва армиите си.

Сега, докато още пазите Пролуката,

както семейството ти винаги е правело, би било разумно

да има група мъже, които да изградят и пътната врата на Фал Даран.

Направете каквото тя каже.

Обидих те.

Вие и вашите спътници сте добре дошли тук

колкото време желаете.

Граничните райони имат дълга история

но взаимна подкрепа с Бялата кула,

няма да се промени, докато Черният ястреб все още лети.