Vangeliya

Приятно гледане на сериала!

А сега, спешно съобщение:

на 12 август 2000 г., в 11:28ч.

е станал взрив на торпедо в торпеден апарат №4.

на атомната подводница К-141 "Курск".

Това е най-съвременната атомна подводница на северния флот.

Момчета, тихо!

Какво се е случило? -Не е ясно какво.

А току-виж, някой е оцелял.

... група кораби от северния флот.

На борда на потъналата подводница, по време на аварията, е бил целият екипаж.

Едва ли някой е оцелял...

Алис,... какво има?

Тя самата е от Курск. Току виж, е имало нейни роднини там, в подводницата.

Какво отношение има едното, към другото? Курск е град...

а това е подводница.

Към този момент, компетентни източници, предполагат, че причина за взрива,

е могло да стане изтичане на компоненти от горивото на торпедото.

Ало!

Ало, Сергей Константинович, здравейте!

Гледате ли телевизия?

Кой се обажда?

Обажда се Алиса, Алиса Варежкина.

На ме ли помните? Пътувахме при Ванга през 1996г.

Аз събирах материали, за нея.

Вие разрешихте да Ви се обаждам, ако има нещо важно.

Помня, помня, разбира се.

Вие наистина ли гледате телевизия?

Ами, аз постоянно го гледам...

Вероятно, след това е станала детонацията...

Разбирате ли? -А какво трябва да разбера?

Та тя ни каза за това! Тя още тогава е знаела!

Та каза на мен, а аз - на Вас... -Коя тя, коя, коя?

Ванга! Тя още тогава е знаела за Курск!

А ние с Вас нищо не разбрахме.

Нима не си спомняте?

Ами, спомням си... помня.

Борис Николаевич, обадиха ми се роднини на Ванга,

това е българска ясновидка,

А, знам, чувал съм...

Та така, тя моли, Вие да намерите възможност, да се срещнете с нея.

Това е уникален човек, с уникални способности...

и много неща, за които тя говори, се сбъдват.

Може би, ще отидете?

Това е изключено!

Но, Борис Николаевич... -Не!

Нейната слава не е напразна, от целия свят, ходят при нея.

Не само защото предвижда съдбата,

тя, сякаш я управлява.

А на нас ни предстоят избори.

Ами, от целия свят ходят, а аз няма да отида!

Борис Николаевич, -Какво?

Може би, аз да отида? -Решавайте сам.

Но за тази цел, както казаха роднините, ще е необходим Вашият ръчен часовник.

Това, пък за какво?

Ванга има чудни способности,

не само може да говори с човека и много неща да определи,

а също и по негови лични вещи.

А ръчният часовник, е най-подходящ за тази цел.

Медведев, не забравяйте, да ми върнете часовника!

Обещавам, Борис Николаевич! -Аха...

Отлежало 17 години!

Добро е, Ванга ще се зарадва.

Аз много се учудих, когато разбрах, че най-добре е, да й подариш уиски!

Тя да не би да обича да си пийва?

Сам казахте, че без подарък е неудобно,

Ванга обича уиски, но ще изпие 30 гр., не повече.

Ще разберем, какви са тези 30 гр.!

Интересно ми е да видя - как живее тя?

Ще видите - тя живее твърде обикновено.

Момчета, някой има ли капки за очи?

Дали не е конюнктивит? Как ще работя?

Аз имам... А на теб за какво са ти?

Аз винаги нося аптечка, всичко става... Момент.

Сега, една секунда, ой! -Внимателно!

Варежкина не се суети. Извинете...

Къде ли е?... -Кой? -Раницата.

Отзад... -Обикновено, не я оставям.

Ами, няма я в ръцете ти.

Там са ми документите, и въобще - всичко.

Каква беше? Обикновена, кафява раница.

И не "беше", а "е"... -Въпросът е, къде е?

Точно такава раница видях на летището, в чакалнята...

когато тръгвахме вече. -А защо не каза?

Откъде да знам, че е твоя?

Отлично!

Вече два месеца чакам, не приема. -Защо не приема?

Откъде да знам, не казват!

Чакам... тук има построен хотел за тези, които идват при Ванга.

А някои, въобще ги пускат, без ред.

Това е когато тя каже - само тя знае кога.

Ето още някой пристига.

Поредният големец...

Здравейте... -Здравейте.

