Analyze This

1957 беше голяма година.

Руснаците изстреляха първия спътник,

"Бруклин доджърс" изиграха последния си мач в Бруклин.

Един тип стреля в главата на Франки Костело, но не го уби.

Братята Гало пречукаха Албърт Анастасия в бръснарницата.

Настъпи пълен хаос.

Вито Дженовезе реши, че той ще е големият бос.

Но Карло Гамбино и Джо Бонана не бяха съвсем съгласни.

Тогава те решиха да свикат голяма среща.

За първи път членовете на Комисията щяха да се срещнат лично.

Събраха се босовете на всички фамилии от цялата страна.

Около 50 човека - всички налични тарикати

се събраха в едно малко градче в щата Ню Йорк.

АНАЛИЗИРАЙ ТОВА

Баща ми отиде с Дом Манета и Томи Дебелия.

Тогава той беше бос на фамилията. Не знам кой глупак беше решил

че е най-добре да се съберат във фермата на Джо Барбара.

Разкарай се от колата!

Искаш ли да станеш на телешко варено, а?

Местните ченгета бройкали Джо Барбара много зорко.

Някакъв заместник-шериф видял колите и извикал агентите от ФБР.

Срещата така и не започнала. Федералните влезли...

И бинго! Босовете се изнесли.

Баща ми и Доминик се скрили в една царевична нива.

Тогава минал един фермер. Доминик започнал да го баламосва

а баща ми извадил любимия си 44-ти калибър и свили трактора.

С него се върнали до Бенсънхърст

въпреки че баща ми твърдеше, че са го карали само до Пъкипсий.

Карло Гамбино станал "капо ди тути капи" - бос на босовете.

Това била първата и последна среща на Комисията. До днес.

Това не ми харесва. Защо да се срещаме?

Всеки да си гледа работата.

През 1957-а се срещнахме, за да си разделим страната.

Сега целта ни е просто да оцелеем.

Потомствени мафиоти проговарят пред ченгетата.

Босовете влизат в затвора. Очистват хора без разрешение.

А на всичкото отгоре трябва да се разправяме

с китайците и лудите руснаци.

Времената се менят и ние трябва да се променим с тях.

Да си отворим страница в Интернет?

Когато татко ти почина, аз му обещах, че винаги ще се грижа за теб.

Искам да дойдеш с мен на срещата. Капиш?

Трябва да внимаваш с онзи тип - Примо Синдоун.

Той е голям боклук, следи го отблизо.

Изчакай ме да си взема една клечка за зъби.

Постоянно му повтарях, че имам нужда от развитие.

Че искам... Да се развивам като личност.

Не само като жена, но и като независим индивид.

Казах му, че имам нужда да открия своята уникалност,

но той не ме разбра.

Каза, че го отблъсквам. Че го отблъсквам!

Мислите ли, че съм го отблъснала, д-р Собъл?

Каролин, всичко си има край.

Това е част от живота. Важното е как го приемаме.

Просто не мога да повярвам, че между нас със Стив е свършено.

Може би има надежда?

Той те даде под съд за тормоз. Това не е много обнадеждаващо.

Но какво да направя?

Първото нещо, което трябва да направиш,

е да спреш да цивриш за тоя нещастник! Господи!

Ти си самата трагедия! "Стив не ме обича, не ме уважава."

На кой му пука?! Я се стегни!

Д-р Собъл?

Просто обмислях проблемите ти.

Това, което ми каза, силно ме заинтригува.

Ще помисля по въпроса. И двамата ще помислим.

И ще се видим следващата седмица, когато се върна от почивка.

- Какво чувстваш, Каролин? - Вие сте същият като Стив.

Искате да се отървете от мен, да ме изхвърлите.

- Знаеш, че не е така. - Така е.

С теб ще се видим другата седмица, а Стив изобщо не иска да те вижда.

Моля ви, г-н Вити! Казах им, че не знам нищо, но не ми вярват,

защото им казах, че Малкия Джо е убил Дъки,

- а той само приличаше на убиеца. - Млъквай!

- Познаваш ли ме? - Вие сте г-н Вити.

Знаеш какво ще стане, ако ме излъжеш, нали?

Ще ме ударите с тръбата.

Това беше риторичен въпрос, тъпанар такъв!

Ще те попитам само веднъж. Кой уби Доминик?

Не знам, кълна се!

Не ме лъжи, копеленце! Кой го уби?

Той не знае нищо, оставете го.

Хич не ме боля.

- Я млъквай! - Това вече боли.

Вече 10 минути не помръдваме. Мразя да закъснявам.

- Особено когато отиваме там. - Успокой се, тате.

Ядосваш се, защото отиваме при дядо.

Мразя да ме анализира човек, който до вчера е вярвал в Дядо Коледа.

В семейството има само един д-р Собъл.

Двама сте - ти и дядо.

Хайде да говорим за нещо друго.

Ще прочетеш ли новата книга на дядо?

Мама каза, че му завиждаш.

Майка ти говори ли за нещо друго, освен за мен?

Майка ти е виновна! Това си е черна магия.

Стой мирен! Прави се, че те боли вратът.

- Ти идиот ли си бе? - Съжалявам, вината е моя.

- Видя ли нещо? - Говорех със сина си.

Всичко е наред.

- Ние ви се изпречихме. - Не, чуйте ме.

- Застраховката ми ще го покрие. - Забравете за случая.