Аз съм Сергей Медведев, от Москва - от Борис Николаевич Елцин.

Предупредиха ли Ви? -Очакват Ви, влизайте!

Но само един.

Почакайте, почакайте за сега...

Ванга постоянно ли живее в тази къща?

Да, защо?

Вие се надявате да снимате Ванга?

Тя сама ни покани...

... нашия шеф.

А ние сме тук от една седмица, никак не можем да влезем.

Казват, че тя не обича, когато я снимат.

Да, аз също съм чувал.

На един му осветила лентата, с поглед!

Как така, с поглед - та тя е сляпа!

Ами, някак си - така...

Мистика!

Здравейте!

Аз съм Сергей Медведев, идвам от президента на Русия,

Борис Николаевич Елцин.

Е, здравей!...

Влизай и сядай! Защо Борис, сам не дойде?

Знаете ли, не се чувства много добре.

Жалко!

Видях го, аз него...

силен човек, това е добре!

Силен!...

Ако самият той беше дошъл, щях да видя повече,

щях да мога, да му кажа повече.

Ами, може би е решил, да не изкушава съдбата...

нека всичко си върви по реда.

Всичко и така си върви по реда.

Човек винаги има избор.

Между другото - за изборите...

У нас ще избират президент на Русия. Важно е кой ще спечели.

Борис Николаевич изпрати часовника си... както казахте.

Иска да спечели изборите... вземи го, ще спечели.

Сигурна ли сте?

Ще спечели, сигурна съм!

Само, че трябва да си пази сърцето.

Сърцето му е слабо.

Нека да си пази сърцето!

А ти... ще се върнеш там, откъдето си дошъл.

В какъв смисъл? -Не се бой,

работата ти с президента, като завърши, ще се върнеш на предишната.

Добре де, Алиса, на се притеснявай. Какво, диаманти ли имаше в раницата?

Диаманти, не диаманти, а четката ми за зъби беше там.

А ти помоли Ванга, тя ще ти намери.

Тя може всичко да намери, не знаеш ли?

Разбира се, аз съм чувала...

Интересно, какво си чувала за нея?

Че е ясновидка.

О богове, защо сте разрешили на жените, да са журналисти?

Въобще, аз съм правила военни репортажи от Грозни.

А, оказала си се в ненужното място, в ненужно време.

Ето ти репортажи.

Ами, според мен е обратното - в нужното време, в нужното място.

И не ми се наложи дълго да говоря, за да ме вземат.

Това - не знам, но това, че са проклели деня и часа, когато

са се подали на твоите молби, това, знам със сигурност.

Мислете, каквото искате.

Знам, че обичате уиски, лельо Ванга, това е подарък за Вас.

Благодаря!

Ще пийнем.

С удоволствие, лельо Ванга...

но, само за Ваше здраве!

За здраве!

Наздраве!

Обичам да си пийна...

но съвсем мъничко.

Петя...

обичаше...

смееше се...

обичаше...

Чух, един мъж разказваше -

Ванга му казала, че няма да има късмет в бизнеса.

Защо?

Дядо му бил полицай през войната, някъде у нас - в смисъл, в СССР.

Тя му казала, че дядо му е погубил много хора...

и сега на него му изпращат проклятия душите на техните деца,

които останали сираци.

И няма да има късмет за нищо.

Ами, аз не знам..., ако... -А според мен, всичко е правилно.

Лельо, хайде още...

Не искам...

Уморих се...

ти върви... върви.

Кажи на момичето, с което пристигна, да дойде при мен.

Какво момиче?

Онова, смешното, с очилата, дето губи всичко...

На нея кажи, да дойде. С твоите журналисти няма да говоря.

С нея, ще поговоря.

Ама, тя не е наша, това е студентка, практикант.

Тя е свързана със семейството, което обичам.

Само с нея ще говоря!

Върви... извикай я.

Върви.

Добре, добре... както кажете, лельо Ванга. Ще й предам всичко.

Довиждане! -Предай й.

Някак твърде неправдоподобно; първо - от къде е разбрала за дядото,

А второ, не той е бил полицай, той е бизнесмен,

защо върху него са се изсипали дядовите грехове?

Дядото е трябвало за внуците си да помисли, а не хора да убива.

За какви внуци е могъл да мисли през войната?

Той самият е бил хлапак.

Ама е убивал, нали?

Какво да говоря, с теб?