- Но задницата ви е смачкана. - Тя си беше така.

Нека извикаме полиция.

Майната им на ченгетата!

Добре, майната им. Прав сте, те са гадни.

Особено онези с конете, които оставят купчини навсякъде

и човек цапа гумите си. Ще ви дам визитната си картичка.

Ако промените решението си, обадете ми се.

- Вие сте лекар? - Психиатър съм.

Психар! Веднъж говорих с един като вас.

Това беше, когато бях в зат... На почивка.

- Да тръгваме, Желе! - Трябва да вървя.

Довиждане.

Двигателят прекъсва. Всичко е от лошия бензин.

Довиждане, докторе.

"Кажи ми какво усещаш, кажи ми какво искаш."

- Само невротиците! - Ти трябва да си бил чудесно бебе,

за да станеш толкова красив. Благодарим ти, "Прозак"!

Ти си толкова красив.

Няма да дойдете на сватбата ми?

Знам, че е важно за теб, Бени,

но ние не можем да идваме всеки път, когато решиш да се жениш.

Та това е веднъж в живота... Е, два пъти в живота.

Няма ли да дойдете на сватбата ми, татко?

Съжалявам, ще давам автографи. Не бива да ядосвам книжарите.

Могат да забутат книгата ми на най-долния рафт.

Да, такива са си "Барнс и Нобъл". Барнс е готин, но Нобъл е лайнар.

- Внимавай какво говориш, Бен. - Съжалявам, мамо.

От осем години живея сам.

Най-накрая открих човека, с когото искам да остарея.

Поне се запознайте с нея, ще бъдете едно семейство.

- Да знае с какво ще се сблъска. - Не бъди злобен.

- Пошегувах се. - Отивам да поговоря с кмета.

И кметът ли е тук?

- Какво става? - Всичко е наред.

- Как върви практиката ти? - Чудесно, имам интересни пациенти.

Даже много интересни!

Татко има пациент, който сънува, че сере пъстърва.

Благодаря ти, Майк.

Семейство Манета ще задават въпроси.

- Те мислят, че сме убили Доминик. - Покушението беше срещу Пол.

- Чисто чудо е, че оцеля. - Да, слава богу.

Ако не беше клечката за зъби,

щях да лежа мъртъв до Доминик, лека му пръст.

Всичко е заради срещата. Примо Синдоун иска да е сам на върха.

Примо не би посегнал на Доминик, ако няма разрешение от фамилиите.

Ако са му разрешили, значи сме изправени пред война.

Говори със Зело и Балтазар и виж какво ще разбереш.

Дано нюйоркските босове не са срещу нас.

Искам да разбереш дали е така, преди да отида на срещата.

Как си? Не изглеждаш много добре.

- Какво става? - Задушавам се.

- Ще глътна малко въздух. - Спокойно.

Добре ли си? Какво?

Чувствам се ужасно. Цялата тази работа е гадна като зъбобол!

Да нямаш "мозъчна мигрена"?

- Какво има? - Хайде да се поразходим.

- Просто карай. - Какво стана?

- Сърцето ви е добре, г-н Еванс. - Добре ли?

Как така добре? Получих поне 8 инфаркта.

- Имали сте пристъп на потиснатост. - Какво?

Пристъп на паника. Ще ви предпиша "Ксанакс".

- Какви ги дрънкаш? - Това е често срещано явление.

Погледни ме! Приличам ли ти на паникьор?

- Мислиш ли, че се панирам? - Няма нищо срамно.

Ти къде си учил бе, тъпанар? Аз получих инфаркт!

Не и според вашата ЕКГ.

- Трябва да ми помогнеш, Желе. - С каквото кажеш.

- Искам да ми намериш лекар. - Нали току-що бяхме на лекар?

- Трябва ми лекар за главата. - Искаш да си смениш лицето ли?

Не си прави нос като Сони Блек.

Не ми трябва пластичен хирург! Да ти го напиша ли?

Ще спестим време.

Трябва ми лекар за главата. Нещо като психиатър.

Това е като в "зоната на здрача"! Чисто "параненормално явление".

Вчера се сблъсках с психиатър. Всъщност, той се блъсна в мен.

Добър ли беше?

Изглеждаше умен. Имаше и визитна картичка.

Визитна картичка?! Значи работата е сериозна.

Кажи ми за какво ти е притрябвал психиатър?

Един мой приятел има проблеми. Ще разпитам психиатъра

и ще помогна на приятеля си. Но никой не трябва да знае.

Ако някой чуе за това, може да си направи грешни изводи.

- Знаеш за какво говоря. - Никой няма да знае.

- Може ли да те попитам нещо? - Давай.

Този приятел да не съм аз?

Да, ти си.

Виждам какъв е проблемът ти, Карл. Съгласяваш се твърде лесно.

Прав сте, така е.

Пак го направи. Аз казах нещо и ти се съгласи.

- Прав сте, съгласих се. - Защо правиш така?

- Не знам. - Страхуваш се от неодобрение.

Не бива да го правиш.

Трябва да отстояваш позицията си. Не позволявай да те мачкат.

- Д-р Собъл? - Имам пациент.

Да, виждам. Съжалявам.

- Вие сте човекът от снощи. - Така е. Разкарай се оттук.

- Имаш ли палто, кукувицо? - Какво правите?

Първо ще си довършим сеанса.

- Ще ти дам 150 долара да се махнеш. - Не ги взимай.